Последният провал на Илон Мъск предизвиква феномен, невиждан досега

Когато SpaceX на Илон Мъск изстреля масивната си ракета Starship за втори път през ноември 2023 г., тя не просто счупи рекорди – тя "счупи" небето.

Учените наскоро разкриха, че мощността на изстрелването е пробила временна дупка през горните слоеве на атмосферата, създавайки феномен, невиждан досега.

Ускорителят на ракетата се отдели по план, но четири минути по-късно експлодира във въздуха. Малко след това Starship се взриви на около 93 мили над Земята. Втората експлозия е била толкова интензивна, че е разкъсала йоносферата - електрически заредения слой на атмосферата, който играе ключова роля в радиокомуникацията и сателитните сигнали.

Според изследователите това е първият път, когато дупка в йоносферата е причинена от катастрофално събитие като ракетна експлозия.

„Обикновено такива дупки се образуват поради химични реакции от двигателно гориво“, обясни Юрий Ясюкевич, водещ изследовател и физик на йоносферата в Института по слънчева и земна физика на Руската академия на науките. „Но този път това беше причинено от самата ударна вълна от експлозията на Starship.“

Използвайки данни от спътници и наземни обсерватории, учените наблюдавали как зейналата дупка е останала отворена в продължение на 30 до 40 минути - преди йоносферата естествено да се събере отново.

Изследователският екип на Ясюкевич използва данни от наземни приемници на Глобалната навигационна спътникова система (GNSS) - устройства, които приемат сигнали от спътници - за да разследва как експлозията на Starship е повлияла на йоносферата. Този горен слой на земната атмосфера е съставен предимно от плазма: смес от неутрални газови молекули, положително заредени йони и свободни електрони, които са се отделили от родителския си атом и могат да се движат независимо.

Анализът на изследователите разкри, че когато Starship е експлодирал, получената ударна вълна е разпръснала свободните електрони, временно нарушавайки плазмата и създавайки „дупка“, където обичайните свойства на йоносферата са изчерпани.

Възможно е също така всяко ракетно гориво, което не е изгоряло веднага при експлозията, да е взаимодействало с йоносферата и „да е засилило изчерпването и да е удължило неговата продължителност“, заявяват изследователите. Но това не е основната причина за дупката.

Необходими са още изследвания, за да се разберат ефектите от йоносферните дупки. Но това ново събитие предлага на Ясюкевич и неговите колеги рядка възможност да научат повече за този слой атмосфера.

„Анализирайки данните и разбирайки тяхната природа, ние разбираме по-задълбочено структурата на йоносферата и природата на явленията, които се случват в нея“, каза Ясюкевич.

Той и колегите му публикуваха изследването си в списание Geophysical Research Letters през август 2024 г.

Експлозията през ноември 2023 г. не беше нито първият, нито последният път, когато Starship на SpaceX взриви.

Инцидентът се случи, когато космическата компания на Мъск, SpaceX, изстреля втория тестов полет на Starship от своя тестов и производствен завод Starbase в Бока Чика, Тексас

Ракетата имаше подобна съдба по време на първия си тестов полет през април 2023 г. Тогава Starship е получил код за самоунищожение, след като ракетата е влязла в неконтролирано завъртане около четири минути след излитането. Тя беше само на 18 мили над земята, когато се взриви и разпръсна парчета отломки над Бока Чика, което предизвика федерално разследване и съдебен иск от екологични групи.

След този първи тестов полет, Starship е изстрелван още седем пъти, общо осем тестови полета. Четири от тях са приключвали с експлозия.

Досега тази година SpaceX все още не е изстреляла успешно Starship.

По време на полети седем и осем, които се състояха съответно на 16 януари и 6 март,  ракетата-носител се завърна успешно в Starbasе.

Ускорителят обаче експлодира 10 минути след излитането по време и на двата полета, изхвърляйки отломки над различни райони по траекторията на полета, включително островите Търкс и Кайкос и Бахамите.

SpaceX в момента се подготвя за деветия тестов полет на ракетата, който се очаква да се състои не по-рано от 20 май.