ДНК анализ разкрива - Хитлер имал скрито генетично сексуално разстройство

През май 1945 г. съюзнически войници се разхождали из бункера на Адолф Хитлер, но един от тях забелязва зловеща възможност. Полковник Розуел П. Розенгрен от американската армия, един от пресаташетата на генерал Айзенхауер, вперил поглед в дивана, където нацисткият диктатор се самоубил. Осемдесет години по-късно, този зловещ спомен позволи на учените да направят нещо изключително - те секвенираха ДНК-то на Хитлер, пише The Times.

Биологичният дизайн на тиранина е проучен подробно и изследването ще бъде отразено в документалния филм на Канал 4 „ДНК-то на Хитлер: План на диктатор“, който ще бъде излъчен в събота. Проучването направи изумителни разкрития и повдигна въпроси.

Съществува поразителен поглед върху сексуалното развитие на Хитлер, анализ на неговия произход и въпросителни относно неговото невроразвитие и психологическо състояние. Как тези открития допринасят за разбирането ни за историята, е обект на дебат.

Изследването вероятно ще предизвика противоречия, както заради самото му провеждане, така и заради откритията му. Ясно е, че ако Хитлер беше видял тези гени у някой друг, присъдата му щеше да бъде недвусмислена.

Професор Тури Кинг, водещият генетик по това изследване, казва: „Ако той трябваше да погледне собствените си генетични резултати, почти сигурно щеше да се самоизпрати в газовите камери.“

Кинг, учен със световна репутация, най-известен с идентифицирането на останките на Ричард III, знае, че някои ще бъдат разтревожени от този проект, когато била помолена да го разследва за документалния филм. Всъщност няколко лаборатории отказали да помогнат, но във време, когато се тества историческа ДНК от римляните до Бетовен, Кинг заключила, че е най-добре да се гарантира, че този най-чувствителен случай ще бъде извършен правилно.

В началото учените не знаели какво ще открият или дори дали пробата е автентична

Сега те демонстрираха обхвата и ограниченията на генетиката, повдигайки повече въпроси, отколкото давайки отговори. Нещата може би щяха да бъдат по-лесни, ако откритията им бяха по-скучни.

Изследването ще бъде публикувано в научно списание, но ключовото откритие е следното: Хитлер е имал синдром на Калман, генетично заболяване, което възпрепятства нормалното протичане на пубертета и развитието на половите органи. Унизителните песни от войната за анатомията на Хитлер може да са били замислени на шега, но, както се оказва, те са били точни.

Медицински преглед на Хитлер от 1923 г., разкрит през 2015 г., показва, че нацисткият лидер наистина е имал неспуснат тестис, но макар да не знаем точно как се е проявил, новооткритото генетично заболяване на Хитлер би повлияло и на нивата му на тестостерон. Това означава, че е имал едно към десет шанс да има микропенис. Това се подсказва от истории от Първата световна война, където Хитлер е бил тормозен заради размера на гениталиите си.

Генетичното откритие, макар и окончателно, може само да позволи спекулации относно влиянието му върху Хитлер. Изглежда обаче вероятно той да е имал затруднения да формира сексуални връзки и един историк смята, че това може да се окаже критично за разбирането ни за възхода на Хитлер на власт.

Алекс Джей Кей, историк от университета в Потсдам, специализиран в нацистка Германия и старши исторически консултант и съ-водещ изследовател в документалния филм, каза: „Това би помогнало да се обясни изключително необичайната и почти пълна отдаденост на Хитлер на политиката през живота му, изключвайки всякакъв вид личен живот.“

„Други висши нацисти са имали съпруги, деца, дори извънбрачни връзки. Хитлер е единственият човек сред цялото нацистко ръководство, който няма такива. Затова мисля, че само при Хитлер нацисткото движение е могло да дойде на власт.“

По негово време се носеше слух, че яростно антисемитският Хитлер всъщност е незаконен потомък на еврейски дядо, но гените опровергават това. Те показват, че произходът му е австрийски немски, нещо, което Хитлер е инструктирал генеалозите да докажат.

За мнозина това ще бъде ключовото откритие, тъй като този мит все още се разпространява днес. През 2022 г. руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Хитлер има еврейска кръв, като начин да оправдае описанието си на Украйна като „нацистка“ и да оправдае нахлуването на Москва в страната, въпреки факта, че тя има еврейски президент.

По-сложни са доказателствата, че Хитлер вероятно е имал едно или повече от редица неврологични и психични заболявания. За разлика от синдрома на Калман, който може да бъде диагностициран от липсата на един ген, тези състояния са индикирани от хиляди гени.

Изследователите са изследвали генома на Хитлер и са го сравнили с „полигенни резултати“, базирани на хиляди проби. Те установяват вероятността той да има различни заболявания, но не поставят диагноза. Въпреки това откритията са поразителни.

Хитлер е бил в най-високия персентил по отношение на вероятността си да има аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство, а някои от гените му се припокриват между състоянията.

Не е ясно обаче каква би била диагнозата му

Mожем само да спекулираме относно въпросите какво е имал и как това му е повлияло. Например, Хитлер може да е имал някои симптоми на шизофрения, но не би му била поставена диагноза, тъй като това би му направило невъзможно да прави това, което е правил.

Д-р Алекс Цомпанидис, изследовател на аутизма в университета в Кеймбридж, каза: „Мисля, че е справедливо да се каже, че неговата биология не е помогнала. Не мисля, че тук е приложим някакъв клиничен термин. Не можем да знаем, не можем да поставим диагноза. Когнитивният процес вероятно е бил засегнат, но когато казвам това, използвам поведението му толкова, колкото и генетиката.“

Документалният филм спекулира как някои симптоми може да са повлияли на живота на Хитлер, като например нетипични социални умения, промени в настроението, нестандартно мислене и параноя. Подобни дискусии обаче трябва да се водят с изключително внимание.

Учените и документалистите са решени да гарантират, че разкритията няма да бъдат използвани за стигматизиране на хора със състояния, индикирани от гените на Хитлер.

Въпреки че геномът е бил фактор за създаването на Хитлер, учените и историците са категорични, че той е бил просто платното, върху което са се събрали множество други фактори. Те включват малтретиране, претърпяно в детството му, травма от Първата световна война и най-вече съвременния му контекст.

Накратко, антисемитизмът не е генетичен или симптоматичен за тези състояния. Това е било обществено заболяване и в друго време той би могъл да бъде съвсем различен човек. Хората ще спорят дали гените му са били от решаващо значение за неговия конкретен случай, но няма спорове дали Хитлер е бил в полезрението на перфектна буря от фактори, довели до неговия възход и зверствата му.

Психологът професор сър Саймън Барън-Коен, директор на Центъра за изследване на аутизма в Кеймбридж, който се появява в документалния филм, за да даде контекст на откритията, каза: „Това, което не е под микроскоп, е обществото.“

Той беше „пълен с възхищение“ от изследването, но беше твърдо решен то да не доведе до свеждането на престъпленията на Хитлер до тези черти.

„Поведението никога не е 100% генетично“, добави Барон-Коен. „Свързването на изключителната жестокост на Хитлер с хора с тези диагнози рискува да ги стигматизира, особено когато по-голямата част от хората с тези диагнози не са нито насилствени, нито жестоки, а много от тях са точно обратното.“

Всички тези открития са взети от едно петно ​​кръв

и това е трябвало да бъде потвърдено. Създателите на филма са открили мостра на Розенгрен от дивана на Хитлер в Историческия музей в Гетисбърг в САЩ и са взети проби от нея през 2019 г. Сега те трябвало да докажат, че е автентична.

Вече е била свършена работа в тази област. През 2008 г. белгийският журналист на име Жан-Пол Мълдерс опровергава история за потенциален потомък на Хитлер. По този начин Мълдерс открива роднина на Хитлер, който споделя общ бащин прародител: права линия по мъжки произход означава, че тяхната Y хромозома ще бъде идентична.

Когато тази проба беше сравнена с кръвта от мостра на Розенгрен, съвпадението беше перфектно. Без риск от кръстосано замърсяване, това трябваше да е ДНК-то на Хитлер. 80-годишната проба е толкова деградирала, колкото би трябвало да бъде, а този тип Y хромозома е рядък, което прави шансовете за грешка още по-малки.

Лаикът може да смята, че подобна проба дава яснота, но, както е видно, ДНК може да направи нещата по-сложни. Това отчасти е смисълът на Кинг.

„Най-голямото нещо, което искам да излезе от това, е сложността на генетиката и сложността на условията“, каза Кинг. „Хората виждат ДНК като панацея, която ще отговори на всичко. Често хората гледат на ДНК като на детерминистична, което не е така. ДНК винаги е само част от пъзела за това кой е някой... Не можете да видите злото в генома.“