Как да стигнем финал на Евровизия?

Коментарите около участието ни на Евровизия вече позатихват, но не трябва да се примиряваме с факта, че за поредна година оставаме "капо".

Вече 8 години се повтаря един и същ сценарий. Родни изпълнители от всякакви жанрове тръгват с голямата кошница, нашата песен по дефиниция е много яка, но в крайна сметка не можем да усетим тръпката да сме на финал.

Организаторите най-често обобщават ситуацията с "Представихме се достойно".

Изпълнителите пък винаги са доволни (може би заради хонорара и екскурзията), но истината е, че те са най-потърпевшата страна. У нас са подложени на тотална критика, която може да доведе до депресия и най-големия оптимист и често кариерите им тръгват надолу. Не е необходимо да си припомняме участието на група "Каффе", Краси Аврамов, Миро, Мариана Попова, Deep Zone.

Разбира се, от общия фон трябва да изключим Елица и Стунджи, които единствени засега са прескачали полуфинала и се класираха на 5-то място.

От годините досега се набива на очи извода, че не се радваме на особена подкрепа от съседите, особено на запад. Не е тайна, че много сериозно е намесена и политиката, а за България този конкурс никога не е бил приоритет. Показателен е факта, че тази година в Баку не са пътували авторите, за да се пестят пари. Като причина за нашите провали до миналата година се изтъкваше и факта, че никога не можем да победим, тъй като няма как да организираме подобно събитие.

Всъщност, когато каруцата се обърне, винаги се намират причини за критики. Но истината е, че не трябва да стигаме до бойкот, а да се вземем в ръце и да покажем на Европата, че и ний можем нещо да й дадем.

Едната рецепта не е тайна за никого. Няма как да впечатлим зрителите на Евровизия с някакъв побългарен брит поп или румънски поп. Истината е във фолклора, с което сме уникални. Доказа го успехът на Елица и Стунджи. Фолклор, но не този от началото на миналия век, а с модерен аранжимент и поднесен атрактивно. Защо не на сцената да се появи и един ансамбъл с малки деца, които да разчувстват и най-закоравелия европеец.

Най-голямата надежда да се класираме на финал се нарича Бойко Борисов. Премиерът оправи половината ни футболни отбори, потуши скандала във волейбола, спаси блатните кокичета да не попаднат под асфалта, намира пари за заплати, а на закъсалите заводи осигурява инвеститори. Защо да не сложи едно рамо и да поизлъскаме малко имиджа на Евровизия?

Шефовете на БНТ е време да се ощипат и да оправдаят плащаните 86 000 швейцарски франка за лиценз всяка година. Все пак те са на данъкоплатците и не трябва да се хвърлят с лека ръка за единия полуфинал.

Да си направят една среща с Бойко и да намерят изход от неприятната ситуация. Ако той се заеме може да мечтаем отново за призово класиране. А защо не да се видим и в ролята на организатори в неговата зала?

Хрумва ми и краен вариант, нещо по подобие на Русия. Независимо, че те са голяма страна и дори мим да ги представя пак ще са в петицата.

Така или иначе участието ни приключва в първия ден, по всеобщо мнение всичко е "Мафия", поредната ни готина песен е пренебрегната за сметка на някакви музикални недоразумения. Можем да изразим протеста си като пращаме някакви гротески. Бурановските баби показаха, че дори да си далеч от истината можеш да събереш достатъчно гласове.

Защо пък да не се прочуем и ние като ги затапим примерно с мъжкия хор от кафенето до Женския пазар. Единственият критерий трябва да бъде хорът да е със средна възраст 70 години и участниците да имат сили да изпълнят на сцената хореографията "тропащ бастун".

Ако решим да заложим на нещо по-модерно, подходяща кандидатура е законодателят в хип-хопа Жоро от Почивка. Поне ще спечелим някоя и друга точка от Испания.

В краен случай можем да пратим в Швеция и Деян "Икебаната" Неделчев. Още повече, че в неговата визитка пише: Pop Star, а и той вече изяви желание да разбие конкуренцията у нас в началото на следващата година.