The Prodigy – Invaders Must Die

Почитателите на култовата банда искаха още от старото им звучене и може би този път го получиха – Invaders Must Die излезе по цял свят на 23ти февруари и раздели меломаните на две страни – на някои им допада много, а на други – не се нрави въобще. Моето мнение е някъде по средата, а ви съветвам искрено и вие да го прослушате за да разберете своето.

След като обявиха излизането на албума, Keith, Liam и  Maxim пуснаха в интернет първия сингъл със същото заглавие. Песента е мелодична, ритмична и звучи добре, но нашата любима агресия на британците малко липсваше и това остави много от феновете разочаровани, да не говорим за липсата на писъците на Keith Flint.

Продължите ли обаче с преслушването на албума веднага ще ви бъде поднесен реванш за това – второто парче Omen, което също се върти навсякъде вече от около месец, ни дава точно това – брутално бързо, изтискващо силите ви и не на последно място – дяволски добре звучащ Keith Flint. Видеото към сингъла е съставено от концертни изяви на групата, именно с които тя е известна и в които бих казал е най-силна.

Следващото парче – Thunder малко носталгично ни прехвърля към Out of Space, защото и в него вокалът звучи като от някоя култова реге песен. Едно от най-добрите парчета в албума за мен. Следващата Colours е доста бърза и наситена, но някакси не толкова дълбока и не успя да ме впечатли. След това идва Take Me To The Hospital – песен, която носи името на лейбъла на Prodigy, от който те вече издават албумите си. Не че е лоша, но и тя не хваща слуха, поне не и след първите десетина слушания.

Warriors Dance далеч не е някакъв боен танц, а доста приятна и комерсиално звучаща песничка, звучи като новата No Good и в нея ще чуете симпатичен женски вокал от песента на True Faith – Take Me Away.

Run With The Wolves пък е една от най-обсъжданите песни в албума – едни казват, че е шедьовър и ще е поредния хит на британците, но аз не съм убеден в това. Да участието на Dave Grohl от Foo Fighters на барабаните е отлично и песента започва доста ударно, но след това мисля, че губи очарованието си.

Omen Reprise е лека двеминутна преработка на Omen и е просто за пълнеж по мое мнение, а World`s On Fire дава право на многото критици, които доста говорят, че Prodigy вече звучат по-скоро като Pendulum и са загубили предишния си блясък, но следващите две парчета в албума ги оборват.

Piranha е класически Prodigy track – постоянно повторение на една мелодия и на неразбираеми ревове от Keith. Определено се набива в главата още при второто слушане. Последното парче – Stand Up пък си е своеобразен химн на албума – има нещо старо, нещо ново и ... абе нещо неясно, но звучащо супер! Не бяха ли точно това Prodigy в началото?

Бел. Ред.:Албумът се разпространява и у нас, така че след като си го дръпнете и чуете, можете да го подкрепите. Стига да ви хареса разбира се!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.