Интересите на САЩ в отношенията с Русия: Сдържане или конкурентно съвместно съществуване?

Предложената от президента Доналд Тръмп среща с руския президент Владимир Путин в Будапеща може и да не се състои, а окончателното уреждане на конфликта между Русия и Украйна може да е далеч в бъдещето. Все пак не е преждевременно да се обмисли как трябва да бъде оформено такова уреждане, за да се защитят интересите на САЩ в областта на европейската сигурност и в отношенията с Русия. В общи линии са възможни два стратегически подхода: сдържане, предпочитаният вариант от голяма част от външнополитическия елит, и конкурентно съжителство. Изборът между тях зависи от това как САЩ оценяват Русия, пише за NTY Томас Греъм, член на Съвета за външни отношения и автор на Getting Russia Right.

Както по време на Студената война, сдържането третира Русия като непримирим противник с нетърпими геополитически амбиции в Европа и извън нея. Повторяйки логиката на Джордж Кенън, то предполага, че осуетяването на експанзионистичните амбиции на Русия в крайна сметка ще подкопае основите на режима и ще доведе до нова Русия, страна, която е по-съобразена с западните ценности и потенциален партньор за САЩ.

Стратегията на конкурентно съжителство, от друга страна, изхожда от предпоставката, че Русия е постоянен съперник, чиято вътрешна система и стратегическо мислене Западът не може да промени чрез натиск или стимули. Тя разглежда задачата на външната политика на САЩ не като победа над Русия или нейната трансформация, а по-скоро като отговорно управление на конкуренцията, за да се предотврати пряка военна конфронтация, която би могла да се окаже катастрофална и за двете страни.

Сдържането и конкурентното съжителство споделят целта да се запази суверенитетът на Украйна и да се предотврати по-нататъшна руска агресия срещу нейните съседи. Разликата между тях е в разбирането за това как да се решат двата централни въпроса на този конфликт: гаранциите за сигурността на Украйна и разпореждането с оспорваните територии.

Сдържане: морална яснота и стратегическа твърдост

Приложено към настоящата война, сдържането би заемало принципна позиция в подкрепа на правото на Украйна да търси членство в НАТО, дори ако тази перспектива засега остава далечна. То не би налагало ограничения върху сътрудничеството на Украйна с НАТО или отделни съюзници в областта на сигурността. Тя би отхвърлила всякакви ограничения на военните способности на Киев, освен доброволното му задължение да не придобива ядрени оръжия. Всякакви възражения от страна на Русия биха били отхвърлени без обсъждане.

Сдържането би настоявало и за териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите й граници от 1991 г., като би отказало да приеме всякакво политическо споразумение, което легитимира руските завоевания от 2014 г. насам. Де факто руският контрол над окупираните територии би могъл да бъде толериран като временна реалност. Все пак Съединените щати биха подкрепили Украйна дипломатически, политически и икономически в усилията й да ги възстанови с течение на времето.

Сдържането отговаря на моралните и правните императиви за защита на суверенитета и съпротива срещу агресията. Но то има и цена. Като отказва на Русия изход, който да й спести загуба на престиж, или гаранции за сигурност, сдържането рискува да удължи войната. То може да затвърди динамиката на нова Студена война, да дестабилизира Европа и да наложи опустошителни дългосрочни разходи на Украйна, именно на страната, която се опитва да защити.

Стратегията за конкурентно съжителство, от друга страна, би подтикнала Украйна да приеме позиция на въоръжена неутралност като начин да си осигури суверенитет, като същевременно отговори на опасенията на Русия за сигурността. Киев ще се откаже от членство в НАТО и ще се съгласи да не приема чужди войски, като в същото време ще продължи да развива своята отбранително-промишлена база – с западни инвестиции и технологии – за да произвежда оръжията, необходими за самоотбрана. Това ще ограничи военните способности на Украйна, но само като част от взаимно споразумение, налагащо сравними ограничения на руските сили в определена зона по границата на Украйна с Русия и Беларус.

По териториалните въпроси конкурентното съжителство би приело де факто руския контрол над завзетата украинска територия, без да го признава де юре. Вместо да се стреми към възстановяване на границите от 1991 г., то би подкрепило решение, основано на принципа на местното самоопределение, което позволява на населението в спорните райони да реши своята политическа принадлежност чрез договорен, международно контролиран демократичен процес. Резултатът не би легитимирал завоеванието, а би засилил едно основно политическо право.

Тази стратегия е по-скоро прагматична, отколкото принципна. Тя признава, че сигурността на Украйна в крайна сметка не зависи от моралния ангажимент на Запада, а от стабилен баланс на силите. Тя би позволила на Украйна да оцелее, да се възстанови и да се интегрира в Европа, без да се превърне в постоянен фокус на конфронтация между ядрените сили.

Сдържането остава привлекателно, защото изразява моралната убеденост и увереността на суперсила, която стои на световната сцена, както направиха Съединените щати в годините непосредствено след Студената война. Но светът, в който Съединените щати можеха да диктуват резултатите, отдавна е отминал. Политиката на конкурентно съжителство предлага по-реалистична рамка за управление на трайната конкуренция с Русия в многополюсна система; Съединените щати не могат да доминират, тъй като се сблъскват с rival, който не могат да победят.

Конкурентното съжителство не умиротворява агресорите, както твърдят критиците му, нито награждава агресията. То я сдържа чрез баланс, въздържаност и дипломация. То разглежда компромиса – дори с неприятни съперници – като елемент от държавното управление в една отворена надпревара, в която неуспехите могат да бъдат поправени, а предимствата – натрупани с времето. То не търси решителна победа, а трайна стабилност, мир с несъвършена справедливост, но постижим на практика.

В крайна сметка Съединените щати трябва да избират между политика на морална яснота и такава, която работи. Конкурентното съжителство, въпреки всичките си неясноти и несъвършенства, предлага по-сигурен път към мир в Европа и глобален ред, който насърчава интересите и ценностите на САЩ, макар и не толкова пълно или бързо, колкото някои биха се надявали.