Три години и половина след началото на всеобхватната си война срещу Украйна, Кремъл води паралелна битка у дома - този път срещу свободата на интернет. Руските власти затягат дигиталния си контрол и въвеждат нови мащабни мерки, за да държат хората онлайн под контрол.
Усилията на руските власти да блокират разговорите чрез месинджърите Telegram и WhatsApp вървят ръка за ръка със създаването на контролиран от Кремъл "национален месинджър“, наречен Max, предназначен да замени чуждестранните си еквиваленти.
"(Кремъл) вече е узрял до степен да наложи пълен контрол върху разговорите на хората“, каза руският колумнист Сергей Пархоменко пред Kyiv Independent и добавя:
"Преди имаше опасения, че хората може да протестират и властите ще трябва по някакъв начин да се обяснят, но сега няма нужда да се обяснява нищо на никого: има само един отговор - "Има война и следователно вие, гражданите, вече нямате никакви права".
Пархоменко поддържа тезата, че "Путин започна войната, за да получи възможността да затвърди управлението си все повече и повече и по този начин да гарантира задържането си на власт за вечността (или поне така се надява).“
Анализаторите казват, че последните усилия за задушаване на свободата в интернет са логична стъпка в еволюцията на режима към тоталитаризъм. Кремъл се стреми да подражава на китайската "Великата защитна стена“ – всеобхватна система за цензура, която Пекин използва от десетилетия, за да се бори с дисидентите онлайн.
Руските власти и VK, компанията, която разработи руския месинджър Max, не отговориха на исканията за коментар.
Блокирани социални мрежи
Усилията на Русия да въведе интернет цензура по китайски стил започнаха преди пълномащабното нахлуване.
През 2014 г., след началото на войната на Русия срещу Украйна, компании, приятелски настроени към Кремъл, поеха контрола над Вконтакте (ВК), най-голямата социална мрежа в Русия, а нейният собственик, Павел Дуров, напусна страната под натиска на правителството.
Роскомнадзор, руската агенция, натоварена с контрола и цензурирането на средствата за масова информация, започна да блокира месинджъра Telegram на Дуров през 2018 г., след като месинджърът отказа да предостави ключове за криптиране на Федералната служба за сигурност (ФСБ), позовавайки се на разследване за тероризъм. Тогава Дуров заяви, че това е технологично невъзможно и че предоставянето на ключовете на ФСБ би означавало промяна на механизмите ѝ за криптиране и позволяване на Кремъл да цензурира месинджъра.
Агенцията обаче отмени забраната за Telegram през 2020 година, а причините за промяна в позицията са неясни.
Опитът за блокиране на Telegram беше последван от мащабни протести, а усилията на Роскомнадзор се оказаха неефективни поради технологични проблеми.
Дуров е посетил Русия повече от 50 пъти от 2014 до 2021 г., включително в деня, в който забраната за Telegram беше отменена, според руския проект за разследваща журналистика IStories. Докладът предизвика спекулации, че Дуров може да е постигнал сделка с руските власти.
След началото на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. властите на страната забраниха и Facebook и Instagram, позовавайки се на политиката на платформите да не цензурират призивите за насилие срещу руския президент Владимир Путин и руските войници. Meta, собственикът на платформите, в крайна сметка се оттегли и забрани подобни призиви, но те въпреки това бяха блокирани.
През 2024 г. Роскомнадзор също започна да забавя достъпа до YouTube, позовавайки се на решенията на услугата за видео хостинг да блокира руски пропагандни канали и отказа си да блокира антикремълско съдържание.
През март 2025 г. имаше и прекъсвания в работата на Telegram в Русия и той беше забранен в регионите Чечения и Дагестан. През август 2025 г. Роскомнадзор започна да блокира обаждания в Telegram и WhatsApp.
Роскомнадзор твърди, че приложенията са се превърнали в "основните услуги, използвани за измама и изнудване на пари, както и за въвличане на руски граждани в саботаж и терористични дейности“.
Анализаторите смятат, че това твърдение е просто извинение.
"Това няма нищо общо с интернет измами“, каза Пархоменко пред Kyiv Independent. "Измамниците ще продължат да използват (и вече използват) Max или друг инструмент по същия начин".
За разлика от блокирането на Telegram през 2018 г., сега руските власти блокират Telegram и WhatsApp по-ефективно, защото са се сдобили с нова технология за цензура - Deep Packet Inspection (DPI) кутии, споделя Леонид Юлдашев от eQualitie, канадска IT компания, която разработва инструменти за заобикаляне на цензурата.
Национален месинджър
Докато руските власти се опитваха да блокират западните социални мрежи, те предприеха и стъпки за стартиране на вътрешна алтернатива.
През март руската IT компания VK пусна месинджъра Max.
Междувременно руският президент Владимир Путин подписа закон през юни за създаване на "национален месинджър“. На 1 септември руското правителство официално разреши Max като "национален месинджър“.
Инсталирането на Max на всички нови електронни устройства стана задължително. Max също така стана месинджър по подразбиране за правителствени и банкови услуги.
Междувременно най-големите мобилни оператори в Русия позволиха на своите абонати да използват Max безплатно.
Месинджърът е изцяло контролиран от руското правителство. Приложението изисква достъп до камерата и микрофона, както и до геолокация, контакти, файлове, Bluetooth, известия и биометрични данни. Месинджърът също така регистрира цялата активност в приложението и събира информация за възрастта, пола, телефонните номера, имейлите и идентификаторите в социалните медии на потребителите.
Въпреки че западните месинджъри също изискват подобна информация, предоставянето на такъв достъп до Max е по-опасно, тъй като официалната му политика гласи, че може да предоставя всякаква информация на властите. Експертите смятат, че Max ще бъде рутинно използван за шпиониране на потребителите.
Потапяне в тоталитаризма
Според руски политически анализатор създаването на модел на цензура, подобен на китайския, "изисква допълнителни технически подобрения и преодоляване на инерцията на потребителите“.
Анализаторът говори, пожелавайки анонимност, от страх от репресии.
"Дори и да не са политизирани, те са много неохотни да се откажат от удобствата на ежедневието. Засега държавата не е достатъчно тоталитарна, за да премести всички на Мах, но се стреми към това и ще продължи да го прави“, добави анализаторът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.