Ударите на Украйна срещу руския петрол може да са твърде успешни за вкуса на Тръмп

Повторните удари на Украйна срещу руската енергийна инфраструктура нанесоха сериозен удар върху жизненоважния износ на гориво на Москва, точно когато западните санкции се засилват. Но ако тези атаки са прекалено успешни, те рискуват да предизвикат гнева на американския президент Доналд Тръмп, пише за Ройтерс колумистът Рон Бусо.

Конфликтът между Русия и Украйна, започнал през 2022 г., претърпя рязка промяна през последните седмици, когато Киев започна да провежда вълни от атаки с дронове срещу руски рафинерии, тръбопроводи и експортни терминали. Това нанесе тежки щети на разрастващата се нефтена и газова промишленост на Русия, която съставлява една четвърт от БВП на страната.

Украйна засили тези удари в сряда, като дронове атакуваха Салават – един от най-големите нефтохимически комплекси в Русия и за втори път в рамките на по-малко от седмица, както и пристанищния град Новоросийск на Черно море.

Москва беше достатъчно разтревожена, за да реагира. Заместник-премиерът Александър Новак заяви в четвъртък, че Русия ще въведе частична забрана, отваря нова вкладка върху износа на дизел до края на годината и ще удължи съществуващата забрана върху износа на бензин.

Русия е основен износител на дизел, като според аналитичната фирма Kpler през 2024 г. изнася около 880 000 барела на ден, или 12% от глобалния износ на дизел по море. Въпреки че забраната за дизела се отнася за търговците, но не и за рафинериите, които представляват около три четвърти от общия износ, обявяването й все пак доведе до рязко покачване на световните цени на дизела.

Маржовете на рафинирането на дизел в Европа – печалбата, която рафинериите реализират от преработката на суров нефт в дизел – скочиха с 8% до най-високото ниво от февруари 2024 г., според данни на LSEG.

Тази силна реакция на пазара се дължи отчасти на факта, че световните запаси от дизелово гориво вече са доста ограничени. Според Агенцията за енергийна информация запасите от дестилати в САЩ, които включват дизелово гориво и мазут, са били с 11% под 10-годишната си средна стойност миналата седмица.

Но пазарите може да са и нервни, че този нов фронт в конфликта между Русия и Украйна може да предизвика по-силни ответни мерки от Кремъл – много по-силни, отколкото западните лидери очакват.

Руският президент Владимир Путин явно не е взел това решение лесно, тъй като рязкото намаление на износа на дизелово гориво лишава Москва от жизненоважни парични средства. Приходите от износа на рафинирани продукти по море са достигнали около 170 милиона долара на ден през август, или 5,3 милиарда долара за месеца, според Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух.

И, което е важно, той взе това решение в момент, когато западните санкции срещу руската нефтена и газова промишленост се засилват.

През последните няколко години Европа, Съединените щати и други големи западни икономики изработиха деликатни санкции, за да ограничат приходите на Москва от износ на енергия, като същевременно избегнаха глобален ценови шок.

Така, макар че тези западни сили се съгласиха да забранят до голяма степен вноса на руски нефт, те не се опитаха да ограничат напълно потока на руски суров нефт.

Вместо това, през 2022 г. страните от Г-7 въведоха таван на цените на руския суров и рафиниран петрол, който превозвачите и застрахователите трябва да спазват, за да избегнат санкции.

Тази стратегия предотврати глобален шок в доставките, но финансовото въздействие върху Москва също беше ограничено. Това се дължи до голяма степен на значителното разширяване на т.нар. „сенчеста флота“ от танкери, която търговските партньори на Москва използват, за да заобикалят западните ограничения.

Всъщност 64 % от руския износ на суров петрол през август е бил транспортиран с танкери от сенчестия флот, което е с 11 % повече от предходния месец, според CREA.

Това не беше единственото решение. Пропуск в пакета от санкции на ЕС позволи на Индия и Турция да внасят евтина руска енергия и след това да я продават на Европа под формата на рафинирани продукти.

В отговор на всичко това през юли ЕС прие 18-ти пакет от санкции срещу Русия. Това понижи тавана на износа на суров петрол от Москва до 47,60 долара за барел от първоначалните 60 долара. Износът на руски дизел е ограничен до 100 долара, като ЕС не понижи този таван. Освен това ЕС заяви, че планира да въведе забрана за внос на рафинирани нефтопродукти, произведени от руски суров петрол.

Но само тези мерки не накараха Русия да отвърне с частична забрана на износа на дизелово гориво. Тя го направи едва след като украински дронове започнаха да атакуват нейните рафинерии, което предполага, че комбинацията от икономически и военни атаки срещу енергийната й индустрия е това, което дразни Кремъл.

Но очевидната ефективност на тази стратегия може да се окаже проблем за западните икономики. Причината е, че тя може да наруши деликатния баланс между налагането на санкции на Москва и избягването на рязко увеличение на енергийните разходи.

Това важи особено за Тръмп, който направи понижаването на цените на енергията в страната ключово предизборно обещание. И това може да помогне да се обясни двусмисленото отношение на президента към Москва.

От една страна, Тръмп се съгласи с атаките срещу енергийната инфраструктура на Русия, според украинския президент Володимир Зеленски в интервю, отваря нова вкладка, публикувано в четвъртък.

Но Тръмп също изглежда нежелаещ да затегне санкциите срещу руската петролна индустрия, въпреки многократните заплахи, аргументирайки се, че първата стъпка трябва да бъде Европа да спре напълно покупките си на руски петрол и газ. Това колебание със сигурност може да е свързано с опасения от покачване на цените на газа и инфлационен натиск.

Стратегията на Украйна да нацели енергийната инфраструктура може да успее да ограничи финансите на Кремъл, но ако предизвика ответни мерки, които доведат до трайно повишение на цените на петрола, Киев може да загуби крехката подкрепа на Белия дом.