Историята на момичето, оцеляло при падане с асансьор от 80-ия етаж

Последният работен ден на Бети Лу Оливър като оператор на асансьор в Empire State Building остава завинаги в историята.

И до днес, 80 години по-късно, тя е вписана в "Световните рекорди на "Гинес" за оцеляване след най-дългото свободно падане с асансьор – ужасяващо пропадане от почти 300 метра право надолу в най-известния небостъргач на Съединените щати.

"Това беше последният ѝ ден на работа и оставаха само два часа до края на смяната ѝ", разказва пред People дъщеря ѝ Ани Конъли, на 78 години.

Конъли признава, че майка ѝ рядко говорела за случилото се, но самата тя винаги се е изненадвала, че Бети Лу никога не се е страхувала да влиза в асансьор след преживяното на 28 юли 1945 година.

"Аз работех в небостъргач в Денвър, а когато тя дойде на гости, просто се качи в асансьора", спомня си Конъли.

Доста смела постъпка за жена, която едва не загубила живота си

И то в ден, започнал толкова обещаващо. Младата Бети Лу, описвана от близките си като "жизнерадостна жена", била получила подаръци и добри пожелания за последния си работен ден. След края на смяната планирала да се срещне с братовчедка си в "Russian Tea Room", облечена в чисто нова премяна, а вечерта да се види със съпруга си Оскар Оливър.

Двамата не се били виждали две години, откакто той служел във флота по време на Втората световна война. В края на юли, на рождения ѝ ден, Оскар ѝ се обадил, за да ѝ каже, че се прибира у дома.

Бети Лу приела работата си, докато чакала съпруга си, торпедист във ВМС на САЩ, да приключи службата си зад граница. Напуснала работата си, за да се преместят обратно в родния им Форт Смит, Арканзас и да започнат новия си живот след войната.

Но историята се преобръща...

На 28 юли 1945 г. американски бомбардировач B-25, летящ над Ню Йорк, се изгубил в гъстата мъгла и се врязал в Empire State Building – тогава най-високата сграда в света.

Бети Лу, навършила 20 само седмица по-рано, управлявала асансьор №6 и весело пеела "The Saint Louis Blues", когато самолетът на подполковник Уилям Ф. Смит ударил северната страна на сградата между 79-ия и 80-ия етаж. Крилата на B-25 се откъснали, резервоарите му с гориво избухнали, а огънят бил потушен едва след 40 минути. Десетки загинали или били ранени.

Тогава никой не знаел, че десният двигател на самолета се е врязал в асансьорната шахта, разбил етажите и прерязал кабелите по пътя си.

Бети Лу била тежко обгорена от взрива и пламъците, като дъщеря ѝ казва, че белезите личали и десетилетия по-късно, но най-страшното тепърва предстояло.

Някои разкази твърдят, че след това я поставили в друг асансьор, за да я евакуират за медицинска помощ. Но в интервю за книгата "The Sky is Falling" (1977 г.) на Артър Уайнгартън, самата Бети Лу споделя, че след удара на самолета останала затворена в кабината и тя започнала да пада свободно – "надолу, надолу, надолу".

Чудото на Бети Лу

И до днес изглежда невероятно, че е оцеляла. Но тя излязла с тежки травми – счупен врат, счупен гръбнак и таз, както и два счупени крака.

"Казаха ни, че мислели, че е починала, дори ѝ сложили етикет на пръста и ѝ били дадени "последни напътствия", въпреки че тя не беше католичка. Но един лекар… изпробвал нова процедура, която я върнала към живота“, разказва дъщеря ѝ.

В книгата на Уайнгартън се описва как католически свещеник се помолил с Бети Лу, след като спасителите я извадили от асансьорната кабина.

В репортаж на Associated Press от онова време се съобщава, че "момичето от асансьора" е паднало близо 80 етажа – приблизително 300 метра. Според разказа ѝ Бети Лу била сама в кабината и останала напълно в съзнание по време на целия полет надолу.

"Асансьорът сякаш спря и се разтресе за миг. После започна да се носи стремглаво надолу. Опитвах се отчаяно да го спра. Тогава светкавица от огън ме обгърна и вдигнах лявата си ръка, за да защитя лицето си. Огънят изчезна за миг и аз отново се опитах да задействам управлението. Вдигнах телефона в кабината и пробвах да се свържа със стартера на партера. Нищо не стана. Започнах да крещя и да блъскам по пода“, спомня си тя.

По думите ѝ имала усещането, че кабината се отделя от нея.

"Падах толкова бързо, че трябваше да се държа за стените на асансьора, за да не започна да се нося из въздуха", разказва Бети Лу.

Кабината най-накрая се разбила в масления буфер на дъното на сградата – аварийна защита, създадена да спира падащи асансьори. Но ударът бил толкова силен, че буталото на буфера пробило голяма част от пода, оставяйки само около 20 см в един ъгъл – точно там, където стояла Оливър.

"Спасена беше по чудо. Бетонният под на шахтата беше смазан като яйчена черупка“, казал тогава Джордж А. Маунт, регионален мениджър на Otis Elevator Company, пред репортери. 

Маунт допълнил, че всичките шест носещи кабела се скъсали, а автоматичният авариен кабел също бил унищожен, което оставило кабината без абсолютно никаква спирачна система. Единственото, което можело леко да забави падането, била въздушната възглавница в шахтата, обяснил той.

За да извадят Бети Лу, трябвало буквално да изрежат смачканите останки на асансьора. Прекарала около четири месеца в болница и още няколко у дома на леля си и чичо си в Ню Йорк, преди да се върне в Арканзас със съпруга си – осем месеца след инцидента.

Лекарите тогава нарекли възстановяването ѝ чудо.

Дъщеря ѝ Ани Конъли казва пред People, че не знаела майка ѝ е живяла известно време при роднини, докато се възстановявала, но това имало логика – чичо ѝ бил този, който ѝ помогнал да започне работа като асансьорна операторка.

Бети Лу била сираче. С бъдещия си съпруг Оскар се запознала на танц като тийнейджърка. Двамата имали двама сина и дъщеря, както и седем внуци. Оскар починал през 1986 г., а Бети Лу го последвала 13 години по-късно – на 24 ноември 1999 г., на 74-годишна възраст.

The New York Times потърсил Бети Лу през 1970 г. за 25-ата годишнина от самолетната катастрофа, която отнела живота на 11 души вътре в сградата, както и на пилота и двама членове на екипажа. Още около 25 души били ранени.

Вестникът тогава писал, че Бети Лу се е превърнала в „най-близкото до народна героиня, което трагедията е родила“. Но тя отказала да говори пред медията, като обяснила, че „просто никак не се интересува“ и че публичността „буквално я умъртвява от срам.“