Разочарование след 19 г. независимост на Македония

Граждани и гражданки на Македония, позволете ми тази вечер да ви честитя свободна, суверенна и независима Македония. С тези думи първият президент на Република Македония Киро Глигоров обяви независимостта на държавата вечерта на 8 септември 1991 г. пред насъбралия се народ на площада в Скопие.

Хиляди граждани, развеселени сърца, много музика и всеобща национална възбуда пред „новото начало“ белязаха централното тържество на 8 септември 1991 г. – деня, в който Македония стана независима държава, пише македонският вестник „Време“ под заглавие „Независима Македония в плен на миналото“.

Гражданите дойдоха с високо вдигнати транспаранти „Да живее Македония“, „Да живее независимостта“.

Деветнадесет години по-късно, почти там откъдето са тръгнали, гражданите се делят на „предатели“ и „патриоти“, а партиите, които междувременно се сменяха на власт, се обвиняват коя е повела страната по грешния път.

Изброяват си пропуските и грешките, както тогава Радио Скопие, предавайки директно от площада, докато по уредбата звучеше „Македония днес гласува за нашето утре така...“, изброяваше резултатите от гласуването на референдума по градове.

Според резултатите от референдума 72,16% от избирателите гласуваха за независима и суверенна държава.

На 18 септември 1991 г. македонското Събрание потвърди волята на народа за независима държава.

Македония се сдоби със свои национален химн, национален герб и национално знаме.

Ентусиазмът на народа и гладът за движение напред днес, 19 години по-късно, са изгубени, коментират анализаторите.

Големите трусове от прехода, скандалната приватизация, конфликтът през 2001 г., икономическото отслабване, безработицата, ниското ниво на политическия диалог, както и вечното чакане пред портите на ЕС и НАТО предизвикаха сред народа разочарование и скептицизъм за това по кой път Македония да върви напред.

Според анализаторите Македония е излязла от прехода, съответно с промяната на властта икономиката вече е на пазарна основа с минимален брой предприятия държавна собственост, стандартът на гражданите и по-специално заплатите през последните години растат, макар че в същото време растат и цените на отоплението, електроенергията и т.н.
 
Все пак общата оценка е, че като цяло благосъстоянието на гражданите не се е променило, а е дори и по-лошо от края на 90-те години на миналия век.

Македония днес е мултиетническа държава само на хартия, кандидат е за членство в ЕС и НАТО, държава с огромен проблем, който й виси над главата – 20-годишния спор за името с Гърция.

Професор Жидас Даскаловски казва, че в историята и днес Македония бележи поразителни резултати и на вътрешен, и на международен план.

„Политическата култура обаче е все още на изключително ниско равнище, без диалог за конкретната политика и с жестоко политиканство. Междуетническите отношения са уредени с изпълнението на Охридския договор, но е поразително слаба политиката, която трябва(ше) да гради една обща държава на всички етнически общности. Интегрирането на ромите пък е минимално“, е категоричен Даскаловски.

Според него е жалко това, че в международен план Македония не успява да пласира точно тази мултикултурна приказка като свой успех и пример от региона, а балансирането на отношенията със съседите още от времето на политиката на Киро Глигоров все още не върви добре.

„Утвърждаването на марката Македония, което в съвременните социално-икономически условия е ключово за развитието на една държава, е минимално, независимо от гръцките обструкции и ветото.

Включването на диаспората като основен елемент за икономическо развитие също е на поразително ниско ниво, макар че всъщност нашият търговски обмен и дефицит се покриват точно от нашенците по белия свят“, казва Даскаловски.

Професор Йове Кекеновски оценява, че за тези 19 години независимост Македония като цяло не може да се похвали с някакъв напредък, какъвто имат останалите бивши социалистически страни от Европа.

Според него Македония се движи две стъпки напред, една назад, вместо да прави по три стъпки напред и една назад. За това положение според Кекеновски са виновни и управляващите, и опозиционните партии.

„В Македония за тези 19 години не видяхме национален консенсус по нито един въпрос. Ако политиците бяха по-съвестни, по-съгласувани, с по-голямо чувство за държавност, Македония щеше да върви напред с по-бързо темпо“, казва Кекеновски. Според него македонците са били най-доволни в периода от 1997 до 2000 г.

В началото на 90-те години на Македония й беше трудно да се справя с икономическото ембарго, наложено от Гърция, последва големият шок за македонците – промяната на националното знаме по настояване на южната съседка.

Проблемът със спора за името днес не спира и в полето на евроинтеграцията.

„След конфликта през 2001 г. в държавата се промениха много неща. Икономическата ситуация все повече се влошава, а последиците от икономическата криза ще ги усещаме тепърва“, оценява Кекеновски.

Македония има още един исторически шанс преди срещата на върха на НАТО в Лисабон да затвори спора с Гърция и да стане член на ЕС и НАТО.

Чуждите дипломати прогнозират, че ако Македония пропусне и този шанс, тя ще падне най-ниско в листата на интересите на западните страни и ще влезе в групата на страни като Босна и Херцеговина и Косово, заключава „Време“.