Коя е следващата еволюция в защитата на Украйна от дронове?

С наближаването на петата година от руската инвазия в Украйна, характерът на войната продължава да се развива в техническа борба, оформена от дронове, електронна война и способността да се нанасят удари в дълбочина.

Украйна компенсира своето неблагоприятно положение по отношение на традиционната огнева мощ чрез иновации. Безпилотните системи, по-специално дроновете с изглед от първо лице (FPV), позволиха на украинските сили да отблъснат руските офанзиви и да наложат високи разходи на атакуващите единици. С течение на времето този подход се превърна в „стена от дронове“ – многослойна отбранителна зона, която превърна много руски атаки в полета на жертви.

Тази зона на унищожение се разширяваше постоянно и сега се простира на около 15 до 25 километра от фронтовата линия, като украинските сили все повече разширяват обхвата ѝ до 40 километра, пише за TNI Дейвид Кириченко, журналист и асоцииран изследовател в Henry Jackson Society, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

През април 2025 г. аз написах, че Украйна е установила своята дронова стена за отбрана и че се появява нов вид ничия земя. Бойните полета все повече ще бъдат наситени с полуавтономни дронове, способни да откриват и да нанасят удари по открити движения, което предвещава посоката на автоматизираната война.

Но става все по-ясно, че това не е решаващо, особено като се има предвид, че предупрежденията, че украинските части нямат достатъчно дронове, се засилват. „Има групи пилоти, които 80% от времето си седят без работа, защото нямат достатъчно дронове“, каза Димко Жлуктенко от 413-ти отделен батальон за безпилотни системи. Министърът на отбраната Денис Шмихал заяви, че се очаква въоръжените сили на Украйна да получат 3 милиона FPV дрона до края на 2025 г.

Въпреки това, производството трябва да се увеличи по-бързо, тъй като търсенето нараства по фронта, а много украински дронови части оперират при постоянен недостиг срещу руската операция „месомелачка“.

Русия се опитва да погълне дроновата стена на Украйна

През 2025 г. Русия се адаптира и се поучи от грешките си. Москва намали ранното предимство на Украйна в областта на дроновете, като прие тежки загуби на пехотата и премести критични активи по-назад от фронта. Създаването на дроновата формация „Рубикон“ също е изиграло важна роля. Артилерията, противовъздушната отбрана и командно-контролните възли са преместени извън обсега на повечето системи за удари с къс обсег и са поставени под плътна електронна защита.

Този компромис е станал възможен благодарение на бързото усъвършенстване на руските способности за противодействие на дроните. Както отбелязва анализаторът по въпросите на отбраната Джъстин Бронк от Royal United Services Institute, след години на интензивни боеве руските сили сега разполагат с многослойна електронна война, противовъздушна отбрана с малък обсег, обучение на пехотата за противодействие на дроните и мерки за физическо укрепване, които значително намаляват ефективността на масовите удари с дронове.

Макар дроновете да остават основният източник на изтощение на бойното поле за Украйна, само малка част от тях достигат целите си, а още по-малка част постига решаващи ефекти срещу укрепени или мобилни системи. Русия може бързо да замести пехотата, но Украйна не може бързо да замести високоценните системи.

Украйна се сблъсква с нарастващи ограничения в отговор на тази промяна. Недостигът на работна ръка ограничава способността на украинските сили да се възползват от ефектите, генерирани от дроните, като разчистват и задържат територия. Руските тактики за проникване са станали по-ефективни, което позволява на малки единици да се промъкнат зад украинските линии и да разрушават дронове и минохвъргачни екипи. В няколко документирани случая украински военнопленници, екзекутирани от руските сили, са били оператори на дронове, което вероятно отразява както тяхното влияние на бойното поле, така и руското отмъщение за жертвите, нанесени от дроновете.

С разширяването на зоната на унищожение под небето, доминирано от дронове, необходимостта от по-дълбоки окопи и укрепени укрепления става все по-остра. „През изминалата година Украйна положи огромни усилия да изгради подходящи укрепления в Донецка област. Те често се наричат Новата линия на Донбас“, каза Димко Жлуктенко.

Времето допълнително усложнява нещата, влошава операциите с дронове и създава прозорци, в които руската артилерия може да действа с по-малък риск. Резултатът е разширяваща се пропаст между местата, където Украйна може да нанесе удари, и местата, където сега се намира руската сила.

Според Oryx, загубите на украинско оборудване започнаха да надвишават руските загуби през 2025 г., обръщайки тенденцията, която се запазваше от началото на пълномащабната инвазия. Украински офицер каза пред Radio Liberty, че това отразява нарастващия фокус на Русия върху нанасянето на удари по украинската логистика и превозни средства по-назад от фронта. В контраст с това, украинските сили продължават да дават приоритет на унищожаването на руски бойни превозни средства на линията на контакт.

Русия вече демонстрира способността си да се възползва от тази разлика. Украинските логистични центрове и инфраструктурата в тила са подложени на нарастващ натиск от руски удари с дронове със среден обсег. Това е в допълнение към руските планиращи бомби, които разрушават дървесните линии, където се намират украинските оператори на дронове, и цели сгради в градските райони. Русия е хвърлила повече от 3500 планиращи бомби през ноември.

Тези атаки не е необходимо да бъдат решаващи, за да бъдат ефективни. Но те натоварват веригите за доставки, нарушават ротациите и налагат високи разходи на защитниците. „Естествено, не само линиите за комуникация са разрушени; самата идея за сигурен тил избледнява“, каза генерал Валерий Залужний, бивш главнокомандващ на Украйна.

Очаква се разширяващото се производство на ракети в Украйна да играе все по-важна роля в ударите с голям обсег през 2026 г. Дори в украинската кампания с дронове срещу руските нефтопреработвателни заводи са необходими по-големи бойни глави, за да се постигне по-голяма щета. „Фокусът на Украйна върху развитието на способности за удари с голям обсег е напълно правилен и именно там бих насърчил инвестициите“, заяви Ходжис.

Бивш украински офицер от Frontelligence Insight отбеляза през юни, че все още има значителни пропуски в способността на Украйна да нанася удари по концентрации на сили и ключови логистични центрове, намиращи се по-далеч зад фронтовите линии. Дроните, дори по-големите, са недостатъчни сами по себе си поради ограниченията в размера и скоростта на бойните глави.

„Русия се адаптира към HIMARS, като премести своите активи по-назад“, заяви генерал Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа. „Украйна трябва да може да достигне до всяко място, където се премести врагът.“ Въпреки това има съобщения, че руската електронна война все повече намалява ефективността на GPS-насочваните боеприпаси, включително GMLRS, като прекъсва навигационните и насочващите сигнали, което допълнително ограничава способността на Украйна да нанася удари в дълбочина.

Защо Украйна трябва да си върне зоната на средноразстоянни удари

В момента липсва способност за средноразстоянни удари. Според Брайън Пикенс, бивш член на американските специални сили „Зелени барети“, който е воювал рамо до рамо с украинските специални сили, тази липса е сред най-сериозните оперативни слабости на Украйна.

В оспорваните сектори GPS и радио връзките често се провалят, добави Пикенс. Много от доставяните от Запада муниции с бавно движение се оказаха неефективни. Системите, проектирани за благоприятна среда, се борят да функционират при продължително заглушаване.

Според Пикенс електронната война е станала решаваща, като оставя Украйна в състояние да преодолее ограниченията си в средния обсег само чрез увеличено автономно насочване.

„Единствените ефективни дронове са тези, които могат да летят автономно по предварително планирани маршрути и изискват минимална човешка намеса в крайния етап“, каза Пикенс.

Това мнение се споделя от бивш оператор на специалните сили на САЩ, който е работил в тясно сътрудничество с украински полк от специалните сили и говори при условие за анонимност, използвайки позивната „Xen“. Той твърди, че преодоляването на електронната война в оспорваната зона от 30 до 100 километра не изисква спекулативни пробиви, а по-тясна системна интеграция.

„За да заобиколи електронната война и да използва напълно автономни еднопосочни дронове за атака в обхвата от 30 до 100 километра, Украйна трябва да рационализира разнородните системи на борда на една единствена платформа за еднократна употреба“, каза Ксен. „Критичните елементи са визуална система за позициониране, автономна система за насочване и надеждно предаване между тях, всички интегрирани директно в контролните вериги на дрона.“

Ксен отхвърли идеята, че автономното насочване предполага неконтролиран или безразборен модел „ловци-убийци“.

„Автономността не означава свободно движеща се изкуствена интелигентност“, каза той. „Моделите за насочване могат да бъдат фино настроени към конкретни цели – като горска граница или градски квартал – с помощта на актуални ISR изображения преди изстрелването. Това обучение може да се проведе извън устройството и да се качи на дрона предварително. Веднъж излетял, системата изисква минимална човешка намеса в крайния етап.“

Според анализатора по въпросите на отбраната Олена Крижанивска, Киев все повече се фокусира върху разработването на дронове за удари на средно разстояние, за да компенсира недостига на конвенционални системи.

„Както и при други украински безпилотни иновации, тези усилия са продиктувани от необходимостта“, каза тя. „Дроните прехватчи се използват там, където липсват ракети за противовъздушна отбрана, а дроните с малък и среден обсег се използват там, където артилерийските системи и боеприпасите са недостатъчни.“ Тази импровизация е била силна страна през цялата война. Но тя има ограничения.

Напредък в способностите на руските дронове със среден обсег

Междувременно Русия продължава да увеличава производството на планиращи бомби и е инвестирала значителни средства в дронове със среден обсег (с подкрепата на партньори като Китай). Институтът за изследване на войната (ISW), цитирайки украинския специалист по електронна война Серхий „Флаш“ Бескрестов, отбелязва, че украинските сили не разполагат с достатъчно стационарно покритие за електронна война, за да защитят тиловите райони, простиращи се на 30 до 40 километра. В доклада се посочва също, че ракетите за противовъздушна отбрана остават твърде оскъдни и скъпи, за да се противопоставят на големия брой дронове със среден обсег, които са все по-устойчиви на електронна война.

В неотдавнашен доклад на New York Times се цитира украински пилот на дронове, който казва, че руските сили разгръщат дронове с фиксирани крила Molniya заедно с вълни от мини камикадзе дронове, пренасящи експлозиви, като отбелязва, че Украйна няма нищо сравнимо в масовото производство.

С оперативен обхват до 60 километра и скорост до 120 километра в час, „Мълния“ 2 е евтин и има голям обхват в зоната на средноразстоянни удари. По пътя Изиум-Словариск е построен 40-километров тунел, за да защити логистичните маршрути от руските дронове.

Военното разузнаване на Украйна съобщи, че Русия е започнала да инсталира терминали Starlink на дроните „Мълния“, което позволява предаване на видео в реално време, телеметрия и командни връзки далеч извън обхвата на традиционното радиоуправление. Спътниковата свързаност предлага по-голяма устойчивост срещу електронна война, което отразява ускоряващия се цикъл на адаптация и контрамерки и от двете страни.

Джордж Барос от ISW написа, че „Украйна ще трябва да подобри способността си да поразява цели на средно разстояние, на около 40 до 60 мили от фронта“. Съобщава се, че Русия вече използва дронове с оптични влакна с обхват до 50 километра, докато Киев вероятно разгръща подобни системи на сравними разстояния.

Траекторията е ясна. Русия се е адаптирала, като е създала нови фронтове за атака и ги е защитила с електронна война, като разчита на човешки ресурси, за да поема загубите на фронта, оставяйки Украйна най-силна на тактическото ниво, но все по-ограничена в дълбочина. Ако има достатъчно време, както в Курск, Русия ще затвори фланговете, ще стесни маршрутите за снабдяване и ще притисне украинските оператори.

Освен ако Киев не запълни празнината в средносрочните си удари със системи, които могат да работят при продължително заглушаване и да ги произвежда в голям мащаб, той рискува да води ефективна, но в крайна сметка реактивна война, оформена от руската адаптация, а не от украинската инициатива. Изискванията на бойното поле ще ускорят още повече еволюцията на украинската стена от дронове в по-автоматизирана система за водене на война, в която полуавтономните дронове все повече държат линията.