Армията от бивши затворници на Путин сега убива руснаци

Едно от най-спорните решения на Кремъл във войната в Украйна се обръща срещу руското общество. Според доклади, бивши затворници, които са се сражавали в Украйна в замяна на намаляване на присъдите си, са убили и ранили стотици руски цивилни. Позовавайки се на заключенията на независима руска медия, британското министерство на отбраната оцени, че бивши затворници сеят хаос в руското общество след завръщането си от окопите в Украйна, пише за TNI журналистът Ставрос Атламазоглу.

„ Значителен брой руски военни ветерани, върнали се от незаконната инвазия в Украйна, са извършили насилствени престъпления срещу руски цивилни граждани“, заяви британското министерство на отбраната. 

Според независимата руска медия Vertska, руски ветерани, върнали се от фронта в Украйна, са убили около 550 цивилни граждани и са ранили 465. Руската медия също така установи, че над половината от инцидентите са били причинени от бивши затворници, които са отишли да воюват в Украйна с обещанието за свобода.

Руската армия е набрала около 180 000 затворници да воюват в Украйна. В началото тези бивши затворници са се сражавали за паравоенни организации, като прословутата група „Вагнер“. След неуспешния държавен преврат през лятото на 2023 г. обаче руската армия е поела контрола над повечето паравоенни части.

„Предизвикателството, пред което е изправено руското общество с десетки хиляди насилствени престъпници с неотдавнашен и често травматичен боен опит, които се завръщат към цивилния живот, особено след като са били подложени на бруталността на руските въоръжени сили, е значително и вероятно ще се увеличи в средносрочен план“, заяви британското министерство на отбраната.

„Вагнер“ започнаха да обикалят обширната наказателна система на Русия в търсене на потенциални новобранци през 2022 г.

В крайна сметка, паравоенната група привлече в редиците си почти 50 000 затворници с обещанието за свобода след шест месеца служба на фронта в Украйна. 

След като обаче „Вагнер“ и нейният лидер Евгений Пригожин изпаднаха в немилост пред Кремъл, руското министерство на отбраната пое контрола върху набирането на затворници. Всъщност, през октомври 2024 г. руският президент Владимир Путин дори подписа закон, който позволява на обвиняемите по наказателни дела да избегнат съдебни дела и потенциални присъди за лишаване от свобода в замяна на записване в руските въоръжени сили. 

Широкото използване на паравоенни части за водене на бойни действия в Украйна даде нов тласък на „специалната военна операция“ на Кремъл в критичен момент от войната.

След първоначалните успехи в първите месеци на конфликта, руската армия претърпя значителни поражения в източната, северната и южната част на Украйна. Използвайки смели тактики и западната огнева мощ, украинците освободиха стотици квадратни километри територия през есента на 2022 г. Последващите руски офанзиви не успяха да постигнат целите си, като цената беше все по-тежки жертви. 

След това, в началото на 2023 г., групата „Вагнер“ пое командването на битката за Бахмут, украински град в Донбас, обсаден от руската армия в продължение на месеци. Наемниците от групата „Вагнер“ превзеха украинския град, но с тежки загуби. Според оценки на западните разузнавателни служби броят на руските жертви, включително наемниците от групата „Вагнер“, в битката за превземането на Бахмут достига 100 000 души.

Въпреки това, конфликтите с руското висше командване ознаменуваха края на групата „Вагнер“ и Пригожин няколко седмици по-късно. Тяхното наследство все още е живо и очевидно тероризира руското общество.