Европа се нуждае от единен отговор на хибридната война на Русия

Европа е изправена пред огромни предизвикателства в подготовката си за евентуална война с Русия. Тя трябва да възстанови изтощените си армии, да попълни запасите си от оръжия и да преразгледа фрагментираната отбранителна индустрия, неподходяща за съвременните военни действия. Очевидно е, че се нуждае и от по-добри инструменти за водене на конфликт, който вече е в ход: разширяващата се кампания на Кремъл за хибридна война или война в „сива зона“.

На целия континент мистериозните инциденти се увеличиха. Нахлуванията на дронове принудиха летищата да затворят. Спонсорирани от Русия хакери атакуваха чувствителни обекти като язовир Бремангер в Норвегия, пише Bloomberg. Опитите за палеж и саботаж на магазин на IKEA във Вилнюс, Литва, американска фабрика за бои в Полша и склад в Лондон, който е изпращал сателитно оборудване до Украйна, са свързани с Русия. Търсещи убежище от трети страни са били изтласквани в страни от Организацията на Северноатлантическия договор през руска територия. Между януари и април руското заглушаване на радиоразпръскванията е прекъснало близо 123 000 полета в Балтийските страни, Финландия, Полша и Швеция.

Офанзивата далеч надхвърля шпионажа и пропагандата в съветски стил (които, разбира се, продължават). „Това не е случаен тормоз. Това е последователна и ескалираща кампания за обезпокояване на нашите граждани, изпитание на решителността ни, разделяне на съюза ни и отслабване на подкрепата ни за Украйна“, заяви наскоро председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент.

Досега реакцията на Европа е бавна и непоследователна. Няма общ протокол за откриване на атаки и приписване или отмъщение срещу тях. Санкциите, най-мощното невоенно оръжие в Европа, се подобряват, но прилагането им остава неравномерно. Всеки инцидент предизвиква малко повече от разследване и осъдително изявление.

Как точно да се противодейства на подобни атаки не е лесно. Военните не искат да хабят скъпи прехващачи за евтини дронове. Отговорът по същия начин е правно затруднен. И дори осуетена атака може да посее съмнение, постигайки целите си.

Все пак някои принципи стават все по-ясни.

Първо, необходимостта от по-голяма координация и бързина. Макар и да е трудно, публичното приписване на вината трябва да бъде по-бързо и обвързано с ясни санкции, когато могат да бъдат идентифицирани руски агенции или пълномощници. Правителствата трябва да се възползват по-добре от съществуващите инструменти, като например работната група за устойчивост на Европейския съюз и НАТО , за да споделят разузнавателна информация, бързо да събират доказателства и да се споразумеят за отговор. ЕС трябва също така да се стреми да хармонизира законите, криминализиращи саботажа, така че наказателното преследване и замразяването на активи да могат да преминават националните граници.

Второ, Европа трябва да бъде по-ясна относно своите червени линии. Членовете на НАТО и ЕС трябва да бъдат ясни относно това как възнамеряват да се справят с бъдещи нарушения на въздушното пространство. Докато изтребителите трябва да имат право да свалят дронове, страните също трябва да разполагат с повече заглушители и други по-евтини средства за обезвреждане на заплахи. Такива технологии трябва да се доставят съвместно, за да не губят военните време в опити да разработват независими решения.

Санкциите трябва да бъдат разширени срещу руските „танкери в сянка“ – заподозрени не само в контрабанда на петрол, но и в прерязване на подводни кабели и изстрелване на дронове. На кораби, които нямат проверима идентификация и застраховка, трябва да бъде отказано зареждане с гориво или ремонт, а сервизните фирми, които им помагат, трябва да бъдат включени в черен списък. Кремъл трябва да бъде предупреден – както се съобщава, че е бил предупреден от САЩ, след като миналата година бяха открити запалителни устройства , поставени в пакети – за тежки последици от атаки, които застрашават човешки животи.

В дългосрочен план укрепването на отбраната ще бъде жизненоважно. Подобряването на устойчивостта на европейската електропреносна мрежа и защитата на критичната инфраструктура ще ограничат щетите, които Русия може да причини с дребномащабни атаки, и ще принудят президента Владимир Путин да прецени рисковете от ескалация. Тайван показа, че ваксинирането на обществеността срещу дезинформационни кампании в сивата зона може да намали тяхното въздействие.

И накрая, най-добрият начин да се демонстрира безполезността на тези атаки е да се засили конвенционалната отбрана на Европа и подкрепата за Украйна, както военна, така и финансова. Ако Путин се изправи срещу по-силна Европа и отслабена руска армия, той може да преосмисли мъдростта на своята скрита война.