Президентът кой...?

Изборът на малко известните Херман ван Ромпей и Катрин Аштън за президент и външен министър на ЕС, очаквано предизвикаха вълна от критика и дори подигравки.

Освен неизбежните обвинения за цялостната процедура по избирането на двамата (пълна непрозрачност и задкулисни игри), под прицел попадна и самият избор.

Уж новите ръководители трябва да са лицето на съюза и да популяризират неговата идея, а се оказва, че първо трябва да популяризират себе си. Според  TIME евролидерите са прибегнали до „най-малкия общ знаменател” при дискусиите за президентския пост.

Посредствен и незабележим лидер едва ли е това, което искат европейците, коментира изданието. От друга страна обаче тези, които го издигнаха и подкрепиха, а именно Ангела Меркел и Никола Саркози, са може би най-доволни от този избор.

Защото Ромпей е скромната фигура, която няма да заеме тяхното място като практически лидери на Обединена Европа, няма да им отнеме светлината на прожекторите. Нещо, което не може да се каже, в случай, че на президентския пост беше отишъл Тони Блеър.

Според германския евродепутат Даниел Кон-Бендит европейските лидери продължават умишлено да отслабват обшоевропейските институции. „Европа потъва към дъното”, категоричен е Кон-Бендит.

За новия външен министър на съюза Катрин Аштън пък е ясно, че изборът е станал в последния момент като компенсация към Великобритания за отстраняването от играта на Блеър.

„Европа заложи на Nobodys!“ е реакцията в германската преса.

Въпреки всички очаквания за дълги, оспорвани дебати, Европейският съвет постигна компромис изключително бързо, без скандали. Висшите политици мислят, че са показали завидна гъвкавост и умение при преговорите, но изборът в никакъв случай не им дава повод за гордост, коментира  Der Spiegel.

За европейската общественост Ромпей и Аштън са безцветни и политици, чиито върхове в кариерата са „запълването на дупки”, оставени от некомпетентни техни предшественици.

Броени часове преди вота, тя получила телефонно обаждане с питане дали е готова да стане външен министър на ЕС и готово. Какво телефонно обаждане само...

Всъщност двата нови поста, създадени по силата на Лисабонския договор, който става действаща евпорейска конституция от 1 декември, са безлични сами по себе си.

На теория президентът на съюза ще бъде лицето на Обединена Европа пред света. Той ще "движи напред" и ще координира действията на отделните страни-членки.

На практика обаче той просто се нарежда до досегашните двама подобни лидери -  председателите на Европейската комисия и Европейския парламент.

Макар че формално ще председателства срещите на върха на евролидерите, президентът няма изпълнителни функции, нито правомощия в процеса на взимане на решения. Даже председателят на ЕК е по-високо в йерархията от него, а действителната власт си остава в ръцете на националните правителста.

Длъжността му е за красота, а при вчерашния избор май и за това няма да е.