Какво ни пречи да си плащаме сметките за енергия?

Има ли енергийна бедност или говорим за обща бедност, която пречи на домакинствата да си плащат сметките за енергия? Това коментираха експерти на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) и Асоциацията на енергийните агенции.

Лияна Аджарова от Асоциацията припомни, че България е най-засегнатата от проблема страна в ЕС. У нас 30% от домакинствата се определят като енергийно бедни, а средното за общността ниво е 9 на сто. Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче контрира, че няма точна формулировка на енергийната бедност у нас и от средата на 2013 година е "изчезнало разумното говорене по проблема".

Институциите неглижират проблема, каза от своя страна Иван Хиновски от БЕМФ. Той посочи, че няма изработена дефиниция на понятието енергийна бедност, липсват и критерии за определяне на енергийно уязвимите домакинства. Сред основните причини за възникването на енергийната бедност са остарелият сграден фонд и забавената газификация, посочи той.

От БЕМФ предлагат създаването на специален фонд за енергийно подпомагане като част от мерките за справяне с проблема. Иван Хиновски посочи още, че е необходимо създаване на обсерватория за енергийната бедност или енергиен омбудсман, както и национална стратегия за защита на енергийно уязвимите домакинства.

Експертът посочи, че у нас над 1,5 млн. души живеят под линията на бедността, но енергийни помощи (за отопление през зимния сезон – б. а.) получават едва 254 хил. Не е ясно на какво основание останалите потребители са изключени от системата за подкрепа.

Хиновски посочи редица добри практики от Европа за подобряване на ситуацията - бракуване на стари електроуреди, "лични въглеродни квоти", които могат да бъдат продавани от домакинствата, грантове за подобряване на енергийната ефективност на сградите и други програми за социално подпомагане на уязвимите потребители.

Продължението четете на Investor.bg