Путин не се страхува да загуби изборите, страхува се от това, което те могат да покажат

С наближаването на изборите за Държавната дума тази есен вътрешната борба за власт в Русия се засилва. Последната политическа атака дойде в началото на този месец, когато националистическата партия „Родина“ заведе дело във Върховния съд на Русия с цел да лиши фракцията "Яблоко" от правото да участва в политическата надпревара.

Какъв е аргументът ѝ? Че най-старата либерална партия в Русия всъщност е подривен чуждестранен агент.

"Партията „Яблоко“ е пълна с предатели. Това са хора, които работят за Запада и споделят западни ценности", заяви пред репортери лидерът на "Родина" Алексей Журавльов.

Властите в Кремъл изглежда са съгласни с това. Само няколко дни по-късно, на 10 август, Върховният съд на Русия прие предложението на "Родина" и официално забрани на "Яблоко" да участва в изборите следващия месец, пише за Forbes сътрудникът Илан Берман.

Този епизод е изключително показателен. В крайна сметка изборите в Русия през последните години се превърнаха в явно проформа събития, внимателно режисирани, за да осигурят желаните от Кремъл резултати, като същевременно се запазва фасадата на политически плурализъм. Освен това „Яблоко“ от години е маргинална политическа сила и едва ли е в състояние да представлява сериозно предизвикателство за управляващата партия „Единна Русия“ на руския президент Владимир Путин. Защо тогава забраната?

С една дума, отговорът е Украйна. Мащабната руска инвазия срещу западния ѝ съсед, която вече е в петата си година, все повече засяга обикновените руснаци по редица ключови начини.

Най-пряко казано, украинските възможности за удари с дронове с голям обсег на действие са пренесли войната дълбоко в руска територия. През последните седмици Киев засили атаките си срещу нефтопреработвателни заводи, тръбопроводи, съоръжения за съхранение и други ключови инфраструктурни възли. Това нанесе огромни щети на енергийния сектор на страната и наруши приходите от нефт и газ, които са жизненоважни за военните усилия на Кремъл. Ситуацията стана толкова тежка, че Русия – обикновено един от водещите износители на енергия в света – сега е изправена пред сериозен недостиг на газ в цялата страна, което води до нормиране на доставките в различни региони и нарастващо недоволство сред местното население.

И в икономическо отношение войната, която президентът Владимир Путин избра да води, е поставила страната на пътя на продължителен упадък.

Разбира се, след инвазията през февруари 2022 г. Русия се оказа значително по-устойчива икономически, отколкото мнозина на Запад бяха предвидили. Но постепенното преминаване на Кремъл към военна икономика все пак доведе до сериозни нарушения, включително нарастваща инфлация и остър недостиг на работна ръка, което остави страната във все по-нестабилно фискално състояние.

Руснаците също не могат да разчитат на резервен фонд за "черни дни", както някога. Москва постепенно изчерпва лесно ликвидируемите активи на своя Национален фонд за благосъстояние, за да покрие военните разходи и нарастващите бюджетни дефицити. В резултат на това „военната хазна на Русия, ако изобщо някога е съществувала, отдавна е празна“, заключава проучване на Банката на Финландия по-рано тази година. Поради това състояние на нещата Централната банка на Русия е принудена все повече да разпродава златните резерви на страната, за да запуши разширяващите се дупки във федералния бюджет.

След това възниква въпросът за човешките ресурси. Досега Москва разчиташе на войски от чужди региони (като Африка и Северна Корея), като се стреми да не повтаря опита от последната си военна мобилизация – която, когато се състоя в края на 2022 г., предизвика най-големия ексodus на руснаци от страната от времето на болшевишката революция.

Но сега изобилстват слухове, че Кремъл обмисля поредна масова мобилизация по-късно тази година, когато изборите вече ще са останали зад гърба ни, и тази възможност със сигурност предизвиква тревога сред мнозина.

Като цяло тези тенденции все повече заплашват мълчаливото споразумение, което досега е поддържало конфликта и популярността на Путин: че избраната от руския президент война ще остане далечна история, която няма да засегне ежедневието на обикновените граждани. Все повече руснаци разбират, че това просто не е така.

По този начин изборите през септември се очертават като поне символичен референдум за войната – и за лидерството на Путин. Всъщност, както Washington Post посочва, „Яблоко беше провело кампания под лозунга "За мир и свобода", което е ясен контрапункт на стремежа на руския президент Владимир Путин към завоевание в Украйна.“

Това, от своя страна, превърна останалите либерали в Русия във вътрешнополитическа мишена, защото с нарастващото усещане за последствията от руската авантюра дори потенциалът за ограничено несъгласие се превърна в заплаха за предпочитаната от Кремъл мирогледна система.