Европейският съюз (ЕС) в момента обсъжда как и кога да спре значителния си внос на енергия от Русия. Една потенциално по-лесна опция би била затварянето на пропуските, които в момента улесняват значителния внос на нишови горива от Москва, пише в коментар за Ройтерс колумнистът Рон Бусо.
ЕС е подложен на натиск от страна на Съединените щати да ускори плана на блока да се откаже от руските изкопаеми горива до края на 2027 г. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се стреми да увеличи икономическия натиск върху Москва, за да насърчи прекратяването на войната в Украйна.
Въпреки че от 2022 г. насам Европа значително е намалила покупките си на руски петрол и газ, тя остава значителен вносител. През август ЕС беше четвъртият по големина купувач на руски изкопаеми горива, като според Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух е отчел около 1,4 млрд. долара от износните приходи на Москва.
Втечненият природен газ и газът по тръбопроводи съставляват две трети от този внос, следван от суров петрол с 32%. Останалите 2% идват от нишови продукти, които са изключени от санкциите.
ЕС агресивно намали вноса на руски петрол, налагайки забрана, с някои изключения, през 2023 г. Според официални данни делът на Русия в вноса на петрол в ЕС е спаднал от 29% в началото на 2021 г. до 2% през второто тримесечие на 2025 г.
По-голямата част от останалия внос на петрол отива в Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и успяха да договорят изключения, като изтъкнаха, че логистичните ограничения правят намирането на алтернативни маршрути за доставка твърде сложно и скъпо за тях.
Макар че ЕС официално не е забранил вноса на руски газ, Европа е намалила покупките на руски газ по тръбопровод от 48% от общия внос през 2021 г. до 12% през тази година, като Унгария и Словакия отново са основните купувачи, заедно с Австрия.
Въпреки това, газът по тръбопровод е заменен с втечнен природен газ. И всъщност вносът на суперохладено гориво от Русия в блока е нараснал до 11 милиарда кубически метра през първата половина на 2025 г., спрямо 9,5 милиарда кубически метра през същия период на 2019 г., според изследователския център Bruegel.
Износ на руски газов кондензат за Европа
На този фон как би могъл ЕС да отговори на призива на американския президент да се откаже по-бързо от руската енергия?
Лесна победа за ЕС би било предоставянето на забраната, отваря нова вкладка за вноса на втечнен природен газ с една година, нещо, което вече е включено в 19-ия пакет от санкции срещу Русия, предложен от Европейската комисия през септември.
Очаква се глобалният пазар на втечнен природен газ да бъде добре снабден в продължение на години, благодарение на растежа на производството в САЩ и Катар, което означава, че прекратяването на вноса на руски втечнен природен газ вероятно няма да доведе до значително повишаване на енергийните разходи за Европа.
Въпреки това, графикът за постепенното премахване на вноса на руски нефт и газ по тръбопроводи – който остава непроменен в последния предложен пакет от санкции на Европа – е много по-сложен от политическа и техническа гледна точка, предвид възраженията на Унгария и Словакия.
Друга, по-малко политически натоварена опция би била запълването на пропуските, които са позволили на ЕС да продължи да внася значителни количества специализирани нефтопродукти.
Танкери доставят около 20 000 барела на ден газ кондензат от руския завод за втечнен природен газ „Ямал“ в Арктика до холандското пристанище Ротердам. Кондензатът обикновено се използва като суровина за бензин и реактивно гориво.
През декември 2022 г. ЕС изключи вноса на газ кондензат от забраната си за руски петрол, като аргументира, че страничният продукт от несанкционирани съоръжения за втечнен природен газ не трябва да бъде ограничаван.
Това не беше единственото изключение. Макар че през декември 2024 г. ЕС забрани вноса на руски втечнен нефтен газ – гориво, използвано главно за отопление и транспорт – той позволи на Полша да продължи да внася бутан с чистота над 95 % от Русия.
Тази вратичка изглежда се разширява. Вносът на чист бутан в Полша се е увеличил значително от началото на 2025 г., достигайки пик от 40 000 тона през март, което е пет пъти повече от средното месечно ниво през предходната година.
Вносителите са се възползвали от тази вратичка, за да смесят по-евтиния продукт с други запаси от втечнен нефтен газ, според Бартош Квятковски, генерален директор на Полската асоциация за втечнен газ.
Накрая, миналата година Комисията поднови изключението, позволяващо на Хърватия да внася руски вакуумен газьол, суровина за рафинерии.
ЕС вече изглежда е насочил вниманието си към тези пропуски. Вносът на руски вакуумен газьол понастоящем е планиран да бъде прекратен в края на 2025 г., а 19-ият пакет от санкции на ЕС се очаква да затвори пропуската с бутана, макар че графикът остава неясен.
Изясняването и ускоряването на тези усилия може да бъде лесна следваща стъпка.
Зависимостта на Европа от вноса на руска енергия продължава от десетилетия.
Прекратяването на останалия внос, особено на доставките на нефт и газ по тръбопроводи към вътрешните пазари, може да бъде финансово болезнено и политически чувствително – и затова няма да се осъществи бързо.
От друга страна, спирането на вноса на нишови продукти като газови кондензати и изобутан би било много по-малко предизвикателство. Това не би променило ситуацията, но би нанесло удар на приходите на Русия и би изпратило ясно послание както към Москва, така и към Вашингтон.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.