Петте най-разочароващи филма за 2025 година

Има един особен вид разочарование, което само киното може да ти поднесе. Нищо не може да нарани повече един киноман от филм, който изглежда като “сигурен хит” на хартия, с големи имена, скъпа визия и обещания за “следващото ниво”… и после се оказва кух, без енергия и без идея защо изобщо съществува. Точно такива заглавия се набиват в очи, когато машината на големите студия не просто скърца, а буквално спира насред пътя - и оставя зрителя да гледа в празното, с усещането, че са му продали трейлър, а не филм.

Ето кои са петте заглавия на 2025 г., които според критиците на Entertainment Weekly не просто не оправдават очакванията, а направо ги сриват.

"Капитан Америка: Нов свят" ("Captain America: Brave New World")

Marvel от години не е във върхова форма, но дългоочакваното соло приключение на Сам Уилсън (Антъни Маки) звучи като ново дъно. Според филмовия експерт Шания Ръсел, преди десетилетие "Капитан Америка: Зимният войник" ("Winter Soldier") ни показа колко добре може да работи политическата интрига, когато се смеси със света на супергероите. После идва "Нов свят" - уж “политически трилър”, който обещава да стъпи точно върху тази формула… само че е прекалено скучен, за да ти вдигне пулса, и няма каквато и да е политическа гледна точка, за която да си струва да се говори.

Още по-зле: филмът е прекалено зает да бъде директно продължение на... "Невероятният Хълк" ("The Incredible Hulk") от 2008 година. Да, правилно прочетохе. А феновете са започнати, че това е един от най-слабите Marvel филми.

Ръсел пита: "Наистина ли MCU толкова се страхува да пробва нещо ново, че трябва да рови в материал от филм от 2008 г., който повечето хора дори не броят за част от установения канон?"

И точно когато франчайзът е на критичен завой и отчаяно има нужда да продължи напред, да остави герои като Сам да отворят нова ера… тук той изобщо не получава този шанс.

Филмът едва намира време насила да му натрапи някаква арка (клишето за героя, който се съмнява в себе си, сведено до три повтарящи се речи). А според Ръсел, Антъни Маки със сигурност има какво да даде като Капитан Америка - стига някой да му даде възможност да го докаже.

"Спрингстийн: Избави ме от нищото" ("Springsteen: Deliver Me from Nowhere")

Ако има нещо сигурно за биографичната драма на Скот Купър, то е, че успява да те вкара директно в главата на легендарния Брус Спрингстийн. Само че, както отбелязва Майк Милър, това е доста мрачно и потискащо място - поне в този период от живота му. "Спрингстийн: Избави ме от нищото" следва Брус, докато той работи, предимно сам и изолиран, върху албума си "Nebraska" от 1982 г. - записан на четириканален рекордер в спалнята му в Ню Джърси.

Клишета от музикалните биографични филми има, но този нарочно избягва повечето “забавни” от тях. Вместо секс, наркотици и рокендрол, имаме рок звезда, която се влачи из празната си къща, чете откъси от Фланъри О'Конър и гледа по-интересни филми по телевизора си. Получаваме примамливи проблясъци от прочутите му високоенергийни концерти с E Street Band, но през по-голямата част от времетраенето Спрингстийн е без известните си хора, затворен в тишина и борба с депресия, която - и той, и Купър - така и не успяват да изразят докрай.

Силните изпълнения на Джеръми Алън Уайт като Спрингстийн и Джеръми Стронг като лоялния му мениджър Джон Ландау, заедно с любовната линия, завъртяна около георинята на Одеса Йънг и комедийния щрих от Пол Уолтър Хаузъ,р внасят малко разсейване в нещо, което по същество е вътрешно пътуване. Милър допълва, че филмът без съмнение ще е по-интересен за заклетите фенове на Спрингстийн, но за всички останали усещането е почти толкова сиво и унило, колкото небето на обложката на "Nebraska".

"The Electric State"

По думите на великата Шер Хоровиц, "The Electric State" отдалеч изглежда окей. Имаш вдъхновение от обичан илюстриран роман, две суперпопулярни звезди начело, “любимците от Marvel” (Джо и Антъни Русо) зад проекта и цял отряд познати гласове, които пълнят един цветен роботски свят. Но когато хората реално сядат да гледат научнофантастичната комедия с Крис Прат и Мили Боби Браун, се оказва голяма бъркотия.

Според Мекишана Пиер, въпреки че идеята спокойно може да се превърне в нещо въздействащо за капаните на технологиите, божествените комплекси, човешката идентичност и защо 90-те са най-доброто десетилетие - "The Electric State" е почти обидно предсказуем, разхвърлян и напълно лишен от нюанс. Един посредствен “cash grab”, който пропилява звездния си състав и доказва, че не само роботите могат да са без искра и без душа.

"Моята година в Оксфорд" ("My Oxford Year")

Като човек, който често настоява за завръщането на романтичните комедии, Мекишана Пиер казва, че си взима думите обратно, ако ще продължават да ги правят като "Моята година в Оксфорд". Какъвто и потенциал да е имал филмът да разплаче зрителя, всичко се разбива в "картонена игра от София Карсън", герои без никаква истинска искра и средна класа мелодрама, която се точи до точката на гадене.

Кори Милкрийст е “старо куче” в ролята на чаровния, но измъчен джентълмен, който трябва да закотви емоционално романтичната комедия, но и той не може да направи чудо със сценарий, който стои на повърхността.

"Моята година в Оксфорд" не успява да развие персонажите си като истински хора - с мисли, чувства и мотиви зад нелепите им действия. И въпреки че идеята би трябвало да е "лесна шестица", филмът просто не си взима изпита", категорична е Пиер.

"Война на световете" ("War of the Worlds")

Стивън Спилбърг адаптира "Война на световете" за модерната епоха, но Рич Лий превежда класиката на Х. Дж. Уелс на езика на дигиталната ера, "като ни сервира директно стрийминг каша, напълнена с продуктово позициониране и разпространявана от Amazon", категоричен е Алър Нъс.

С Айс Кюб в ролята на служител на Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ по време на извънземна инвазия, филмът се развива изцяло през екрана на компютъра му: 89 минути Facetime разговори с близки и реакции на кадри от наблюдение с престорено възмущение - точно като кликбейт YouTube thumbnail. Дори форматът да не е проблем, CGI ефектите, които изглеждат като Snapchat филтри, определено не помагат.

И без да изненадва никого, филмът се изстрелва до №1 в Prime Video - заради чистата атракция да видиш колко зле може да стане, превръщайки го в нещо повече от “меме на момента”. За Нъс това не е просто скучна мъка, а "депресиращо напомняне, че в икономиката на вниманието "отпадъкът" се продава".