Как да се създадат гаранции за сигурност, които Киев и Москва ще сметнат за надеждни

В дискусиите си за прекратяване на войната в Украйна, американците и европейците все повече се фокусират върху предоставянето на гаранции за сигурност на Киев. След повече от десетилетие конфликт с Русия, включително четири години тотална война, Украйна разбираемо не се доверява на Москва да спазва каквото и да е прекратяване на огъня. Преди Киев да подпише такова, той иска уверения от ключовите си партньори, че ако Русия атакува отново, Украйна няма да бъде оставена сама да се оправя, пише Foreign Policy.

За да отговорят на това искане, някои съюзници предложиха да се дадат на Украйна гаранции по модела на Член 5 от Договора за НАТО, който гласи, че нападение срещу една страна от НАТО е нападение срещу всички. Други препоръчаха разполагането на европейски войски в страната като начин да се придаде сила на подобни гаранции. Но на тези предложения им липсва достоверност. Съюзниците от НАТО твърдо отказват да се намесят директно в настоящата война, така че всяко обещание, което дадат да се бият с Русия в нова, просто е неправдоподобно. Кремъл знае това по-добре от всеки друг и подобни блъфове няма да го възпрат.

Американските и европейските лидери могат да предоставят на Украйна реална гаранция за следвоенен период. Но за да го направят, те ще трябва да се придържат към надеждни обещания. А това означава да се ангажират с по-интензивна версия на сегашното си поведение в случай, че Русия наруши споразумението за прекратяване на огъня. С други думи, ако Москва отново атакува Украйна, съюзниците на страната ще наложат отново санкции на Русия, ще предоставят нова финансова подкрепа на Киев и ще предложат на Украйна военна помощ, която надхвърля това, което биха предложили в мирно време. Съединените щати и техните съюзници ще кодифицират тези обещания в закон и ще създадат механизми, които ще ги активират, ако Русия атакува.

Разбира се, тези гаранции не отговарят на обещание, подобно на член 5. Но ако се комбинират с мерки в мирно време, които укрепват украинската армия (която ще остане основният източник на възпиране за Киев), те все пак ще повлияят на сметките на Кремъл. С други думи, Съединените щати и Европа могат да помогнат да се гарантира, че всяка подновена агресия ще бъде непосилно скъпа за Русия, дори без пряка намеса.

Страните от НАТО положиха огромни усилия, за да помогнат на Киев да се противопостави на инвазията на Москва, откакто тя започна през февруари 2022 г. Сред много други стъпки, те наложиха все по-строги санкции на Русия, предоставиха на Украйна жизненоважна разузнавателна информация и ѝ дадоха сложни оръжия (включително противовъздушна отбрана). Но те постоянно заявяваха, че не са склонни да воюват с ядрена сила заради Украйна и отказаха да изпратят войски. Те също така отказаха да предложат на Киев членство в НАТО. И няма да позволят на Украйна да използва оръжията им по начини, които според тях биха могли да ги въвлекат директно в битката.

Нови обещания от няколко европейски държави да разположат войски в Украйна след споразумение за прекратяване на огъня биха могли да подсказват, че този подход се променя. Но всякакви „сили за успокоение“, както ги наричат ​​лидерите на континента, едва ли ще постигнат голям успех. Европа отказа да се бие с Москва от името на Киев в тази война, защото това не е в основните национални интереси за сигурност на континента. Европейските обществености също така последователно се противопоставят на пряката намеса. Разполагането на сили след прекратяване на огъня няма да промени тези реалности. Ако Франция, Обединеното кралство или която и да е друга държава изпратят войски и те бъдат атакувани от Русия, те биха могли да хванат следващия влак за отпътуване.

Съединените щати и Европа не са готови да се бият от името на Украйна. И все пак те очевидно са склонни да наложат санкции на Русия и да предоставят на Киев офанзивни оръжия, финансова подкрепа и разузнавателна информация. Двустранните споразумения за сигурност, подписани през 2024 г. между Украйна и нейните ключови международни партньори, вече ангажираха множество членове на НАТО (включително Вашингтон) да предоставят последователно такава помощ, както по време на войната, така и след нейния край. Но Украйна се нуждае и от обещание, че нейните партньори драстично ще увеличат подкрепата си в случай на бъдеща руска агресия, както и от структуриран процес, който да гарантира, че те ще изпълнят това обещание. Гарантите на страната трябва да сигнализират на Москва, че подновената агресия ще бъде посрещната не само с украинска съпротива, но и с масирано засилване на външната подкрепа.

Съюзниците от НАТО не са склонни да воюват с Русия от името на Украйна.

Санкциите са най-непосредственият инструмент. Като част от всяко договорено споразумение с Москва, Съединените щати и Европа вероятно ще се споразумеят да облекчат някои от икономическите си ограничения. Но ако Москва наруши споразумението, те отново трябва да изключат руските банки от SWIFT (базираната в Европа международна система за банкови преводи). Те също така трябва да въведат отново пълен контрол върху износа на стоки с двойна употреба и високотехнологични стоки, подновени забрани върху държавния дълг и енергийните инвестиции, както и строги ценови ограничения върху износа на петрол. Съюзниците на Украйна биха могли също така да засилят санкциите на ескалиращи нива, ако Русия продължи агресията си. Първото ниво може да замрази всички руски активи, държани в чужбина; второто може да разшири санкциите до корабоплаването, застраховането и търговията със стоки; а друго може да наложи вторични санкции на организации в трети страни, особено на тези, които подпомагат военната икономика на Русия чрез покупки на петрол и газ (нещо, което Вашингтон и Европа не са склонни да направят в настоящата война).

Разбира се, само санкциите не могат да спрат руските танкове. За тази цел Украйна ще се нуждае от повече оръжия. Ако Москва се съгласи на прекратяване на огъня, Съединените щати и Европа ще се откажат от заливането на Украйна с нападателни оръжия и ще ѝ предоставят оръжия, които позволяват отбранителна стратегия тип „таралеж“, включваща противовъздушна отбрана, противотанкови системи и дронове. Ако Русия наруши споразумението обаче, партньорите на Киев бързо ще увеличат потока от настъпателна помощ. Те ще трябва да заредят страната с ракети с по-голям обсег, като например армейски тактически ракетни системи (ATACMS) от Съединените щати и Storm Shadows от Франция и Обединеното кралство. Те ще трябва да ускорят доставките на бойни самолети, бронетранспортьори, дронове с голям обсег и артилерия. И ще трябва да премахнат настоящите ограничения за обсег и да разрешат на Киев да използва дарени системи срещу военни цели в Русия, при условие че тези цели са пряко свързани с инвазията. Споделянето на разузнавателна информация за насочване към руски сили, преустановено в мирно време, ще се възобнови.

Последният инструмент за надеждна гаранция за сигурност е финансовата помощ. В края на краищата войната е едновременно изпитание за икономическа издръжливост и за бойните действия, а Украйна ще се нуждае от парична помощ, за да се задържи на повърхността, докато се бори. Поради това държавите от Г-7 трябва да създадат постоянен фонд за стабилизиране на Украйна, който може да увеличи помощта за Киев. Ако Русия и Украйна са в мир, фондът ще плати за възстановяването на Украйна и ще предложи макроикономическа помощ. Но ако Русия възобнови атаките си, фондът ще разпредели мащабна бюджетна подкрепа и ще финансира военно производство, което ще позволи на Украйна да продължи да се бори толкова дълго, колкото е необходимо.

Гаранция за връщане на парите

След пълномащабното нахлуване на Русия, външната помощ за Украйна беше по преценка и често забавяна, предмет на дълги политически дебати. За да бъдат ефективни, тези гаранции за сигурност не могат да бъдат също толкова нестабилни. Вместо това, те трябва да се прилагат бързо и автоматично. Следователно гарантите на Украйна трябва да създадат ясна рамка, договорени условия за задействане и финансови и правни механизми, които да гарантират, че всяка държава изпълнява ангажиментите си.

Съюзниците на Украйна могат да постигнат това, като кодифицират някои от своите ангажименти в закон. Вашингтон, например, би могъл да приеме законодателство, което да задейства автоматични санкции срещу Русия и да осигури средства за Украйна в случай на подновяване на руска агресия. Европейският съвет следва да въведе подобен механизъм. ЕС обикновено изисква единодушие за налагане на санкции. Но има заобиколни решения – а именно клаузите за квалифицирано мнозинство на органа – които държавите-членки на ЕС могат да използват, за да наложат отново ограниченията.

Процесът на задействане на тези гаранции трябва да бъде бърз и директен. Ако Киев обвини Москва в нарушаване на прекратяването на огъня, външните министри на гарантите трябва да се срещнат в рамките на 48 часа, за да разгледат твърденията на Украйна и да проучат разузнавателна информация от различни източници. И все пак, освен ако мнозинството от гарантиращите държави не решат, че Украйна греши, връщането на тези гаранции трябва да влезе в сила. Тази система може да даде значителна власт на Киев, но прехвърлянето на тежестта на доказване е от съществено значение за възпиране на Кремъл. В противен случай Русия може да си проправи път през линията на прекратяване на огъня, без да предизвика последствия.

За да се гарантира, че Украйна бързо ще получи военната подкрепа, от която ще се нуждае в случай на подновено руско нападение, Съединените щати и Европа трябва да подпишат постоянни договори със своите отбранителни индустрии за производство на ракети с голям обсег, съвременни самолети, артилерийски системи и други оръжия, необходими за подкрепа на Киев. Партньорите на Украйна също трябва предварително да разположат боеприпаси в определени складове на територията на граничещите държави. По същия начин НАТО трябва да гарантира, че учебните центрове в Германия, Полша и Обединеното кралство винаги имат място за украински войски, в случай че войната се възобнови и Киев се нуждае от привеждане на резервите си в бойна форма.

И накрая, Съединените щати и Европа трябва редовно да преразглеждат тази система. Те трябва да публикуват съвместен доклад за състоянието на сигурността на Украйна, състоянието на гаранциите и готовността на механизмите за бързо възстановяване веднъж годишно. Парламентарните комисии в Конгреса на САЩ, Европейския парламент и различни национални европейски законодателни органи също трябва да провеждат свои собствени изслушвания. Това ще помогне да се гарантира, че тази система запазва своята демократична легитимност – и по този начин своята подкрепа.

Гаранция за сигурност, основана на бързо възстановяване на санкциите, финансирането и оръжията, може да няма величието на Член 5 на НАТО или бравада от разполагането на европейски сили в Украйна. Но за Киев това са илюзии, а не реални възможности. Украинците не бива да разчитат на Съединените щати и Европа да направят нещо в бъдеще, което многократно са отказвали да направят през последните десет и повече години.

Тези мерки, за разлика от тях, са надеждни именно защото НАТО вече е демонстрирал готовността си да ги предприеме. С други думи, те могат да дадат увереност на Украйна, че няма да бъде изоставена – без да вдъхват фалшива надежда. Те могат да покажат ясно на Русия, че атаката ще доведе до автоматично наказание. И заедно със собствените внушителни въоръжени сили на Украйна (и мирновременните осигурени военни средства), те могат да възпрат Кремъл и да осигурят траен мир.