"БалканСат" ще прелита над България четири пъти за денонощие

Разработваният микроспътник "БалканСат" ще преминава четири пъти в денонощието над територията на България и чрез него ще се определя точното местоположение и обхвата на природни бедствия, каза пред БТА проф. Петър Гецов, директор на Института за космически и слънчево-земни изследвания при БАН.

Поводът е днешният Международен ден на авиацията и космонавтиката. Проектът за микроспътника "БалканСат" ще бъде завършен в следващите години и в него заедно с български учени, участват и научни работници от страните от Балканите, уточни проф. Гецов.

Той обясни, че "БалканСат" е от клас "микросателити", които имат тегло до 50 килограма. Съвременното развитие на електрониката и напредъкът в софтуерното осигуряване на апаратурата позволяват да се намалят обемът и теглото на спътниците, които се извеждат в космическата орбита.

Сега вече голяма част от задачите, които изпълняват сателитите в Космоса, се осъществяват от микросателити. Те имат много по-малко тегло и затова цената за извеждането им в орбита, както и за изработването им е по-ниска, коментира ученият.

Предвиждаме чрез "БалканСат" да се наблюдава земната повърхност и околната среда, като ще има възможност за приближение от 30 до 50 метра, каза проф. Гецов. По думите му така ще се определят точното местоположение и обхватът на природните бедствия – като наводнения, пожари и технологични катастрофи.

И сега се използват космически изображения от американска спътникова система, но там разрешението е над 250 метра – или, за да се получи по-подробна информация, но и да се направи успешен мониторинг на България, ни е необходим точно такъв микроспътник, заяви директорът на института.

Проф. Петър Гецов отбеляза, че е хубаво, че, преминавайки над отделните територии на страните от Балканите, всички те ще могат да използват данните от него. Спътникът ще бъде в орбита на 700-800 километра височина и така "ще може да обхване страните от целия Балкански регион", коментира ученият.

Микроспътниците сега са "хит", защото са много по-малки разходите за тяхното създаване и за тяхното извеждане в орбита, отбеляза проф. Гецов. "БалканСат" струва около 2 000 000–2 500 000 евро и затова търсим "коопериране с други страни за неговото финансиране", но не се заблуждаваме, че от бюджета на България само частично може да очакваме средства.

Търсим средства по различни програми – например от Седмата рамкова програма на ЕС, както и от заинтересовани от проекта министерства и ведомства, каза проф. Гецов. Ученият съобщи, че досега българските учени са изразходвали средства за спътника -–основно от заделено финансиране за Института за космически и слънчево-земни изследвания, но още се работи по проектирането му, а самата му изработка предстои.

Не бързаме, защото извеждането на спътника в орбита трябва да бъде предшествано от асоциирането на България към Европейската космическа агенция. У нас на посещение беше директорът по международното сътрудничество към Европейската космическа агенция, подписахме протокол и сега сме го изпратили към различни български министерства и към правителството, каза ученият.

Чакаме да подпишем споразумение с Европейската космическа агенция, което ще е за срок от пет години. За него няма да се изискват никакви средства, но то ще дава възможност за постепенното асоцииране на България към агенцията и нейните структури, коментира проф. Гецов. Институтът за космически и слънчево-земни изследвания има и много други текущи проекти, като сега на Международната космическа станция летят повече от пет български дозиметри "Люлин" – или прибори за измерване нивото на радиацията "в космонавтите и в самите модули" на станцията, съобщи директорът.

Предвиждаме също до края на годината, отново на Международната космическа станция, да се изведе българска апаратура, изработена заедно с шест страни от ЕС, която да измерва потенциала на станцията, каза проф. Петър Гецов. Той добави, че независимо че Международната космическа станция е в безтегловност – на 300-500 километра височина, се е оказало, че "има наелектризиране на станцията".

Работили сме повече от пет години по тази апаратура и тя ще стане "щатна апаратура на МКС", отбеляза ученият.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.