Две години кръвопролитие в Газа: Най-голямата ни надежда е този кошмар да приключи

В продължение на две години народът на Газа преживява една от най-опустошителните бомбардировки и хуманитарни катастрофи на нашето време - израелската офанзива и обсада на анклава, започнати след кървавите атаки на Хамас от 7 октомври 2023 година. Според местните власт до този момент над 67 хиляди са убитите, от които 19 хиляди са деца.

Подкрепен от ООН глобален наблюдател на глада заключи, че бомбардировките и блокадата са довели до разпространение на глад в ивицата. Почти цялото население от 2,3 милиона души е било принудено да бяга - често многократно - и повече от 90% от домовете в Газа са били повредени или разрушени, според ООН.

Ситуацията е толкова тежка, че анкетна комисия на ООН заключи миналия месец, че Израел е извършил и продължава да извършва геноцид в Газа - обвинение, което израелското правителство категорично отрича.

На втората година от началото на това безпрецедентно кръвопролитие, семействата в Газа описват "лъч на надежда“, тъй като преговарящите от Хамас и Израел се срещат в Египет, за да се опитат да постигнат споразумение за прекратяване на огъня и освобождаване на заложници, въз основа на 20-точковия мирен план на американския президент Доналд Тръмп.

"Прекратяването на огъня означава, че земята, която е горела толкова дълго, може да диша отново", споделя Базел ал-Сака, 32-годишен баща на две деца, пред The ​​Independent от палатката си в южната част на Газа.

Докато светът се надява на пробив, семействата описват борбата си през последните две години и отчаянието си за край на кошмара.

Управление на болница под обсада, ракети и изчезвания

Д-р Мохамед Абу Салмия е директор на болница Ал-Шифа, най-големият медицински комплекс в Газа. Това е една от важните болници в Газа, която израелските сили многократно бомбардират, обсаждат и ограбват. Д-р Салмия споделя, че е бил арестуван, задържан и малтретиран от Израел в продължение на месеци. Някои от неговите колеги са починали от изтезанията.

Но въпреки това, след като беше освободен обратно в Газа миналата година, д-р Салмия остана начело на Ал-Шифа, възстановявайки я от пепелта в град Газа, който се превърна в епицентър на широко осъдената нова офанзива на Нетаняху.

Израел многократно отрече да е атакувал медицинските заведения в Газа. Но израелските атаки срещу болниците и медиците в Газа са толкова остри, че в края на 2024 г. анкетна комисия на ООН заключи, че Израел е извършил военни престъпления и престъпление срещу човечеството на унищожаване, докато е провеждал "съгласувана политика за унищожаване на здравната система на Газа“.

"Когато се върнахме, нямаше нищо разпознаваемо. Но възстановихме спешното отделение, отделението за диализа и отворихме 300 легла, интензивно отделение с 13 легла и операционна зала", казва лекарят.

Той описва как е "превозвал преждевременно родени бебета“ из комплекса, докато е бил бомбардиран и докато са били преследвани от квадрокоптери. Сега се тревожи за бъдещето, тъй като насилието не е отшумяло въпреки разговорите за примирие, които се водят в Египет.

Раждане по време на глад и бомбардировка

26-годишната Бутаина Ал-Атар е майка на четири деца, разселена от Северна Газа.

Жената е преживяла невъобразимия ужас от това да бъде бременна по време на обявен от ООН глад и да роди в болница, докато е бомбардирана. Опасността е била толкова сериозна, че в деня след спешното ѝ секцио през май, гладуващата майка е била зашита и принудена да избяга от болницата пеша, само с ограничено облекчаване на болката.

Организацията на обединените нации съобщи, че поради многократните пълни блокади на Газа от страна на Израел, предизвикващи широко разпространен глад, една четвърт от всички бременни жени са остро недохранени и с риск от спонтанен аборт. Изображения на измършавели бебета и деца, чиито кости прорязват кожата им все още шокират света.

Репортаж и живот във военна зона

35-годишната Фатима Абу Нади е журналистка, работеща за кувейтския вестник "Ал-Муджтама“. В продължение на близо две години Фатима не само отразява войната в Газа, но и я преживява - претърпявайки множество загуби, включително убийството на баща си.

Според Amnesty International израелските удари са убили над 240 журналисти и медийни работници, откакто Израел започна най-тежката си бомбардировка в историята на Газа през октомври 2023 г., след смъртоносните атаки на бойците на Хамас в Южен Израел.

Групата за глобални права добави, че никой конфликт в съвременната история не е видял по-голям брой убити журналисти, което прави Газа най-смъртоносното място на земята за репортери.

Фатима започва войната, работейки за френска информационна агенция, която внезапно я освобождава от работа и прекъсва комуникацията, докато тя прави репортаж за нарастващото недохранване в болница в централната част на Газа през ноември 2023 г., на фона на нарастващ хаос и разразяващ се глад.

Без заплата и без обезщетение, тя се бори да издържа 15 членове на семейството си. Загубата на работа идва само месец след като баща ѝ е убит при израелски въздушен удар в северната част на ивицата Газа. По това време Фатима и семейството ѝ са били разселени в Рафах. Баща ѝ е настоявал да остане, за да защити имуществото си. Тя казва, че тялото му е било толкова силно осакатено от удара, че медиците са скрили семейството от снимките.

Въпреки трудностите, тя остава журналист: изпълнявайки последната му молба към нея, отправена в последния им телефонен разговор дни преди смъртта му, да продължи работата си и да помага на другите.

"Сега сме във втората година от войната. Най-голямата ни надежда е тя да свърши“, казва Фатима.