Заслужавахме ли атомната бомба: Публикуват изгубените мемоари на оцелял от Хирошима

Мемоарите на човек, оцелял след ужасите на Хирошима, ще бъдат публикувани за първи път това лято, след като бяха открити в американски архив.

Книгата от 230 страници е написан преди почти 80 години от Кийоши Танимото, който е бил свидетел на разрушението на града след хвърлянето на атомната бомба през 1945 г. Сега той ще бъде изигран в игрален филм от Такехиро Хира, чиито известни роли включват тази на детектива в японско-британската драма на Netflix "Гири/Хаджи". Предпродукцията започва през ноември, преди снимките през февруари 2027 г.

Филмът се продуцира от Доналд Розенфелд, бивш президент на Merchant Ivory Productions, чиито класики включват "Howards End" с участието на Ема Томпсън. Розенфелд каза пред  The Guardian, че с днешните постоянни ядрени заплахи, филм за Хирошима и публикуването на разказа на оцелял не биха могли да бъдат по-навременни.

"Това е задълбочен поглед върху онова, което тази ужасна бомба направи", сподели той. "Това е толкова актуално сега със ситуацията с Иран и Северна Корея. Не можете да си представите нещо по-лошо от Хирошима, но може да е по-лошо – уж 10 000 пъти по-силно днес. Наистина трябва да се уверим, че това няма да се повтори."

На 6 август 1945 г. САЩ атакуват Хирошима с атомна бомба в опит да сложат край на Втората световна война

Първата ядрена атака в света опустошава града, превръщайки го в руини. Около 120 000 души са убити през първите четири дни след експлозията. Телата са изгорени и обезобразени от остро излагане на радиация. Три дни по-късно американците хвърлят плутониева бомба върху Нагасаки, убивайки около 73 000 души. На 15 август Япония капитулира, с което слага край на войната.

Танимото, който умира през 1986 г. на 77-годишна възраст, бил методистки свещеник от Хирошима, чийто живот е бил пощаден, защото не е бил в града в този ден, а е превозвал гардероб до съседно селище. 

Той се върнал и откриел невъобразими ужаси. Мислейки си, че никога не могат да бъдат изразени с думи, той в крайна сметка реши, че мемоарите "ще помогнат никой никога повече да не го преживее", каза дъщеря му Коко Танимото Кондо.

В предговора на мемоарите Кондо пише за необходимостта бъдещите поколения да помнят случилото се, тъй като "паметта е нашата надежда за оцеляване като човешки същества".

След като са лежали непубликувани и забравени в американски архив, мемоарите ще бъдат пуснати в книжарниците на 6 август - годишнината от Хирошима, от Random House в САЩ и Penguin по целия свят. Книгата вече е продадена в повечето големи територии. Розенфелд я описа като "красиво написана".

Мемоарите ще бъдат издадени от издателски къщи по целия свят това лято, с предговор от 9000 думи от Кондо, която сега е на 81 години. Тя пише:

"В продължение на много години не можех да живея в Хирошима, града, в който родих. В деня, в който падна атомната бомба, бях на осем месеца, бебе в ръцете на майка ми. Минаха 40 години, преди тя да може да се накара да ми каже, със свои думи, как съм оцеляла. Малко хора биха говорили за това време. Спомените им ги държаха в мълчание."

Тя добавя, че "взривът е сринал почти всичко в централната част на Хирошима" и че топлината е била около 4000°C на нивото на земята: "Изгоряла е през дърво, керемиди, бетон и човешка плът." Тя също участва във филма, като запознава създателите на филма с оцелелите или техните семейства като част от тяхното изследване.

Филмът носи заглавието си "Хирошима, 8:15" от точния час на хвърляне на бомбата. Режисьор и сценарист е Фил Джоану, създател на криминалната драма "Състояние на благодатта".

Мемоарите са открити в библиотеката за редки книги и ръкописи "Байнеке" в Йейл в Ню Хейвън, Кънектикът, сред документите на Джон Хърси, американския репортер, носител на наградата "Пулицър", починал през 1993 г. Хърси се сприятелява с Танимото, когато посещава Хирошима осем месеца след бомбардировката, което вдъхновява неговия документален разказ от 1946 г., озаглавен "Хирошима", на който е базиран и филмът.

В сценария, видян от The Guardian, Танимото се завръща в град, обхванат от извисяващи се пламъци и токсичен дим, сградите и хората му са разбити и изгорени, докато гъсти черни капки се сипят "почти като петрол, падащ от небето". Той среща мъже, жени и деца, чиито дрехи са разкъсани от телата им.

В една сцена той се натъква на преобърнат трамвай с разкъсана страна.

"Обитателите вътре бяха изпепелени. Той е привлечен от жертвите. Замръзнали. Като Помпей. Всяка в различна поза. Телата им бяха овъглени. Черни като въглен."

Докато британските военнопленници бяха сред онези, които претърпяха изключителна жестокост от ръцете на японските си похитители, Танимото казва в една сцена:

"Заслужавахме да загубим. Не можехме да спечелим. Заслужавахме ли атомната бомба? Може би... може би не. Но никой все още не разбира какво е било тук."