''Кюрдската пролет'' се превърна в кърваво турско лято

Турският президент Реджеп Ердоган твърди, че води борба с Ислямска държава, но под обстрела му пападна и кюрдската ПКК. Мнозина се питат дали той не е склонен да забави мирния процес в името на оставането на власт. Списание "Шпигел" пита дали Ердоган не е способен да подпали гражданска война в страната си.

Когато на 7 юни прокюрдската Народна демократична партия печели място в парламента, много кюрди, включително 27-годишната Невал Булут, се надяват, че Турция ще стане една по-демократична и мирна страна.

За съжаление обаче 2 месеца по-късно, Булут се разхожда в Диарбекир, покрай бронирани полицейски коли, а над главата ѝ бучат звуците от прелитащи изтребители. Издигнати са барикади от протестиращите срещу правителството, а стените са осеяни с надписи: ''Кобане е навсякъде''.

Това е само началото

Така наречената Кюрдска пролет се превърна в лято, наситено с омраза и насилие. Много хора в Диарбекир смятат, че гражданската война е неизбежна.

Мирният процес между правителството и кюрдите е приключил, или поне това потвърдиха президентът Ердоган и лидерите на ПКК. Сега всеки ден в боеве, въздушни нападения и атаки, и двете страни дават жертви.

До миналата седмица изглеждаше сякаш Ердоган най-сетне започва дългочакваната от Запада борба срещу Ислямска държава. След убийствения атентат на 20 юли, който отне живота на 32 души, САЩ и Турция обединиха сили в борбата срещу ИД.

Сега въздушните сили на САЩ имат достъп до множество турски бази, както и до бази на НАТО за въздушни атаки срещу ИД. В петък три джета F-16 успяха да ударят няколко цели на ИД за по-малко от час.

Дали това обаче не е цинично извинение, за да се започне война?

Ердоган бързо се възползва от ситуацията и използва случая да се бори срещу онова, което партията му смята за по-голямо зло: ПКК, работническата партия на Кюрдистан. Така се създаде абсурд – Турция едновременно се бори с Ислямска държава, но и напада най-отявлените им противници – кюрдите.

Час през час излитащи бомбардировачи обстрелват цели на ПКК в северен Ирак, както и техни позиции в Турция. Самият Ердоган изглеждаше решен да приключи десетилетната борба с кюрдите, но мнозина се съмняват – дали атакувайки ПКК той не се стреми да създаде смут, който да постели пътя към нови избори през есента.

Имаше ли роля Турция във възхода на Ислямска държава?

Турция последователно отрича да подкрепя ИД, но в сивата зона между явна подкрепа и просто гледане в другата посока, правителството на Ердоган не направи нищо да попречи възхода на ИД.

Още през 2012, когато много джихадисти започнаха да навлизат в Сирия през Турция, турските власти не попречиха на влизането и излизането им от страната. Промяната на мнението на Анкара беше бавно и постепенно.

А междувременно кюрдската милиция, крило на работническата партия, успя да установи власт в доскоро контролирани от ИД зони - за радост на Вашингтон и за ужас на Анкара.

Турски медии заявиха готовността на правителството да изпрати 18-хилядна войска в отвоюваната зона в Сирия, което кюрдската милиция заяви, че ще разглежда като нахлуване и ще се защитава. Въпреки това от кюрдската милиция заявяват, че ако Анкара иска да води борба с ИД, кюрдите са склонни да съдействат.

Ролята на ПКК

Макар и кюрдите да са самообявилите се жертви в триъгълника между тях самите, Турция и Ислямска държава, ПКК също има своя принос в създаденото напрежение. Техни бойци проведоха няколко атаки в последните дни, убивайки турски полицаи и войници.

От организацията обещават, че това е само началото и предупреждават, че ако Анкара не спре атаките, от ПКК ще продължат с атентатите. Мурат Бекташ, лидер на младежка организация, приближена до военното крило на ПКК заяви, че е готов да води тази битка.

А в това време много от жителите на Диарбекир и околностите вече се въоръжават. Кой с ножове, кой с пистолети и автомати, но се подготвят за най-лошото, след като примирието, договорено от самия Ердоган, пропадна, заключава "Шпигел".