Защо Русия ще направи всичко, за да спечели изборите в Молдова

Само дни преди парламентарните избори на 28 септември, молдовските власти арестуваха 74 души по обвинение в заговор за организиране на „масови безредици и дестабилизация“. Полицията твърди, че схемата е била „координирана от Руската федерация чрез криминални елементи“, което подчертава нарастващата заплаха за демократичния процес в Молдова.

В обръщение към Европейския парламент президентът Мая Санду нарече изборите „последната битка“ срещу „най-голямата заплаха“ за Молдова: Русия, предупреждавайки, че ако демокрацията в страната ѝ не може да бъде защитена, никоя демокрация в Европа не е наистина в безопасност.

Европейските законодатели повториха предупреждението. Членовете на Европейския парламент остро разкритикуваха ескалиращата хибридна война на Москва, описвайки я като координирана кампания не само за намеса, но и за дестабилизиране на Молдова и превръщането ѝ в геополитически лост срещу Украйна и ЕС.

„Народът на Молдова трябва да избере собственото си бъдеще, свободно от руски контрол“, заяви Парламентът в изявление на 21 септември.

В продължение на десетилетия Русия се стреми да подкопае независимостта, демокрацията и европейските стремежи на Молдова. Днес кампанията ѝ се засили, достигайки точка на пречупване. Проевропейските и проруските сили са вплетени в оспорван сблъсък, който ще определи дали Молдова ще продължи пътя си към ЕС или ще се подхлъзне обратно под хватката на Москва.

Борбата се развива на множество фронтове: дезинформационни операции, схеми за купуване на гласове, манипулация на диаспората, мрежи за финансиране чрез посредници и енергиен изнудване.

Дори когато Молдова нанесе удар срещу руското влияние с хвърлянето в затвора на регионалния лидер, обвързан с Кремъл, Евгения Гуцул, за насочване на парите на Москва към забранената партия Шор, експерти предупреждават, че Кремъл удвоява усилията си – разгръщайки това, което те описват като многовекторна война, с намерението да използва Молдова като база за провеждане на хибридни атаки срещу Украйна и Европа.

Какво знаем за парламентарните избори в Молдова?

Санду определи предстоящите парламентарни избори като „най-значимите в историята на Молдова“. Гласуването се провежда на фона на остра политическа поляризация, икономически натиск и засилено геополитическо напрежение, което прави резултата от него критичен не само за Молдова, но и за по-широка Европа.

Регистрирани са общо 23 участници в изборите, но три ключови блока доминират в битката. Партията за действие и солидарност (ПДС) на Санду, водещата проевропейска сила в страната, се изправя срещу Патриотичния избирателен блок (ПИБ) - основната проруска коалиция.

Трети претендент, Алтернативният блок, основан през 2025 г., се представя като проевропейски, но демонстрира благоприятна позиция към Москва. Някои от лидерите му имат връзки с Кремъл, което го прави нежелан фактор в баланса на силите. Неговият лидер, Йон Чебан, кмет на Кишинев, получи забрана да пътува през Шенгенското пространство в Румъния през юли 2025 г. Букурещ не посочи причини за забраната.

„Целта на Кремъл е ясна: да завладее Молдова чрез урните, да я използва срещу Украйна и да ни превърне в плацдарм за хибридни атаки в Европейския съюз“, каза Санду.

Проруската партия BEP в момента води в анкетите с 33,4%, а настоящата проевропейска партия PAS следва плътно с 31,6%, според електоралните тенденции на PolitPro. А залогът се простира отвъд Кишинев: резултатите ще сигнализират дали Молдова ще продължи западната си траектория или ще отвори отново пространство за стратегическото влияние на Москва в Източна Европа.

Кратка история на Молдова и нарастващото напрежение с Приднестровието

Тази година Молдова отбеляза 34 години независимост от Съветския съюз. Но почти веднага след 1991 г. избухна подкрепен от Москва конфликт в източния регион на Молдова, Приднестровието, който достигна своя връх през 1992 г. и уби около 1200 души. Днес самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република остава сива зона, доминирана от местните елити и контрабандата. Никоя държава членка на ООН, включително Русия, не я признава.

Кратката подкрепена от Русия война затвърди фактическия контрол над Приднестровието, поддържан днес от около 1500 руски войници, служещи като "миротворци“ и охраняващи Кобасна, голям склад за оръжия от съветската епоха.

Междувременно, през 1990 г., друг регион – Гагаузия – се обявява за квазидържава. До 1994 г. компромис дава на региона автономия под ръководството на Кишинев. Въпреки това Москва продължава да упражнява влияние както в Приднестровието, така и в Гагаузия чрез проруски политици.

Напрежението между Молдова и Приднестровието ескалира през последните години, подхранвано от геополитически, икономически и натиск, свързан със сигурността. Руската инвазия в Украйна засили тези спорове, разкривайки зависимостта на Молдова от руската енергия и задълбочавайки разделението между проевропейското правителство на Кишинев и проруското ръководство на Приднестровието.

Кризата достигна своя връх през януари 2025 г., когато Русия прекъсна доставките на природен газ за Молдова и Приднестровието, позовавайки се на неплатени дългове от държавната компания „Молдовгаз“. Приднестровието преживя широко разпространени прекъсвания на отоплението и топлата вода. „Газпром“ притежава 51% от „Молдовгаз“, единственият доставчик на газ в страната. Молдова предложи помощ, но регионът я отхвърли - премиерът Дорин Речан заяви, че Москва иска „фалшифицирана хуманитарна криза“.

Оттогава руската кампания често се фокусира върху енергията и „илюзорното обещание за евтин газ и електричество“, казва Евгений Муравски, асоцииран експерт в молдовския мозъчен тръст WatchDog, което е много привлекателно за семейства с по-ниски доходи.

Почти половината от населението на Приднестровието има руско гражданство и говори руски като роден език. Техните обръщения към Москва задълбочиха съюза с Русия, допълнително обтегнаха отношенията с Кишинев и поддържаха региона в огнище на напрежение. Междувременно, за да се подхранва продължаващото напрежение, на преден план се изтласква повтарящ се руски фалшив наратив: че както Молдова, така и Украйна разпалват въоръжен конфликт в Приднестровието.

Манипулиране на молдовската диаспора

Референдумът от октомври 2024 г. за кандидатурата на Молдова за ЕС премина с малка разлика, до голяма степен благодарение на гласовете, подадени в чужбина. Но вотът далеч не беше чист. Началникът на националната полиция Виорел Чернаутану съобщи, че над 130 000 молдовци са били подкупени от управлявана от Русия мрежа, с олигарха Илан Шор в центъра на схемата. Руски агенти също така предполагаемо са инсценирали фалшиви бомбени заплахи в избирателни секции в чужбина.

Съветникът по националната сигурност Станислав Секриеру предупреди, че Москва вероятно ще повтори тези тактики през 2025 г., за да потисне гласуването на диаспората. Санду изчисли, че Русия е похарчила еквивалента на 1% от БВП на Молдова за намеса във вътрешни и чуждестранни избори през 2024 г.

Прословутата мрежа „Матрьошка“ на Кремъл, известна с разпространението на дезинформация в социалните медии, агресивно е насочена към молдовската диаспора. През май 2025 г. Reset Tech съобщи, че Санду е изправен пред повече онлайн атаки от Матрьошка, отколкото дори украинският президент Зеленски.

Около 250 000 молдовски избиратели живеят в чужбина, а Матрьошка е използвала чатботове с изкуствен интелект, за да разпространява пропагандата. Newsguard (i) установи, че мрежата е разпространявала фалшиви видеоклипове, твърдейки, че „42% от бюлетините за гласуване по пощата на президентските избори в Молдова през 2024 г. са били подадени с помощта на самоличността на мъртви избиратели“, цитирайки невярно BBC и Bellingcat. Твърдението беше допълнително разпространено от мрежата Pravda, която заразява водещи чатботове, за да подсилва наративите на Кремъл.

Дезинформационни операции на Русия в Молдова

WatchDog.MD разкри мрежа от над 910 акаунта в YouTube, TikTok, Facebook, Instagram и Threads, разпространяващи руска пропаганда. Сред тях бяха 512 координирани акаунта „sockpuppet“, използващи фалшиви самоличности и променящи съдържание, за да избегнат разкриване, усилвайки наративите на проруски политици и партии, като например:

• Виктория Фуртуна – съюзник на Шор, бивш прокурор, санкционирана от ЕС за дестабилизиране на Молдова.
• Джордж Симион – лидер на румънската AUR, прокремълски националист.
• Евгения Гуцул – бивш губернатор на Гагаузия, санкционирана от ЕС и САЩ за политическа дестабилизация.
• Илан Шор – олигарх беглец в Москва, международно санкциониран.
• Калин Джорджеску – бивш кандидат за президент на Румъния, свързан с Кремъл конспиратор.
• Йон Чебан – кмет на Кишинев, подкрепен от ФСБ през 2019 г.

WatchDog.MD твърди, че проруската кампания е координирана, добре финансирана операция – далеч от спонтанна – и разкритите акаунти са само част от много по-голяма мрежа, вероятно наброяваща десетки хиляди в цяла Европа.

Православната църква като инструмент за дезинформация

През 2024 г. разследващи разкриха, че най-малко 20 свещеници от Молдовската православна църква, свързани с Руската патриаршия, са получавали пари от Руската федерация чрез Промсвязьбанк. Тези средства са били насочвани към активисти и партии, свързани с олигарха Илан Шор, докато духовенството е служило като средство за разпространение на проруски и антиевропейски послания.

Един ярък пример е епископ Марчел от Бълци и Фълещ, който открито подкрепя Виктория Фуртуна, централна фигура в проруската мрежа за дезинформация. Марчел сега играе ключова роля в пропагандната машина на Москва, използвана за разпространение на неверни твърдения, че Санду и нейното правителство на ПАС преследват Православната църква, според WatchDog.MD.

Ферми за ангажиране в Африка

Reset Tech, глобална организация с нестопанска цел, която наблюдава дигиталните заплахи за демокрацията и руското влияние онлайн от 2022 г. насам, разследва RestMedia, която се представя като ангажирана с „разкриването и решаването на критични проблеми, оформящи бъдещето на Европа“.

В действителност RestMedia имитира разследваща журналистика, но произвежда съдържание изцяло с помощта на инструменти с изкуствен интелект. Според доклад, споделен с AP, Reset Tech е установила, че една четвърт от продукцията ѝ е фокусирана върху Молдова, разпространявайки пропаганда, свързана с Кремъл, атакуваща Санду, PAS и ЕС. Това съдържание след това се превежда и разпространява на уебсайтове на множество езици на ЕС.

Разследването разкри също, че RestMedia плаща на „ферми за ангажиране“ в Африка чрез схема „разпространение срещу наемане“. IP адресите и метаданните на уебсайтовете разкриха ясни връзки, свързващи операцията с Русия.

Намеса на руски олигарси

Между 30 април и 28 юли 2025 г. Руската федерация, работеща чрез мрежа, ръководена от олигарха Илан Шор и други местни политически играчи, спонсорира 1505 реклами на платформи Meta с приблизителен бюджет от 45 000 евро, съобщава WatchDog.

В YouTube Шор и бившата молдовска журналистка Наталия Морари, известна с това, че е докладвала за корупция, преди да „подпали кариерата си“, като е имала връзка с един от „най-известните и корумпирани олигарси в страната“, са публикували 319 реклами без задължителния етикет за политическа реклама, въпреки че общата цена остава неясна.

Кампаниите последователно са прокарвали два основни наратива:

• Че правителството на ПАС ще манипулира парламентарните избори в диаспората
• Че правителството на ПАС преследва Православната църква в Молдова

Наематели на пропагандни партии

Разследване под прикритие на BBC разкри подкрепяна от Русия мрежа за дезинформация, работеща за провал на изборите в Молдова. На новобранците са обещани парични плащания, за да залеят TikTok и Facebook с проруска пропаганда, насочена към управляващата проевропейска партия.

Обучителни сесии за новобранци – със заглавия като „Как да станете национален лидер от кухнята си“ – обучават участниците как да разпространяват фалшиви новини, да насочват разговорите по време на уличните избори и тайно да записват проруски поддръжници.

На репортерите под прикритие е било казано, че това е за „предотвратяване на манипулирането на вота“. BBC казва, че това предполага, че тайните записи ще бъдат използвани, в случай на победа на PAS, като предполагаемо доказателство, че е спечелила нечестно.

Разследващите установиха, че на новобранците са плащали до 3000 молдовски леи (170 долара) на месец, прехвърляни през Промсвязьбанк, санкционирана руска държавна банка, свързана с олигарха Илан Шор. Мрежата също така е показала връзки с неправителствената организация „Евразия“, която е била замесена в по-рано съобщени скандали, включващи прошорското ръководство на Гагаузия.

Сред разпространяваните фалшиви наративи са твърдения, че присъединяването към ЕС ще принуди молдовците да „променят сексуалната си ориентация“ и че президентът Мая Санду е замесен в трафик на деца. Най-малко 90 акаунта в TikTok, някои от които са прикрити като новинарски издания, са публикували хиляди видеоклипове, които общо са събрали над 23 милиона гледания от януари насам. Анализатори от базираната в САЩ DFRLab предполагат, че по-широката мрежа може да е дори по-голяма, натрупвайки над 55 милиона гледания.

За нация с население под 3 милиона души, подобна зрителска аудитория подчертава огромното въздействие на тези мрежи.

Защо Русия иска Молдова?

Русия налива „стотици милиони евро“ в провал на изборите в Молдова, предупреди Санду на 22 септември, купувайки „стотици хиляди гласове от двата бряга на река Днестър и в чужбина“.

Режимът на Путин не виждат Молдова, или която и да е друга бивша съветска република, като независима държава. Проруски режим в Молдова би бил за Москва легитимно възстановяване на сферата ѝ на влияние.

Целите на Москва далеч надхвърлят влиянието върху урните за гласуване. Контролът над Молдова би позволил на Русия да заобиколи санкциите, да отслаби европейското единство спрямо Украйна, да засили натиска върху Румъния и дори да започне саботажни операции по-дълбоко в Европа. Може би най-лошото от всичко, както предупреждава Муравски, е „да изпрати повече руски войници в Приднестровието и след това да използва региона, за да атакува военно Украйна“.

Разположението на Молдова на югозападната граница на Украйна означава, че ако Русия се окопае в Кишинев, Киев може да се изправи пред нов натиск върху най-жизненоважното си черноморско пристанище. Одеса е икономическата жизненоважна артерия на Украйна; прекъсването ѝ би задушило търговията, износа на зърно и достъпа до морето. Дори без пряка офанзива, самата заплаха би могла да принуди Украйна да разтегне още повече отбраната си.

Едно благосклонно към Кремъл правителство в Кишинев също би заключило Молдова политически в орбитата на Москва, спирайки интеграцията в ЕС и засилвайки руското влияние. И тъй като Русия вече ескалира хибридните си атаки в цяла Европа, Молдова може да се превърне в следващата площадка за Кремъл – база за евтина, тайна война, която дестабилизира континента отвътре.

За Русия Молдова не е просто поредните избори. Тя е бойно поле в по-широката борба за бъдещето на Европа – и съдбата ѝ ще отекне далеч отвъд Кишинев.