Долината, в която се раждат легендите за Дивия запад

Индианците от племето навахо разказват, че след като боговете създали света на хората и разбрали колко несъвършено е творението им, се ядосали и захвърлили ръкавиците си в долината край пустинята на Аризона.

От техните ръкавици се родили гигантските скали, в подножието на които племената на навахосите намерили своя дом.

Индианците от племето навахо казват също, че един ден боговете щели да се върнат на Земята, да сложат ръкавиците си, за да създадат по-добрия свят. Градежът на този свят щял да започне от „Монюмент Валей”.
 
За американския запад долината „Монюмент Валей”, разположена на територията на резервата на племето Навахо  между границата на щатите Юта и Аризона, е почти същото, каквото е Долината на фараоните за Египет.

Това е мястото, откъдето се раждат легендите за Дивия запад и което най-добре пресъздава онзи неукротим, див копнеж, който те кара да тръгнеш из тези сурови земи на Америка. Не за да намериш благоденствието, уюта или комфорта, а красотата и величието на природата, която ще те направи поне за миг равноправен с боговете, завещали ни я да я пазим.

В „Монюмент Валей” е събрано всичко това, което сте видели в уестърните, холивудските филми и рекламите за американския запад.

Тук е събрано всичко, което сте си представяли, когато чуете фразата „Див запад”. Когато веднъж стъпиш върху меката като пудра, червена пръст, изгоряла от пустинното слънце, заобиколен от високите над 100 метра скали, усещаш сякаш че ходиш върху жарава. Жаравата, от която се е родил пламъкът на човешкото вдъхновение.

За „Монюмент Валей” изследователката на американското кино Джей Ей Плейс пише, че тези разхвърляни безразборно из пустинята на Юта скали  действали на творческото въображение на бащата на американските уестърни – режисьора Джон Форд, „по същия начин, по който е въздействало морето над Омир”.

Освен природата и туристите (разбира се), другото най-впечатляващо нещо са индианците от резервата.

Днес някогашните страховити воини от уестърните живеят в един странен синхрон между традицията, която те са наследили през вековете, и съвременната реалност.

Често край пътя из резервата могат да се видят схлупени малки къщурки (подобни на познатите ни индиански шатри, или “типи”, както ги наричат тук), върху които са поставени огромни сателитни чинии или последен модел соларни инсталации.

„Индианската култура, днес все повече се претопява и слива със съвременната американска култура”, споделя експертът по проблемите на индианците навахо – антропологът от Аризона Джейсън Семелман.

С Джейсън се запознавам, докато обикалям из резервата „Монюмент Валей”. Според него все повече млади индианци напускат резерватите и загърбват традиционния си начин на живот. Въпреки това Джейсън не смята, че индианската културна идентичност ще изчезне от лицето на Северна Америка, „но просто ще се измени”.

Преди да потегля към гарата, отдалечена на 240 км, за да хвана влака към истинския „Див запад” – Калифорния, попадам в пясъчна буря. Както един индианец ми казва, такава не била вилняла от години в района.

Докато се опитвам да се скрия от бесния танц на вятъра с песъчинките, плющящи като камшик по лицето и тялото, си мисля дали не идва времето, когато боговете най-накрая ще слязат и ще ни помогнат да направим и себе си, и света малко по-разумни и поне малко по-добри.