Shangri La: До два-три месеца ще имаме половин албум, готов за подвизи!

Само две седмици, след като се върнаха в България от участието си на Евросоник, ентусиазма в очите на Милен и Сашо от Шангри Ла още грееше. Бяха изумени от това, което са преживяли и адски горди, че от 2800 желаещи групи за участие на дадения фестивал не само, че са свирили на него, но са попаднали и в официалната компилация на Евросоник, в която влизат песни на едва 27 банди.

Е, при такъв отличен резултат нямаше начин да не са щастливи и с доста приповдигнато настроение, въпреки студа и вятъра навън.

Не е лошо да добавим и това, че бандата има профил при нас и първо тук качи "One Of Us" , песен с тъжна история, която им помогна да отидат на Евросоник и не на последно място концертен запис на още неиздадената "Flying High". Двете песни и отличното им представяне на Евросоник бяха основните причини, поради които се видяхме на топло и приятно място до камината. 

Вие качихте при нас две нови и доста интересни песни. Разкажете ми малко повече за тях и за това каква беше причината да го направите?

Милен: Не би трябвало да има някаква причина. Но повод има и това е конкурса който спечелихме, а след това участвахме на фестивала в Холандия (Евросоник). Едно от парчетата, "One Of Us" е единственото парче, което сме завършили до край след издаването на албума. То има тъжна история за нас, няма нужда да ти разказвам. То е парчето, което искаме да се чуе в момента. А другата песен, "Flying High" е от концертен запис. Това е запис от концерта на фестивала и мисля, че ще е интересно да ни чуят как звучим на живо на място, на което звучим добре на живо.

Само едно малко отклонение. Ние тръгнахме натам с човек, който трябваше да ни помогнат за звука, с очакванията, че ще е като тук в България. И след като посвирихме малко на сцената, първото нещо което го попитахме беше "Как звучим?!", а той само седи и ...

(тук Милен показа международния знак за "всичко е перфектно" с пръстите на двете си ръце)

Нали се сещаш, че това с диктофона няма как да се запише?   
  
Милен: Ха-ха! Да! Той нямаше какво да прави, реално. Неговата роля за това да звучим добре беше...
 
Сашо: Да казва "Ах!", "Их!"

Милен: Да! И показваше знаци с ръце, които определено означават "добре".

А на вас хареса ли ви озвучаването?

Сашо: Да, благодаря! Следващия въпрос!

(бурен смях)

Сашо: Тук много рядко човек може да свири на такъв звук. Отидохме на саундчек, който продължи шест минути и половина. Обикновено саундчека тука е малко по-... дълъг. Там, само си пъхнаха кабелчетата където трябва, дръннахме 2 песни, за да направим баланс... Толкова яко звучеше, че нямаше какво да се прави. А тука са едни мъки...

Милен: Да! Преди да заминем натам бяхме решили да направим последно свирене. 

Сашо: Буквално 5 дни преди това. 4 часа саундчек, за да свирим час! Трепахме се 4 часа, за да докараме така нещата, че да свирим един час!

Милен към Сашо: Ти мери ли я?... Залата беше много интересна.

Сашо към Милен: Тя хубаво се насочи и каза "зала"... 

Милен: Това място, на което свирихме, явно е по-непредставително за това какви са останалите места. Като външен вид няма да го коментирам. Странно, че беше толкова овехтяло. Приличаше на читалище. Т.е. Висока сцена и голям салон.

Сашо: Точно така. То е тип зала.

Милен: Няма столове, маси... Има един бар, който ти продава бира и точка по въпроса.  

Сашо: Не можеш да седнеш никъде.

Милен: Клубът се оказа доста интересен. Понеже мястото, на което се проведе фестивала е студентско градче, клуба, в който свирихме ние се оказа, че е мястото за богатите студенти. т.е. Не всеки от хората в града може да влезе в него.

Отклонихме малко темата, но все пак ми се иска да ви върна към "One Of Us", да разкажете малко повече за песента.

Сашо: Самото заглавие "One Of Us" говори много само по себе си. Човека, с който записахме и албума, Роската, на практика това е човека, с който ние винаги сме работили. И всички песни, които са излезли...

Милен: Той е шестия член на групата. Тогава не го казвахме така, но сега така го чувстваме.

Сашо: И... След като си отиде по-рано отколкото очаквахме всички... Аз и предполагам всички останали имахме някаква огромна празнина, която още не е запълнена, защото Роско беше огромен човек. И явно сме търсили формата и израза, по който да кажем едно последно "Мерси Роска, това е за теб!". От там тръгва песента. Заради това я има. Това е неговото парче!  

Милен: Истината е, че от както съществува групата с него сме правили всички неща. Работили сме и с други хора, но това е човека, който даде най-много от себе си.  

Милен: Това е първият ни концертен запис, (от участието на групата на фестивала Евросоник), от който не се срамуваме.

Сашо: Но не е за наркотиците! Това искаме да стане ясно. Дори имахме идея в заглавието в скоби да напишем "it's not about drugs". Просто така дойде текста.

Милен: Да! Автора на текста е писал едни неща, които и той самия не може да обясни защо ги е писал...

Сашо: Него го няма тука, за това няма какво да го коментираме.

Милен: Да, него и няма какво да го мислим, той в момента е на едно много хубаво място, където кара ски...

Сашо: Няма какво да го мислим.

Милен: Това е едно от парчетата, които направихме наскоро. В края на лятото се събрахме и искахме да направим нов репертоар, с който да се представим в Грьонинген. Това е и една от песните, които планираме да запишем в студио.

Какво следва, след като запишете "Flying High"?

Милен: Ами следва да се тупаме известно време по гърдите. Всъщност, на фона на тази зловеща конкуренция за участие на фестивала Евросоник, 2800 заявки за участие, 250 одобрени групи и само 27 групи, сред които и ние, влизащи в официалната компилация на фестивала... Наистина следва да се тупаме известно време по гърдите.
  
Е, гледайте да не се тупате дълго...

Сашо: Ами до тука, вече има две седмици.

Давам ви още две седмици!

Сашо: Мерси!

Милен: Истината е, че от тук нататък смятаме да запишем новите песни...

Сашо: Е, те са доста, но на първо време смятаме да запишем 3 или 4. Колкото дойде!

Милен: Има уникални неща. Аз за себе си съм щастлив от нещата, които направихме това лято. Ние направихме нещо, което само съм чел по списанията, че се прави от групите. В една вила, която Сашо има.

Сашо: Не аз, а нашите

Милен: Добре де, подходяща за целта вила, близо до София. Та в нея се затворихме около 10 дни, всички от групата. Без абсолютно никакъв контакт. Там така или иначе комуникации няма. 

Сашо: Без грим и всякакви такива неща

Милен: Да! Забранихме на всички да си носят червилата

Сашо: И само свирене

Милен: От сутрин до вечер

Сашо: А, и карти имаше също...

Милен: И така всъщност се появиха повечето от новите песни. И в момента борбата е,  коя от тези песни ще влезе в селекцията...

Сашо: Чакаме да се стопи снега и тогава ще правим каквото и да било.

Милен: Но със сигурност едно от тях ще бъде "Flying High" и още едно, което (обръща се към Сашо) така и не разбрах как го кръстихте?... Как се казва, помниш ли?

Сашо: Аз помня, да! Кръстихме го "Push It", но ще видим...

Това е работното му заглавие?

Сашо: Ами те всичките парчета на практика, докато не влезеш да ги записваш, те винаги имат 200 имена. Имаме "Тежкото", "Италианското", "Бързото", имаме "Средното"... Имаме всякакви. 

Милен: Ама ние нямаме бързо!

Сашо: Е, ако бяхме направили бързо, щяхме да имаме и "Бързото". Но до два-три месеца ще имаме нов материал...

Милен: До два-три месеца ще имаме половин албум, записан и готов за подвизи. Но, ако ще издаваме албума се замисляме дали да не го предложим при вас. Е, хубаво е да направим и твърди копия, ако има хора, които искат да си го купят с обложката, защото този вид албуми станаха по-скоро за ценители. Аз лично не разбирам защо стана така, защото съм от хората, които обичат да си го имат на диск.

А клипове?

Милен: Разбира се. Идеи има много, въпроса е до възможностите...

Клубни изяви?

Милен: А, виж това е нещо, което ще правим със сигурност. Ние се засилихме да правим това малко преди Нова Година.

Милен: Ами не сме от групите, които обичат да правят кавър като свирят по клубовете. Това, което ни прави щастливи е да си свирим нашите неща и някъде по средата, ако имаме желание, може и да изсвирим един кавър... И до скоро нямаше никакъв шанс това да се случи, заради това че навсякъде искат 4 сета по 40 минути или 4 по 30 - като програма. Парадокса беше, че като свирим хората казват: "Много кратко свирите", защото ние правим това за около час. Става дума за авторски неща. Все пак излизаме с идеята, че правим нещо като концерт. Излизаме, свирим и това е!
Иначе с кавърите... Кой има нужда от радио в клуб? Защото реално погледнато това е радио. Идват някакви хора и ти свирят популярни песни...

Сашо: Докато си пиеш пиенето...

Милен: Не е това идеята! Поне за нас няма смисъл от това.

Нещо за финал искате ли да кажете?

Милен: В крайна сметка е важно хората да се забавляват. Както се казва: "Очаквайте ни скоро и във вашия град... Скоро!"

Ще правите турне?!?

Милен: Ха-ха! Ще направим турне. Даже три! Три турнета едно след друго!

Сашо: Имай предвид, че ще ходим на море!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.