Нов пакт между Русия и Куба: Възражда ли Москва стратегията си от Студената война срещу САЩ?

Русия възобнови военното сътрудничество с Куба, ход, който отразява стратегията ѝ от Студената война за проектиране на сила близо до границите на САЩ.

Горната камара на руския парламент ратифицира ново споразумение за военно сътрудничество с Куба през октомври 2025 г. Без конкретни подробности, то служи главно като политически жест, целящ да предизвика мощта от съветската епоха и да предизвика Съединените щати чрез психологически сигнали, а не чрез реално разполагане на войски.

„Споразумението за военно сътрудничество между правителството на Руската федерация и правителството на Република Куба, подписано в Хавана на 13 март 2025 г. и в Москва на 19 март 2025 г., се ратифицира“, съобщи руската държавна информационна агенция ТАСС.

Документът, описан като стратегически рамков пакт, обещава да „улесни развитието и укрепването на военното сътрудничество между двете страни“ и да създаде правна основа за бъдещи секторни споразумения. Той включва и клауза за „защита на интересите на руските граждани, извършващи дейност в рамките на това споразумение“.

Символично възраждане на стратегията от Студената война

Въпреки че споразумението не съдържа оперативни подробности, прокремълски руски коментатори спекулират за съвместни военни учения, доставки на оръжие и дори нови бази близо до бреговете на САЩ.

Военният коментатор и кремълски пропагандист Виктор Баранет, цитиран от руското пропагандно издание „Военоедело“, предположи, че Москва евентуално може да разположи ракети „Орешник“ на кубинска земя – системи, за които той твърди, че могат да достигнат до Съединените щати и да „защитават Венецуела“ - друг руски съюзник, изправен пред нарастващ натиск от САЩ. Баранет описа пакта като отговор на плановете на Вашингтон да достави на Украйна крилати ракети „Томахоук“ и разузнавателна информация за руски цели.

Такива твърдения са предимно риторични, но илюстрират как Кремъл използва стратегическа сигнализация, за да предизвика образи от Студената война и да окаже натиск върху Съединените щати чрез психологическа ескалация, а не чрез реално разполагане.

Уроци от 1962 г.: Когато светът се доближи до ядрена война

Новата реторика на Кремъл неизбежно напомня за Кубинската ракетна криза от 1962 г. - моментът, в който светът се доближи до ядрена война. През 1971 г. американският политолог и бивш съветник в Министерството на отбраната на САЩ Греъм Т. Алисън публикува „Същност на решението“ през 1971 г. - знаково проучване, което анализира как лидерите от двете страни са правили своя избор по време на кризата.

„През октомври 1962 г. Съединените щати откриха, че Съветският съюз инсталира балистични ракети със среден и среден обсег в Куба“, пише той, „В продължение на тринадесет дни светът се клатеше на ръба на термоядрена война.“

Този момент бележи пика на зараждащото се сътрудничество между Фидел Кастро, младия революционен лидер на Куба, и Никита Хрушчов, генералния секретар на Съветския съюз. След победата на Кубинската революция през 1959 г. Кастро непрекъснато се приближава до Москва, търсейки подкрепа срещу нарастващата враждебност от Вашингтон.

За Хрушчов съюзът с Куба предлагал уникална стратегическа възможност – да насади социализъм само на няколко километра от бреговете на САЩ и да докаже, че биполярният свят след Втората световна война може да се разпростре в Западното полукълбо. Това сближаване на идеологията и геополитиката скоро ще се превърне в един от най-опасните епизоди на Студената война.

Разсекретени документи по-късно показват, че съветският лидер Никита Хрушчов се е стремял да поправи стратегическият дисбаланс. По това време САЩ бяха разположили ядрени ракети „Юпитер“ в Турция и Италия, поставяйки съветските градове в обсега на удара им. Хрушчов се стремеше да възстанови паритета, като тайно разполагаше подобни ракети в Куба – само на 145 км от Флорида.

Когато американски разузнавателни полети разкриват операцията, президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди налага военноморска „карантина“ около острова и изисква незабавно оттегляне. Противостоянието продължава тринадесет дни, довеждайки двете суперсили до ръба на ядрена конфронтация.

В крайна сметка Москва се съгласи да демонтира ракетите си в Куба в замяна на публичния ангажимент на Вашингтон да не нахлува на острова и тайното премахване на американските ракети „Юпитер“ от Турция. Кризата приключи мирно, но остави дълбока геополитическа следа.

Как кризата с ракетите в Куба промени световната сила

Докато премерената реакция на Кенеди се възприемаше като победа за Вашингтон, резултатът отслаби Хрушчов в съветската йерархия. Мнозина в Кремъл смятаха неговия хазарт за безразсъден и унизителен. В рамките на две години той бавно беше отстранен от власт.

Въпреки това конфронтацията доведе до важни резултати:

• Създаването на директна „гореща линия“ между Вашингтон и Москва, за да се предотвратят бъдещи грешки в преценката.
• Договорът за забрана на ядрените опити от 1963 г., който отбеляза първата реална стъпка към контрол върху въоръженията.
• Дълготраен стратегически консенсус, че ядреното балансиране на границата на конфликта носи непоносими рискове – урок, който оформи ядрената политика в продължение на десетилетия.

Алисън отбеляза:

„Кубинската ракетна криза не беше единичен избор, направен в един момент, а поредица от правителствени действия и реакции, произтичащи от конкуриращи се организации и длъжностни лица.“

Това прозрение остава актуално: това, което започва като сигнализация, може да се превърне в ескалация, когато в уравнението влязат бюрократична инерция, вътрешна политика или престиж.

Куба и Русия през 2025 г.: Ограничено влияние, споделена изолация

Днешната геополитическа реалност изглежда много по-различна. От 1959 г. насам Куба е преживяла десетилетия на санкции, икономическа стагнация и избледняващо идеологическо влияние в сравнение с разцвета си под символичния тандем Фидел Кастро и Че Гевара. Междувременно Русия навлиза в четвъртата година от пълномащабното си нахлуване в Украйна – обременена от санкции, загуби на бойните полета и нарастваща изолация на световната сцена.

Но Русия остава един от най-големите партньори на Куба. През май 2025 г. Москва обеща инвестиция от 1 милиард долара в икономиката на острова, но призна, че изпълнението на плана „ще отнеме време“.

Въпреки това, партньорството им сега изглежда до голяма степен символично – жест на конкуренция към Съединените щати и опит на Москва да проектира сила в Западното полукълбо. Както отбелязва Центърът за стратегически и международни изследвания, действията на Русия в региона представляват „форма на символично взаимодействие със съюзниците, което обикновено оспорва лидерството на САЩ в региона“.

Демонстрацията на военна мощ на Русия в Карибите е част от подхода на „символична реципрочност“ в отношенията ѝ с Латинска Америка и Карибите.

Това е част от по-широко военно сътрудничество между двете страни, което засега остава ограничено до изпращането на до 20 000 кубински наемници, които да се бият на страната на Русия във войната ѝ за агресия срещу Украйна.

На 8 октомври 2025 г. - в същия ден, в който беше ратифициран отбранителният пакт с Куба - Русия се оттегли от ключово споразумение за контрол върху въоръженията със Съединените щати, обявявайки, че ще си върне 34 тона плутоний за оръжия, след като е бил определен за унищожаване съгласно ядреното споразумение от 2000 г. Ходът, наподобяващ Договора за забрана на ядрените опити от 1963 г., последвал Кубинската ракетна криза, подчертава как Москва премахва десетилетия предпазни мерки след Студената война, като същевременно възражда реториката на конфронтацията между свръхсили.

И все пак, както ни напомня анализът на Алисън, кризите рядко започват като умишлени действия. Те често възникват от верига от импровизации, пропагандни ходове и бюрократични реакции - което прави исторически ехота като това достойно за внимателно наблюдение.