Путин се оттегля от Близкия изток: Това ли е краят на глобалните усилия на Русия?

Съмнения относно използването на ключови военни бази в Близкия изток; топло посрещане на украинския президент от традиционен европейски съюзник; безпрецедентна демонстрация на неподчинение от страна на лидера на бивша съветска република. През последните няколко седмици надеждите на Кремъл да запази глобалното си влияние претърпяха един удар след друг, докато войната в Украйна продължава, пише The Times.

В неделя Сирия обяви, че руската въздушна база "Хмеймим" и военноморската база "Тартус" вече няма да се контролират изключително от Москва и че военните съоръжения ще бъдат превърнати в центрове за "съвместно обучение". Те бяха единствените официални руски военни бази извън бившия Съветски съюз.

Това стана, след като Башар ал-Асад, ключов съюзник на Кремъл, беше свален от власт през 2024 г. от бунтовнически сили и заменен като президент на Сирия от Ахмед ал-Шараа, командир в оглавяваното от ислямисти въстание. Въпреки че руската армия подкрепяше Асад в продължение на девет години, убивайки хиляди сирийски бунтовници и цивилни, президентът Путин нареди на силите си да останат настрана, докато бунтовниците нахлуваха в Дамаск.

Макар Сирия да настояваше, че споразумението е било договорено с Москва и ще защити взаимните интереси, тя заяви, че гражданските съоръжения и в двете бази ще бъдат предадени на Дамаск. Кремъл все още не е коментирал, а подробностите по споразумението не са оповестени публично.

Хана Ноте, експерт по руската външна политика и Близкия изток, заяви, че е все по-малко вероятно Русия да може да използва сирийските бази за свои военни цели в бъдеще, но че това не бива да се изключва.

Русия използва базите си в Сирия, за да прехвърля доставки и бойци към Африканския корпус, контролиран от Кремъл наследник на наемническата групировка "Вагнер", в Либия, Мали, Централноафриканската република и другаде на континента.

Споразумението предполага, че Москва ще запази ограничени права за зареждане с гориво на военни самолети в Хмеймим,

но освен това няма много неща, които да повдигнат духа на руснаците, според Никита Смагин, експерт по иранските въпроси и руската политика в Близкия изток.

Въпреки че Кремъл вероятно ще се опита да представи сделката за авиобазата в положителен смисъл, тя беше критикувана от хардлайнерите в Русия.

Сирийското съобщение дойде на 27-ата годишнина от назначаването на Путин за министър-председател от президента Елцин през 1999 г. Месеци по-късно Путин пое поста президент и се зае да възстанови глобалното влияние на Москва от съветската епоха. Това усилие до голяма степен беше пожертвано на манията на Путин за постигане на победа в Украйна на всяка цена.

Въпреки че режимът в Иран, който предостави военна подкрепа за руската инвазия в Украйна, досега е оцелял след бомбардировки на САЩ и Израел, Кремъл не успя да предотврати падането на други основни съюзници.

Освен загубата на Асад, Русия беше безсилна да предотврати залавянето на Николас Мадуро, проруския лидер на Венецуела, от американските специални части. Виктор Орбан, чието правителство в Унгария беше смятано за „троянския кон“ на Кремъл в Европейския съюз, беше победен на изборите. Русия също загуби влияние в Южен Кавказ, където Армения и Азербайджан, и двете бивши съветски републики, сега се отдалечават от сферата на влияние на Кремъл.

Други традиционни съюзници изпращат тревожни сигнали към Кремъл. Сърбия, една от малкото европейски страни, които не налагат санкции на Москва заради нахлуването ѝ в Украйна, посрещна президента Зеленски миналата седмица за първото му посещение след нахлуването през 2022 г. Украински служител определи разговорите между Зеленски и президента Вучич като „шамар в лицето“ за Путин и част от усилията за „отдръпване на сърбите“ от Кремъл.

Пътуването на Зеленски до Белград дойде, след като Касим-Жомарт Токаев, президентът на Казахстан, каза на Путин в лицето, че е време Русия да спре да се бори в Украйна.

Путин, който рутинно произнася погрешно името на Токаев по време на разговори, изглеждаше неудобно, докато казахстанският лидер отправяше апела си.

Казахстан получи независимост от Съветския съюз през 1991 г., но запази тесни връзки с Москва. В началото на 2022 г., седмици преди Русия да нахлуе в Украйна, Путин изпрати войски в Алмати, най-големия град на Казахстан, за да помогне за потушаване на вълненията. След коментарите на Токаев Кремъл заяви, че казахстанският лидер не е успял да разбере "основните причини" за войната – термин, който е руският съкращение за това, което се възприема като прозападно правителство в Киев.

Путин се обърна към Северна Корея за помощ в Украйна и може би ще стане по-зависим от Пхенян.