Загриженост ли е родителите ти да направят пластична операция на 11 години?

Като дете Ерика Трочино изобщо не е разбирала как и защо хората стигат до пластична хирургия. И въпреки това, някак, още на 11 години тя вече е била пациент в тази индустрия. Път, който, както казва, е оставил отпечатък за цял живот.

Макар да описва детството си като "щастливо", Трочино твърди, че родителите ѝ са я "принудили" да си направи отопластика - процедура, позната най-вече като "прибиране на уши" - защото, по думите ѝ, те са искали да я "защитят" от осъждането на връстниците ѝ.

Процедурата е инвазивна, прави се по медицински или естетични причини и включва промяна на формата, позицията или размера на ухото.

Днес Трочино е на 36 години и е лицензиран консултант в Аризона.

Пред People тя казва, че не помни изобщо да е участвала в решението. Това, което помни, е как баща ѝ е споделял собствения си опит като дете, на което също са му прибрали ушите, и как е бил тормозен - опитвал се е да ѝ "докаже" колко много ще ѝ помогне. Тя добавя, че операцията не е била обсъждана, нито признаванa, дори до днес, както и че много бързо се е превърнала в нейна "тайна", след като нейна приятелка я видяла с превръзки.

"В този момент болезнено ясно осъзнах, че се чувствам различна, и се притесних, че другите ще ме сметнат за странна, задето съм си правила операция на ушите", казва тя пред списанието.

В семейството ѝ външният вид очевидно е имал тежест.

"Още от малка осъзнавах как изглеждам. Със сестра ми често ни сравняваха", споделя Трочино.

Един момент се е запечатал особено силно. Тя разказва как намерила реклама накрая на списание за предтийнейджъри - за това как можеш да станеш модел. Когато развълнувано споменала на майка си, получила студен душ: майка ѝ отвърнала, че тя нямало да как да бъде модел.

"Тогава това, което чух, не беше за реализма или стандартите на индустрията - беше просто: "Ти не си красива", разказва тя.

Трочино казва, че сама е стигнала до извода, че трябва да доказва стойността си чрез способностите си - и така се насочила към спорта. Но дълбоко вкоренената емоционална цена на операциите ѝ (по думите ѝ се е наложила и втора коригираща операция, след като футболна топка я ударила по главата) означавала, че тя постоянно се е "вторачвала" в това как другите гледат на операцията ѝ и дали промените ѝ си личат.

"Срамувах се, че тялото ми е различно и че трябва да минавам през болезнени процедури, само за да изглеждам "нормално", откровена е тя.

Това усещане само засилило страха ѝ от отхвърляне, когато шест месеца след прибирането на ушите семейството ѝ се преместило на другия край на страната.

По-късно тревожността се проявила като хранително разстройство, което, според Трочино, ѝ давало контрол над тялото ѝ и върху това доколко може да бъде приемана от връстници и роднини. Когато това започнало да се отразява на представянето ѝ в състезателния футбол, тя се сблъскала с депресия, самонараняване и злоупотреба с вещества. В един момент започнала терапия, където било подсказано, че семейната динамика може да е фактор за психичното ѝ състояние. Но тези сесии приключили почти толкова бързо, колкото и започнали - защото тя "интернализирала" посланието, че "тя е проблемът" и че външна помощ не е нужна.

Оттогава Трочино върви по пътя на възстановяването - особено сега, когато самата тя е майка: "Съзнателно се старая да питам децата си как се чувстват, вместо да приемам, че вече ги разбирам. В родителството си поставям на първо място телесната автономия с искам децата ми да се чувстват овластени да правят избори за това как се изразяват и да изградят идентичност, която не се диктува от връстници или от обществени очаквания."

Тя казва, че този процес я е научил и да остава в дискомфорта и несигурността, когато настъпват промени - и да "присъства" като по-спокоен, по-емоционално безопасен родител.

Трочино вече е стигнала дотам, че да разкаже историята си и в социалните мрежи, като в текста към вече популярна нейна публикация в Instagram пише: "Излекувах се и ще прекъсна цикъла."

По думите, ѝ майка ѝ, в частност, нарекла поста ѝ "боеприпас" и "публично засрамване", макар че намерението ѝ, твърди Трочино, е било възможно най-далеч от подобни обвинения. Реакциите към съдържанието ѝ били поляризиращи, но целта ѝ е да каже две неща ясно: че "телесната автономия в детството има траен ефект върху самочувствието" и че "незарасналите рани в един родител могат да повлияят на живота на детето - дори когато намеренията са любящи и добронамерени".

Към момента тя е в лоши отношения с родителите си и със сестра си, като заявява, че няма да коментира преживяванията на сестра си от уважение към личното ѝ пространство.

Макар да е прекъснала връзката, Трочино признава, че изпитва и благодарност за това, което възприема като желание на родителите ѝ да я предпазят от тормоз и осъждане: "Осъзнавам и изпитвам гняв за начина, по който техните собствени несигурности са били прехвърлени върху мен, и за това, че в критичен период от развитието ми не бях научена на самоуважение или увереност. В терапията като възрастна успях да валидирам емоциите на 11-годишното си аз."