Моментът, в който компасът се счупи

В продължение на четирийсет години професионалните управляващи капитали можеха да приемат за неписан закон разликата между реалната десетгодишна доходност в САЩ и цената на златото: когато доходностите растяха, цената на златото спадаше – и обратно. Този закон изглежда беше изхвърлен през прозореца през 2021 г.

Оттогава цената на златото записа 46 нови исторически върха – повече има само 1979 г. – докато доходностите се повишаваха. През последните четири години наблюдаваме как жълтият метал достига нови върхове спрямо облигациите.

При нормални пазарни условия цената на златото и доходността на облигациите са обратно корелирани. Когато доходностите се покачват, инвеститорите купуват държавни облигации – особено американски държавни ценни книжа – считани за много сигурни. Това става за сметка на златото и цената му пада.

Обратното: когато доходностите спадат, цената на златото се повишава, защото алтернативните разходи за държане на злато са по-малки. Тези „правила“ вече не важат.

Това разделяне не е аномалия, а смяна на режима: облигациите – някога гръбнакът на портфейла „60/40“ – не издържаха теста за устойчивост през инфлационния период, започнал през 2021 г. Златото, актив без доход, би трябвало да отбележи силни спадове заради нарасналите алтернативни разходи при високодоходни облигации. Вместо това то се оказа единственият ликвиден актив, който продължи да достига нови върхове. Казано иначе, традиционният компас не само сочеше грешно, а направо се разпиля.

Основните сили зад разкачването

Централните банки изкупиха над 1 000 тона злато само през 2024 г., като постоянно увеличават дела на златото в глобалните резерви. От 2022 г. насам търсенето на злато от централните банки представлява около 25 % от световното търсене.

Продажбите на държавни облигации на вторичния пазар растат, цените им падат, а лихвените проценти се покачват.

Тенденцията е най-видима при държавните ценни книжа, държани от Народната банка на Китай. От 2018 г. насам китайската централна банка постоянно намалява държаните американски облигации, докато е сред най-големите купувачи на злато през последните три години.

Тази пряка намеса на паричните власти едновременно на пазарите на злато и на трежърита създава настоящото изкривяване. Постоянното търсене от централните банки осигурява ценово дъно за златото. Междувременно излишъкът от трежърита натиска цените им надолу и вдига доходностите.

Участниците на пазара реагират с FOMO – страх да не пропуснат бързите печалби – и засилват още повече поскъпването на жълтия метал.

В основата на всичко това стои страхът – страхът от значителни загуби при държането на американски активи, особено на фона на икономическите и политическите решения на президента Доналд Тръмп, които водят до сериозна пазарна волатилност.

Портфейлни уроци за епохата „след корелацията“

Дългосрочните държавни облигации вече не гарантират защита при спад на борсата. Според доклад на Incrementum AG, водеща компания за изследване на благородните метали, във всяка „меча“ борса от 1929 г. насам златото е надминало S&P 500 средно с над 40 процентни пункта.

Същият доклад сочи, че традиционните модели за оценка на инвестиционното злато вече не са валидни. Оттук нататък цената на златото зависи главно от физическите потоци и управлението на резервите, а не от алтернативните разходи за държане на други активи.

Изводът е ясен: от 2021 г. златото се откъсна от старата си връзка с реалните доходности в САЩ. Инвеститорите, които още чакат лихвите да паднат, преди да увеличат позицията си в злато, рискуват да се водят по счупен барометър.