Руски учен направи пълна геоложка карта на Венера

Създадена е първата в историята пълна геоложка карта на планетата Венера, която ще помогне в отговорите на много въпроси не само за еволюцията и историята на планетата и Слънчевата система като цяло, но и за възможното бъдеще на Земята.

Картата е разработена от Михаил Иванов, старши научен сътрудник от Института по геохимия „Вернадски“. „Сега може да се проследят основните тенденции в геоложката история на Венера“, казва Иванов пред РИА Новости.

Според него сега в САЩ тече програма по картографиране на участъците от повърхността на Венера, в която участва и самият той, но глобалната карта е вече съставена. Ученият се надява, че ще успее да получи финансиране за издаването на атлас.

Различният близнак

По размери и маса Венера е практически близнак на Земята – нейният диаметър е 12,1 хил. км, само със 700 км по-малък от земния, а близката средна плътност (5,2 г на куб. см при Венера и 5,5 при Земята) свидетелства за сходството на химическия състав на планетите.

Но венерианската повърхност винаги е покрита от плътен слой облаци, заради което учените в миналото строяха най-различни хипотези за това, което става под тях. Повечето смятаха, че там господства горещ и влажен климат, както в земните тропици.

„Дълго време се смяташе, че на Венера може да съществува живот, например такъв като в юрския период на Земята“, отбелязва Иванов. Фантастите са „заселвали“ планетата с високоразвити цивилизации и са й предричали бъдеща колонизация. Но ерата на междупланетните експедиции и полети на съветските апарати „Венера“ и на американските совалки сложиха край на романтичните надежди.

„Оказа се, че на Венера има тежък парников ефект, който повишава температурата на повърхността почти до 500 градуса по Целзий. Ясно е, че за никакъв живот не може да става дума, най-вече защото при такава температура вода в течно състояние не съществува“, казва ученият.

Освен това той отбелязва, че повърхностната част на планетата е огромен термостат, в който температурата на екватора не се различава от температурата на полюсите.

Геология на невидимия свят

Облаците, които правят повърхността на Венера непристъпна за наблюдения, силно са затруднили работата на геолозите, изучаващи еволюцията на планетите от Слънчевата система. За да получат данни за това, което се случва в долната част на атмосферата, учените използвали радиолокация от борда на междупланетни сонди.

Иванов припомня, че първите данни за венерианската повърхност са получени от американския орбитален апарат „Пионер-Венера“. Това проучване имало много ниска резолюция и с него не могли да бъдат направени детайлни геоложки изследвания на повърхността.

По-късно радарни изображения от повърхността на Венера били направени с апаратите „Венера-15“ и „Венера-16“ през 1983-1984 г., а през 1990-1994 – с американската сонда „Магелан“. Именно данните от „Магелан“ служат сега за главна основа на всички геоложки интерпретации на Венера“, казва ученият.

Според него основните особености в геологията на Венера са свързани с относително голямата маса на планетата и отсъствието на живот и вода. Голямата маса означава голям запас на вътрешна топлина, което често води до силна тектонична и вулканична активност. Без вода и живот не може да има мощни процеси на ерозия и утаяване, характерни за геоложката история на Земята.

Сондата „Магелан“ установила, че повърхността на планетата е сравнително млада, много по-млада от тази на Меркурий, Луна и Марс. Освен това на Венера не са открити следи от тектонични плочи, които движат континентите на Земята и са главен механизъм за загуба на топлина.

„Следователно Венера трябва да има някакъв друг механизъм, а това е един от основните въпроси за изучаване на планетата:  как планетата изразходва вътрешната си топлина“, казва Иванов.

Още апаратите „Венера“ установили, а „Магелан“ потвърдил, че скоростта на ерозия на Венера е много ниска, а главният процес по формиране на кората е вулканичната дейност, което значително опростява геоложката летопис на Венера и позволява да се сравняват един с друг отделни региони, добавя ученият.

Първата карта

След получаването на материалите от „Магелан“, Геоложката служба на САЩ (USGS) започнала програма по картографиране на Венера. Цялата й повърхност била разделена на 62 равни по площ части, върху всяка от които работи отделна група геолози.

„Аз взимам участие в тази програма и съм отговорен за създаването на осем геоложки карти, шест от които вече са публикувани“, казва Иванов.

Той смята, че практиката, при която различни геолози работят по изолирани територии, неизбежно ще доведе до появата на грешки заради различното виждане на учените върху повърхността. За да се избегне това и да се ускори съставянето на общата геоложка карта, Иванов паралелно с картографирането на отделни региони започнал собствено картографиране на цялата повърхност на Венера в мащаб 1:10 000 000.

„Сега с помощта на картите можем да се обърнем към основните проблеми от геологията на Венера“, казва Иванов.

По думите му картата ще помогне да се разбере как се е изменяла интензивността на тектоничните процеси с течение на времето, има ли признаци за тектонични плочи в началото на видимата геоложка история, как се е променял вулканизмът на планетата, каква е динамиката на мантията на Венера. Иванов предполага, че отговорите на тези въпроси ще позволят да се разбере и много за бъдещето на собствената ни планета.

„Можем да разберем защо при сходство на размерите, масата и, вероятно, общия състав, Венера и Земята толкова поразително се различават една от друга. Приличала ли е някога Венера на Земята? Възможен ли е такъв път на еволюция на нашата планета, който ще я доведе до състояние на изгоряла камениста пустиня, каквато представлява сега повърхността на Венера“, заключава Михаил Иванов.