Неговият наркотик е властта: Лукашенко играе между Путин и Запада

В президентския дворец в Минск най-дългогодишният лидер на Европа се усмихна широко, докато приемаше малка метална кутия от гостуваща американска делегация. Вътре се намираха чифт релефни копчета за ръкавели от Белия дом – личен подарък от Доналд Тръмп за Александър Лукашенко, който се наслаждаваше на вниманието след години като западен пария.

Откакто Тръмп встъпи в длъжност, Лукашенко, авторитарен лидер, който управлява Беларус от 1994 г., се измъква от дипломатическата стагнация, предпазливо търсейки пространство отвъд Москва, която вижда Беларус както като свой най-близък съюзник, така и като жизненоважен буфер.

Усещайки политическа възможност с новата администрация на Тръмп, Лукашенко редовно се среща с американски представители и дори проведе разговор с американския президент, който предложи идеята за директна среща. Някои във Вашингтон виждат Лукашенко като потенциален събеседник с Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна. Кийт Келог, пратеникът на Тръмп в Украйна, е заявил лично, че цени високо прозренията на Лукашенко за руския лидер, според източник, запознат с разговорите.

Междувременно европейски дипломатически източници съобщиха, че в Брюксел се водят предварителни дискусии дали политиката на ЕС за изолиране на Беларус остава ефективна и дали трябва да се обмисли предлагането на Лукашенко изход от сянката на Москва. Беларус също е сигнализирала за откритост към разговори, казаха двата източника.

„Хора, които не са смеели да кажат думата „президент“ от 2020 г. насам, сега искат да говорят с мен" похвали се Лукашенко пред вътрешна публика в началото на юли. „Те обсъждат глобални въпроси с вашия президент – това вече има значение. Показва, че уважават мнението му.“

През по-голямата част от трите си десетилетия на власт, Лукашенко – често описван като последния диктатор на Европа – изгради оцеляването си върху изкуството да се маневрира между Москва и Запада.

Той разчиташе на щедри субсидирани руски петрол и газ, за ​​да поддържа държавната икономика на Беларус на повърхността, като същевременно оставяше вратата към Брюксел открехната, когато Москва натискаше твърде силно, като понякога даваше обещания за демократични реформи, които така и не се материализираха.

„Съществува упорит мит, че Лукашенко е щастлив да бъде васал на Москва. В действителност, пространството му за маневриране се е променяло през годините, но той никога не е спирал да търси начини да разшири възможностите си“, каза европейският служител, цитиран от The Guardian.

Нагласените президентски избори през 2020 г. и последвалите брутални репресии разкъсаха отношенията на Минск с Европа и САЩ – и оставиха Лукашенко зависим от Москва за оцеляването си.

„Лукашенко е наркоман: неговият наркотик е властта. Като всеки наркоман, той ще направи и продаде всичко за една последна доза“, каза Сергей Спариш, 39-годишен активист, който наскоро беше освободен от беларуски затвор като част от опита на Лукашенко да се подмаже на Запада. „За да остане на власт, той продаде Беларус на Русия.“

Русия се намеси със заеми, намалени цени на енергията и гаранции за сигурност, за да укрепи позицията му в най-уязвимия му момент, а когато Путин започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., прегръдката стана още по-силна. Беларус служи като плацдарм и логистичен център за руските войски, като територията ѝ осигурява стартова площадка за атаки срещу Украйна от север, само на 90 мили от Киев. След пълномащабното нахлуване, Минск и Москва подписаха всеобхватен пакт за сигурност, а Лукашенко – след години на съпротива – се съгласи да разположи руски ядрени оръжия на беларуска земя.

Въпреки това, Лукашенко се противопостави на натиска на Путин да изпрати собствените си войски във войната, знаейки, че подобен ход би бил крайно непопулярен не само сред обществеността, но и в собствените му въоръжени сили.

Икономическата зависимост на Беларус от Москва обаче само се задълбочи, тъй като западните санкции превърнаха страната в жизненоважен канал за Москва, генерирайки временен бум в износа и държавните приходи. Беларуските фабрики също увеличиха производството, снабдявайки Русия с дрехи и основни компоненти за войната. Но добивите не продължиха. Тъй като руската икономика се забави под тежестта на санкциите и военните разходи, Беларус беше повлечена надолу заедно с тях.

По време на пътуване на Guardian до Минск този месец, с неговите безупречно чисти улици, съветски паметници и небостъргачи, осеяни с казина, обслужващи руски посетители, градът носеше тежка атмосфера. Малко жители се осмеляваха да говорят открито за икономическия спад.

„Приближихме се твърде близо до Русия; вече нямаме друга алтернатива“, каза Наталия, която поиска фамилното ѝ име да бъде пропуснато.

Недостигът на стоки от първа необходимост, включително картофи, стана емблематичен за напрежението, което накара правителството да въведе отново ценови ограничения от съветски тип. Масовата емиграция задълбочи недостига на работна ръка, което накара Лукашенко да предложи 150 000 пакистански работници, за да запълни празнината. Крехкостта на икономиката беше допълнително подчертана този месец, когато Полша временно затвори границата си, прекъсвайки печеливш маршрут за доставки до Китай.

Лукашенко беше необичайно откровен относно мащаба на проблемите.

„Трябва да се справим“, каза той на официални лица в телевизионна среща. „Трябва да се движим, трябва да търгуваме, трябва да подредим индустрията.“

В лицето на нарастващия икономически натиск Лукашенко се върна към това, което един европейски служител определи като „доброто старо въже“ на маневриране между Путин и Запада.

В очевидна демонстрация на готовността си за участие, този месец той покани американски военни офицери да наблюдават военните учения „Запад 2025“ – първото подобно участие, откакто Русия нахлу в Украйна – и публично заяви, че беларуските сили са помогнали за прехващането на руски дронове, насочващи се към Полша. По време на посещение на The Guardian на „Запад 2025“ този месец, което породи опасения на Запада, че ученията биха могли да осигурят прикритие за ново руско военно струпване, беларуските власти подчертаха едно просто послание: те нямат какво да крият.

„Трудно е да си представим каква откритост показваме и осигуряваме на учението“, каза министърът на отбраната Виктор Хренин.

Централен въпрос е колко пространство Москва ще позволи на най-близкия си съюзник да се стреми към колебливо отваряне към запад – и дали изобщо може да действа независимо от Русия.

Явгений Прейхерман, основател на Минския диалогов съвет за международни отношения, мозъчен тръст, който работи с беларуското външно министерство, каза:

„Не става въпрос за това колко далеч руснаците ще ни „позволят“ да стигнем. Става въпрос за това колко умни можем да бъдем, работейки с реалността и постепенно разширявайки пространството си за маневриране. Никой тук не е достатъчно луд, за да се опита да бъде друга Украйна – всички разбират рисковете. Но има решителност, понякога неизказана, да се възползваме от всякакви обстоятелства, които биха ни позволили да отворим отново това пространство и да работим по-независимо.“

Централно място в пазарлъка на Лукашенко зае освобождаването на десетки политически затворници – ход, който критиците описват като циничен ход, като се има предвид, че репресиите у дома не показват признаци на облекчаване.

Анализатори и запознати твърдят, че за беларуския диктатор неотдавнашното дипломатическо сътрудничество е логичен ход, като се има предвид неговата мания за запазване на суверенитета, наред с нуждата му да запази руската подкрепа.

Артьом Шрайбман, външен учен в Центъра за Русия и Евразия „Карнеги“, каза:

„Диктаторите не обичат да зависят от приятели. Той винаги е имал инстинкт да се дистанцира от Москва.“

Неотдавнашният натиск е подсилен и от страх от пропускане на възможността. Въпреки че всяко мирно споразумение между Русия и Украйна все още изглежда далечно, в Минск има опасения, че Беларус ще бъде изключен от бъдещото облекчаване на санкциите, поискано от Москва, каза Прейхерман.

Досегашните усилия на Лукашенко са довели до скромни ползи.

След освобождаването на политическите затворници по-рано този месец САЩ обявиха частично облекчаване на санкциите за Белавия, националната авиокомпания на Беларус, което отбелязва първото облекчаване на ограниченията от години.

„Санкциите бяха отменени, макар и само за една компания, но важна“, каза Шрайбман. „Символиката е по-важна: тя създава прецедент и открива сезон на пазарлъци. А Лукашенко има с какво да търгува.“

Според правозащитни организации, над 1000 политически затворници остават зад решетките, а режимът на Лукашенко е пуснал в затвора нови през последните седмици.

Вашингтон, от своя страна, вижда допълнителни ползи от ангажирането.

„Американците смятат, че то е полезно като допълнителен канал с Путин“, каза Прейхерман, описвайки го като „най-добрия кремълолог в света“. „Той е един от малкото хора, които са работили с Москва в продължение на 30 години.“

Но Шрайбман предупреди да не се гледа на Лукашенко като на независим арбитър, казвайки, че е „кристално ясно, че лоялността му остава към Москва“.

Лукашенко сега изглежда залага на администрацията на Тръмп, вярвайки, че сближаването с Вашингтон ще тласне Европа към подчинение.

„Той отхвърля субективността на Европа и вярва, че Тръмп може да им заповядва“, каза Шрайбман.

Малцина смятат, че в Европа има голям апетит да се предложи облекчаване на санкциите на Лукашенко, освен ако не бъдат направени широкообхватни отстъпки.Но в Брюксел изглежда има тих самоанализ дали ястребовата позиция на ЕС по отношение на Беларус – тя отдавна изключва контакт с режима на Лукашенко – е достигнала границите на своята полезност, според хора, запознати с дискусиите.

„Максималният натиск не проработи“, каза един дипломат от ЕС. „След пет години изолация не сме постигнали заявените си цели. Беларус е по-близо до Русия и репресиите не са спрели.“

Дипломатът добави, че какво трябва да замени настоящата политика, остава неясно, предвид отказа на Лукашенко да направи компромис или да скъса с Москва.

„Сближаването с Лукашенко има своите граници – той знае как да играе тази игра отвътре навън.“