Изпреварила Disney: 26-годишната жена, която създаде първия анимационен филм

Да започнеш в киното невинаги означава блясък, прожектори и червен килим. В ерата на нямото кино младата германска актриса Лоте Райнигер прави първите си стъпки в индустрията покрай екранизация на народната приказка "Хамелнският ловец на плъхове" ("The Pied Piper of Hamelin"), като се среща и други имена. Само че не е пред камерата. Нейната задача е да се занимава... с плъховете.

Това странно начало обаче се оказва първата стъпка към място в историята на киното. Само няколко години след работата си с непокорните гризачи, Райнигер вече е режисьор. Само по себе си това е изключително - през 20-те години на миналия век малко жени получават шанс да режисират. Но нейният проект е и нещо много повече: технически дързък, визуално хипнотичен и изпреварил времето си.

Излязъл преди век, през 1926 г., "Приключенията на принц Ахмед" ("The Adventures of Prince Achmed") днес е признат за най-стария оцелял пълнометражен   анимационен филм в света - въпреки че рекламните екипи на Walt Disney вероятно биха предпочели да мислим друго. "Снежанка и седемте джуджета" ("Snow White and the Seven Dwarfs") от 1937 г. често е представян като първия пълнометражен анимационен филм в историята. Но Лоте изпреварва Уолт Дисни с повече от десетилетие.

"Не можеш да намериш еквивалент на Лоте Райнигер. Тази млада художничка имаше визията и уменията да създаде вечна класика, която и днес говори на публиката по целия свят. Дори 100 години по-късно продължаваме да си мислим: "Как го е направила?", казва Джез Стюарт, куратор на анимацията в Британския филмов институт (British Film Institute - BFI), пред ВВС.

Момичето, което вдъхва живот на сенките

Райнигер е родена в Берлин през 1899 г. Още в ранните си години проявява интерес към актьорството чрез театър на сенките - изрязва силуетни фигури и с тях поставя миниатюрни шекспирови спектакли. Именно умението ѝ с ножиците я отвежда на снимачната площадка на "Пъстрият свирач от Хамелн", където тя изработва ръчно титрите (текстовите табла за нямото кино).

Но най-важни се оказват не титрите, а плъховете.

В книгата си от 1970 г. "Сенчести кукли, сенчести театри и сенчести филми" ("Shadow Puppets, Shadow Theatres and Shadow Films") Райнигер си спомня, че животните изобщо не съдействали - нито един плъх не искал да последва свирача. Затова екипът заменя истинските животни с дървени. Моделите са снимани кадър по кадър, като се местят сантиметър по сантиметър, а при прожекцията се създава илюзията за движение.

"Това беше първата ми среща с анимацията", казва по-късно Райнигер.

Именно тогава се ражда идеята. Старомодните ѝ кукли-сенки могат да оживеят чрез техниката "стоп моушън" - метод, при който обектите се снимат кадър по кадър и се преместват леко между отделните снимки, за да изглеждат живи в готовия филм.

Райнигер започва да експериментира, като поставя подвижните си силуетни фигури върху стъклена плоскост, осветена отдолу. Тя коригира движенията им кадър по кадър, а камерата снима отгоре. Процесът е бавен и изтощителен - за една минута филм са нужни повече от 1000 кадъра. Но през 1919 г. тя вече завършва първия си късометражен филм "Орнаментът на влюбеното сърце" ("The Ornament of the Loving Heart"). През следващите години прави още няколко късометражни филма.

"Тя винаги се интересуваше от приказки. Дори прави реклама за крем Nivea", казва Стюарт и посочва ранните ѝ адаптации на "Спящата красавица" и "Пепеляшка".

Анимация преди Мики Маус

По онова време анимацията все още е в зародиш. Мики Маус няма да се появи още десетилетие. Затова късометражните филми на Райнигер веднага изпъкват.

През 1923 г. те привличат вниманието на берлински банкер, който ѝ предлага финансиране за по-дълга продукция.

"Възможността да се направи пълнометражен анимационен филм тогава е аномалия. Но тази аномалия е свързана с начина, по който Райнигер прави филмите си. Това е достъпен, занаятчийски метод с ограничени средства", обяснява Стюарт.

След като приема предложението, Райнигер събира съвсем малък екип - няколко аниматори, асистент, който следи заснетите кадри, и съпруга ѝ, който управлява камерата. Тя не само режисира, но и сама изработва силуетните кукли, като изрязва персонажите от картон и олово, а ставите им закрепва с телени панти.

Райнигер създава и самия сценарий, като обединява няколко близкоизточни приказки в една история - "Приключенията на принц Ахмед".

Филмът проследява принца, който се изправя срещу магьосник, способен да сменя формата си, и преминава през поредица от фантастични приключения. Дори век по-късно много от мистичните сцени изглеждат удивително. В една от най-запомнящите се последователности магьосникът се бие с вещица, а двамата се превръщат в лъвове, скорпиони и дракони насред схватката.

Изборът на митове и магия е напълно логичен за анимацията. Както самата Райнигер пише в списание, този тип кино ѝ позволява да "показва събития, които не могат да бъдат изпълнени по никакъв друг начин".

Снимка: Стопкадър - IMDb

Техническият пробив, засенчен от Disney

Най-голямото техническо постижение на филма обаче е не само в силуетите, а във фоновите изображения и усещането за дълбочина.

"Тя въвежда ранна версия на мултиплан камерата. Използва я, за да създаде усещане за пространство. Ако гледате филма, ще видите, че това не е просто плоско изображение", обяснява Кристина Форменти, президент на Обществото за изследване на анимацията (Society for Animation Studies).

Устройството на Райнигер по същество представлява висока конструкция, подобна на скеле. Камерата е монтирана отгоре и снима надолу през няколко слоя стъкло. На един слой са поставени силуетните персонажи, а фоновете и ефектите се анимират на различни нива.

По-късно Райнигер описва техниката в книгата си чрез сцена, в която принц Ахмед лети на вълшебния си кон: "Звездното небе беше изработено на три слоя. И трите се движеха с различна скорост... Това подреждане на движението създаваше усещане за пространство и придаваше на кадъра странно фантастично качество."

Макар Райнигер да е сред пионерите на тази техника, тя не получава голяма заслуга за нея. През 1940 г. Уолт Дисни получава американски патент за мултиплан камерата. През 2000 г. е включен в Националната зала на славата на изобретателите за изобретяването на устройството.

"Разбира се, версията на Disney е по-сложна. Но Райнигер е първата, за която знаем, че я е използвала", казва Форменти.

Това не е единственият начин, по който постиженията на Disney засенчват тези на Райнигер. DVD и видео издания на "Снежанка и седемте джуджета" са представяли филма като "първия пълнометражен анимационен филм, правен някога" - твърдение, което повтаря първоначалния маркетинг на продукцията от 1937 година.

"Disney беше гений по много начини. Самомаркетингът и промоцията определено бяха сред тях", казва Стюарт.

Още оригиналните плакати и трейлърът подчертават, че "Снежанка" е първата пълнометражна продукция на Disney". А тъй като името Disney бързо става синоним на анимация, идеята, че "Снежанка" е първият анимационен филм в света, се закрепва в масовото съзнание.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от @WomenNMedia (@womeninmediainc)

Първият или най-старият оцелял?

И все пак, въпреки че филмът на Райнигер излиза повече от 10 години по-рано, историците внимават с категоричното твърдение, че той е "най-старият" пълнометражен анимационен филм.

През 1917 г. аржентинският режисьор Кирино Кристиани използва техника с изрязани фигури, подобна на тази на Райнигер, за филм, наречен "Апостолът" ("El Apóstol"). Някои историци смятат, че именно той може да е първият пълнометражен анимационен филм. Но всички копия са изгубени, а точната му продължителност не е документирана.

Затова при тази несигурност Стюарт предпочита да нарича "Приключенията на принц Ахмед" "най-ранния оцелял пълнометражен анимационен филм", а не непременно най-стария.

Приказка, оцеляла цял век

Каквато и да е точната историческа формулировка, филмът на Райнигер със сигурност е най-амбициозната анимационна продукция, създавана до онзи момент. Премиерата му е през май 1926 г., след три години работа. Райнигер е само на 26 години.

"Да дадеш на някого 3 години, за да направи филм - това просто не се е случвало тогава. И това е още един начин, по който този филм е пълна аномалия", казва Стюарт.

През следващите години "Приключенията на принц Ахмед" е показан във Франция, Великобритания и САЩ. Приет е добре от критиците и публиката. Режисьорът Жан Реноар дори сравнява гения на Райнигер с този на Моцарт.

И все пак филмът никога не получава мащабното внимание на по-късни анимационни продукции като "Снежанка" на Disney.

"В крайна сметка той се разпространява повече като експериментален филм, отколкото като развлекателен. Това ограничава мащаба на успеха му", обяснява Форменти.

Въпреки ограниченото си разпространение "Приключенията на принц Ахмед" продължава да изумява зрители вече цял век - и дори продължава да се променя.

"Някои от най-добрите прожекции, които съм виждал, са били с различен музикален съпровод", казва Стюарт.

Той си спомня музикант в Пекин, който смесвал електронен саундтрак на живо с лаптоп.

През август в Британския филмов институт е планирана юбилейна прожекция за 100-годишнината на филма с нова музика на живо. Други събития по повод вековния юбилей вече са се провели в САЩ, Канада, Нидерландия, Чехия и родната Германия на Райнигер.

Снимка: Стопкадър - IMDb

Наследство, което още диша

Стюарт се надява годишнината да насочи внимание и към по-късните творби на Райнигер.

"След "Принц Ахмед" тя никога повече не успява да направи друг пълнометражен филм. Но има известност през 50-те години", казва той.

Тогава Райнигер се връща към приказните си корени и създава поредица от късометражни филми по истории като "Котаракът в чизми" и "Палечка", които са излъчвани по BBC и американската телевизия.

Наследството ѝ достига и до следващите поколения. Режисьорката Нора Туоми описва Райнигер като "голямо влияние" върху номинирания си за "Оскар" филм от 2017 г. "Този, който изкарва хляба" ("The Breadwinner").

Но колкото и влиятелна да е, Стюарт смята, че Райнигер остава уникална: "Тя е млада жена артист, която прави безпрецедентен пълнометражен анимационен филм - и той продължава да се прожектира 100 години по-късно. Това е просто необикновено."

Мястото ѝ в историята на киното е много далеч от онова неособено обещаващо начало с плъховете. Но както в приказките, които самата тя обичала, в историята на Лоте Райнигер има нещо магическо. Сякаш е носила в себе си част от силите на вещиците и магьосниците, които сама си представяла - вдъхвайки живот на сенките и създавайки наследство, което оцелява век. И ще продължи да живее далеч след него.