Украйна не обръща хода на войната: Защо ударите по Русия не носят победа?

За онези, които наблюдават войната в Украйна повърхностно, фактът, че последните удари на Киев срещу руска територия не са оказали влияние върху хода на военните действия, може да се окаже разочароващ, дори необясним. За онези обаче, които следят войната отблизо, това е просто поредното доказателство, че няма реалистично военно решение на конфликта.

По-рано това лято украинският президент Володимир Зеленски обяви 40-дневна кампания от дълбоки удари в Русия, с обявената цел да се окаже натиск върху руското ръководство да сложи край на войната. Основните медии триумфално писаха за болката, която Украйна причиняваше с подпомаганите от САЩ атаки с дронове на територията на Русия, твърдейки, че Украйна "сега обръща хода на войната", има "решаващо предимство" и дори "печели войната".

Но подробните анализи на действителните бойни линии показаха, че когато 40-дневният срок изтече по-рано този месец, на практика малко се беше променило на терен. Всъщност Русия беше постигнала някои незначителни териториални напредъци, докато тежките кризи в Украйна, свързани с човешките ресурси, демографията и икономиката, продължаваха да се задълбочават.

Още по-лошо, атаките с дронове предизвикаха най-тежките руски ответни удари досега.

Москва значително засили своите удари срещу Украйна, включително една от най-големите атаки с балистични ракети за цялата война, точно в момента, в който Съединените щати и Европа изчерпват запасите си от прехващачи за нейната защита. Тъй като Русия сега атакува пристанищните съоръжения и търговските кораби на Украйна в Черно море, страната е лишена от приходи в размер на милиарди долари, а БВП ѝ може да спадне с до 1,5%, пише за RS журналистът Бранко Марчетич.

В същото време изглежда, че основната цел на украинските удари с дронове - да убедят скептичния президент Доналд Тръмп, че Украйна печели и следователно заслужава продължаваща военна подкрепа от САЩ - не е постигната: списанието "Атлантик" съобщи, че макар кампанията първоначално да е изглеждала като че ли е променила мнението на Тръмп, напредъкът по този фронт е "изчезнал за броени дни". В допълнение към всичко това руският президент Владимир Путин според информации вече е затегнал преговорните си изисквания и отказва да върне каквито и да било окупирани територии при бъдещи преговори.

С други думи, в крайна сметка неуспешната украинска атака с дронове е нещо, което вече сме виждали многократно: Киев се впуска в дръзък военен ход, привличащ вниманието на медиите; западните медии и официални лица се възползват от това, за да твърдят, че ходът на войната се обръща; а след като димът се разсее, се оказва, че не е постигнато нищо друго освен ескалация на войната. Украйна остава още по-опустошена и с по-неблагоприятни условия за преговори на масата.

В края на 2022 г., когато Украйна частично унищожи ценния за Путин Керченски мост, свързващ руския континент с Крим, на украинска страна и сред западните ѝ поддръжници избухна бурна еуфория.

Това не е това, което се случи. Атаката обаче даде на руските хардлайнери предимство в Москва и вследствие на това предизвика значителна ескалация от руска страна, която нанесе тежки щети на енергийната инфраструктура на Украйна точно когато зимата беше на път да настъпи.

След това дойде широко разгласената украинска контраофанзива от лятото на 2023 г. "Предстоящата украинска контраофанзива има добри шансове за успех", заяви изследовател от също толкова "ястребовия" и финансиран от производители на оръжие Атлантически съвет.

И наистина, след пет месеца контраофанзивата беше окончателно определена като "катастрофа", както го формулира самият бивш съветник на Зеленски. Между януари и септември Украйна беше спечелила едва 143 квадратни мили в сравнение с 331 квадратни мили на Русия, като това беше постигнато за сметка на десетки хиляди човешки живота, според официални оценки на САЩ. Два месеца по-късно тогавашният главнокомандващ на украинските въоръжени сили Валерий Залужни обяви войната за „патова ситуация“.

През следващата година украинските сили предприеха смел набег на руска територия, превземайки 28 населени места и 300 квадратни мили в граничния регион Курск.

"Залогът на Украйна в Курск възстановява вярата, че тя може да победи Русия", гласеше заглавието на Чатъм Хаус.

За пореден път нищо от това не се случи. Курската маневра в крайна сметка се оказа изключително скъпа операция за Украйна, която разкри действителната линия на фронта пред руските сили, които след това постигнаха значителни напредъци в украинска територия точно в момента, когато експертите възхваляваха хода, и в крайна сметка все пак изгониха украинските сили от руска територия. Тя също така провали преговорите за примирие, които биха спрели по-нататъшните атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна, които вместо това ескалираха.

Това е постоянен модел: комбинацията от самозаблуда и дезинформация е достатъчна, за да поддържа жива идеята за военна победа, подкопавайки шанса за болезнени, но необходими преговори, и в крайна сметка се отразява по все по-тежък начин върху Украйна и нейния народ. Междувременно огромните човешки, икономически и социални разходи за Украйна, свързани с продължаващата война, остават невидими за голяма част от западната общественост, която вместо това бива подхранвана с повтарящи се заглавия и реторика, уверяващи я, че победата е на една ръка разстояние.

Нежеланието на поддръжниците на Украйна да се откажат от фантазията за военен пробив е разбираемо. В крайна сметка Украйна е жертвата и изглежда по същество несправедливо агресорската държава да остане ненаказана или дори да спечели нещо от явно незаконен и аморален акт.

Но това фантастично мислене, меко казано, не е било от полза за Украйна всеки път, когато е вземало превес. Не е ясно дали някоя от страните е готова в този момент за сериозни мирни преговори. Но когато тази възможност се появи отново, не трябва да се поддаваме на изкушението да се отклоним от нея заради поредната медийна кампания, обещаваща някакъв странен трик за победа над Русия.