The Cure и Клас: от пост-пънка до българската алтернативна сцена и живото наследство на готик звука

Има групи, които определят една епоха, а има и групи, които продължават да я разширяват дълго след като самата епоха е приключила. The Cure принадлежат към втория тип. Започнали в края на 70-те години в Англия, те излизат от пост-пънк сцената с музика, която първоначално звучи сурово и минималистично, но постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите смеси между меланхолия, мелодичност и експеримент. Още от ранните си албуми групата започва да оформя звучене, което по-късно става неразделно с определението за готик рока и пост-пънка като цяло, макар самите членове често да избягват категоричните жанрови етикети.

В основата на всичко стои характерният почерк на Робърт Смит – глас, който едновременно звучи крехко и емоционално наситено, и китарен стил, който балансира между простота и дълбока атмосфера. Докато част от ранната им работа носи по-мрачен и суров характер, с времето The Cure започват да разширяват спектъра си – от почти индустриални пост-пънк композиции до ярко мелодични поп песни като „Just Like Heaven“ и „Friday I’m in Love“. Именно тази способност да съществуват едновременно в „тъмното“ и „светлото“ на алтернативната музика ги прави трудни за категоризиране и лесни за влияние.

През 80-те години, когато готик сцената започва да се оформя като културен феномен, The Cure вече са сред ключовите групи, които задават емоционалния ѝ тон – не чрез директна идеология, а чрез атмосфера: меланхолия, романтична тъга и усещане за вътрешен свят, който е по-голям от външната реалност. Това е една от причините влиянието им да надхвърля жанровите рамки и да достига до артисти в алтернативния рок, шугейз, дрийм поп и дори модерната инди сцена.

Силата на The Cure обаче не е само в студийните записи. Концертите им от десетилетия се възприемат като емоционални преживявания, които събират различни поколения на едно място. За по-възрастните фенове те са връзка с 80-те и 90-те, а за по-младите – откриване на музика, която звучи едновременно класически и актуално.

Този тип културно въздействие рядко остава ограничено в една страна или сцена. В България например влиянието на The Cure може да се проследи през поколения музиканти, които възприемат тяхната естетика – мрачна романтика, поетичен минимализъм и силен акцент върху атмосферата, не само върху агресията или техниката. Един от най-ярките локални примери е Клас, които тази година отбелязват своята 40-годишнина. Те често са описвани като български еквивалент на тази чувствителност – група, която съчетава сценична драматургия и визуална идентичност, оформена още в ранните години на българската алтернативна сцена.

Вокалистът на Клас Бойко Петков в интервюта е споменавал, че част от визуалната идентичност на групата – включително характерния черен грим и сценични барети – се появява почти случайно, но става разпознаваема благодарение на вътрешния артистичен кръг около бандата. Според него именно сценичният стилист на групата – който по онова време е бил и техен барабанист – предлага идеята за по-театрална визия, която да подчертае емоционалната страна на музиката и да я отдели от чисто рок естетиката.

Концертите на The Cure и Клас днес не се възприемат като ретро събития, а като преживяване, което продължава да говори на различни поколения едновременно и именно в това се крие причината те да останат едни от най-влиятелните рок групи – не защото са се променили малко, а защото успяват да се променят достатъчно, за да останат разпознаваеми в свят, който непрекъснато се променя около тях.

За публиката на Балканите тази линия на влияние ще има и съвсем реално продължение на живо – The Cure ще бъдат хедлайнери на PHILLGOOD Festival това лято в Пловдив, а българската група Клас ще излезе на сцената малко след тях, на PHILLCOOL Stage, непосредствено след края на основния сет. В този смисъл може да се каже, че The Cure символично „ще подгреят“ Клас по начин, който трудно би могъл да бъде по-естествен за една вечер, посветена на готик и пост-пънк наследството.

Фестивалът PHILLGOOD  ще се проведе на 17- 19 юли и ще събере международни и български алтернативни и рок групи в рамките на няколко дни, с фокус върху жанровото разнообразие и силно изразена фестивална атмосфера, която комбинира концертно преживяване с градска културна среда. Събитието е замислено като пространство, в което класически и съвременни алтернативни сцени се срещат в една програма – от легендарни имена до нови и локални формации, които продължават традицията на алтернативния звук в региона. Билетите за тридневния фестивал са налични в мрежата на Ticket Station.