Тихият враг: Как да се борим с високия холестерол

Снимка: Личен архив

Д-р Месут Рушид е специалист кардиолог във Варна с над 6 години клиничен опит. Основните му интереси са в областта на сърдечната недостатъчност, артериалната хипертония, аритмология и исхемичната болест на сърцето. Под негово ръководство успешно продължава програмата за амбулаторно проследяване на пациенти със сърдечна недостатъчност като част от Световната програма CardiocareHF, която цели подобряване на функционалния клас, качеството и продължителността на живот при пациенти със сърдечна недостатъчност в извънболнични условия. Извършва профилактика, диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания – сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения чрез приложението на съвременни диагностични методи и техника – ехокардиография, електрокардиограма, ЕКГ холтер мониториране, холтер артериално налягане. Д-р Рушид не преглежда деца.  

Завършва Медицински университет Варна през 2015 г. Своята специалност Кардиология придобива през 2020 г.

Какво представлява холестеролът и защо е важно да следим неговите нива?

Холестеролът е „добрият-лош“ играч, който представлява липидна молекула. Играе ключова роля в структурата на клетъчните мембрани и е предшественик на хормони, жлъчни киселини и витамин D. Тялото го произвежда основно в черния дроб, но се внася и чрез храната. Макар да е жизненонеобходим, повишените нива на „лошия“ LDL-холестерол водят до натрупване на атеросклеротични плаки в съдовете. Това повишава риска от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания. Затова редовният контрол на липидния профил е основен елемент от профилактиката и ранното откриване на тези рискове.

Какви лабораторни изследвания препоръчвате за оценка на липидния профил и сърдечно-съдовия риск?

За оценка на липидния профил се прави т.нар. пълна липидограма – тя включва общ холестерол, LDL („лош“), HDL („добър“) холестерол и триглицериди. При определени случаи лекарят може да назначи и по-специфични маркери, като аполипопротеини (ApoB, ApoA1) и липопротеин(a), които помагат да се открият наследствени форми на висок холестерол. Полезно е да се следят и други показатели – кръвна глюкоза, бъбречна функция и артериално налягане, защото всички те влияят на сърдечно-съдовия риск.

Какви са основните рискове при повишен LDL- холестерол?

Повишеният LDL-холестерол („лошият“ холестерол) е основен фактор за развитие на атеросклероза – процес, при който по стените на артериите се натрупват мастни плаки. Те постепенно стесняват съдовете и затрудняват кръвотока. Това значително увеличава риска от инфаркт на миокарда, инсулт и периферна артериална болест. В дългосрочен план високият LDL-холестерол може да доведе и до хронична сърдечна недостатъчност, като основна причина се явява исхемичната болест на сърцето. Най-просто казано: колкото по-нисък е LDL-холестеролът, толкова по-малък е рискът за сърцето и съдовете.

На каква възраст е добре да започне профилактичното изследване на холестерола, особено при пациенти с фамилна обремененост.

Обичайно се препоръчва всеки човек да изследва холестерола си поне веднъж след навършване на 20 години. При липса на рискови фактори контролът може да се повтаря през 4–6 години. Ако обаче има фамилна обремененост – например близки роднини с инфаркт или инсулт в млада възраст, или доказана фамилна хиперхолестеролемия – тогава е добре изследването да започне значително по-рано, дори още в детска или юношеска възраст. В тези случаи честотата на проследяване се определя индивидуално от лекуващия лекар.

Какво е значението на редовния контрол и проследяване при пациенти с установена хиперхолестеролемия?

Редовният контрол при пациенти с хиперхолестеролемия е от решаващо значение, защото нивата на липидите могат да се променят във времето и да изискват корекция на терапията. Чрез проследяване лекарят може да оцени ефекта от лечението, спазването на препоръките и евентуалните странични реакции. Постоянният мониторинг позволява навременното предотвратяване на усложнения като инфаркт и инсулт, които често настъпват без предшестващи симптоми. Освен това редовните прегледи помагат на пациента да остане мотивиран и да съдейства активно в грижата за собственото си здраве. „Холестеролът няма симптоми, затова редовният контрол е единственият начин да сме сигурни, че сме защитени“.

Какво е фамилна хиперхолестеролемия и как се различава от дислипидемията?

Фамилната хиперхолестеролемия е наследствено заболяване, при което организмът поради генетична мутация не може ефективно да изчиства LDL-холестерола („лошия“ холестерол) от кръвта. В резултат нивата му са високи още от ранна възраст и това значително увеличава риска от инфаркт или инсулт дори при млади хора. Дислипидемията, от своя страна, е общ термин за всички нарушения в мастната обмяна – може да включва повишен общ холестерол, триглицериди или нисък HDL („добър“ холестерол). С други думи, дислипидемията може да бъде следствие на различни фактори – начин на живот, други заболявания или медикаменти – докато фамилната хиперхолестеролемия е специфична, генетично обусловена форма с много по-висок сърдечно-съдов риск.

"А аз имам ли фамилна хиперхолестеролемия?"

Фамилната хиперхолестеролемия често остава недиагностицирана, защото самият холестерол не предизвиква оплаквания. Подозрение възниква, когато има много високи стойности на LDL-холестерол още в млада възраст, фамилна история за ранни инфаркти или инсулти, или ако близки роднини вече имат поставена диагноза. Съществуват специални диагностични критерии и генетични тестове, чрез които лекарят може да потвърди заболяването. Най-сигурният начин да разберете е чрез изследване на липидния профил и консултация със специалист. „Не можем да изберем гените си, но можем да изберем да се изследваме и лекуваме навреме“?

Какво е Вашето професионално мнение на специалист относно приложението на хранителни добавки с цел контрол на високия холестерол?

Хранителните добавки имат ограничен ефект върху липидите и не са заместител на доказаните медикаментозни терапии. Растителни стероли/станоли и разтворими фибри (напр. псилиум) понижават LDL-холестерола средно с ~5–10%; омега-3 мастни киселини основно намаляват триглицеридите, но почти не влияят на LDL-холестерола. Няма достатъчно доказателства, че добавките сами по себе си намаляват риска от инфаркт или инсулт. Поради незадоволителният ефект на хранителните добавки, се губи ценно протективно време, от което се нуждаят нашите пациенти. Добавките не лекуват хиперхолестеролемия – това прави само правилното лечение, назначено от специалист.

Какво е Вашето послание към хората, които подценяват високия холестерол, защото „се чувстват добре“?

Високият холестерол е тихият враг – невидим, безшумен, без симптоми. Докато човек се чувства здрав и пълен с енергия, в кръвоносните съдове вече може да се трупат плаки, които един ден внезапно да отнемат най-ценното – здравето и свободата да живееш пълноценно. Трагично е, че често първият звучен „симптом“ е инфаркт или инсулт – събития, които идват неочаквано и променят живота за миг. Затова никой не бива да чака, докато стане късно – редовният контрол и профилактиката са нашата истинска застраховка за бъдещето. Посланието ми е категорично: липсата на оплаквания не означава липса на опасност, а навременното изследване е ключът към по-дълъг и по-качествен живот.

Каква би била ролята на холистичния екип при пациенти с фамилна хиперхолестеролемия , вкл. ендокринолог, кардиолог и невролог?

При фамилната хиперхолестеролемия пациентът се нуждае не просто от лекар, а от екип – защото заболяването е като мрежа, която обхваща сърцето, съдовете и мозъка. Кардиологът е стражът на сърцето, който следи ритъма на живота и предпазва от инфаркт. Ендокринологът е пазителят на метаболизма, който познава фините хормонални механизми и умее да ги насочи в правилната посока. Неврологът е защитникът на мозъка – органът, който страда мълчаливо, но често драматично, когато рискът бъде подценен. Само заедно, като един холистичен екип, тези специалисти могат да дадат на пациента не просто лечение, а истинска протекция срещу тежките последствия на болестта.

Ще прозвучи доста поетично, но смятам, че поезията трябва да заема голяма част от нашето медицинско и немедицинско ежедневие, защото чрез поезията човек най-лесно може да изрази своите послания.

В тъмното царство на кръвта се промъква невидим враг – холестеролът, който бавно издига стени в артериите. Срещу него застават трима пазители. Кардиологът – воинът със стоманен щит, който брани сърцето от внезапния удар на инфаркта. Ендокринологът – мъдрецът, който държи ключовете към тайните врати на метаболизма и насочва енергията по правилните пътища. Неврологът – пазителят на светлината, който защитава мозъка, нашата памет и мисъл, от коварния удар на инсулта. Заедно те образуват съюз, чиято сила е по-голяма от болестта, защото не лекуват само числа в лабораторията, а пазят самата същност на живота.

И в заключение: Ранната диагноза е светлината, лечението – пътят, а здравната култура – ключът, които озаряват, направляват и отварят вратите към по-дълъг и пълноценен живот.