За политиката към Македония

За Македония може да се говори много. Един наш президент определи Македония като най-романтичната страница на българската история. Друг наш професор непрекъснато говори за това, че Македония е наша. Трети политик не може да си подели ВМРО с тази одвъд Гюешево. Българската десница ругае комунистите, че са предали националните интереси по македонския въпрос. Българската левица доскоро не можеше да преодолее коминтерновските си уклони по същия този въпрос. Паметни са още нашите герои, положили кости за освобождаването на Македония от турско робство : хайдутите, солунските атентатори, дейците на Креснентско-Разложкото въстание, тези на Илинденско-Преображенското, защитниците на Крушовската република, героите от 1912-1913 г., загиналите през 1942-43 г. и т.н.

Македонският въпрос е един проблем, събрал в себе си тежката съдба на народите от Балканите, грешките на българските политици, героизмът на българския войник, продажността на родоотстъпниците, стремежът към свобода и щастливо бъдеще на българския народ, имперските интереси на Балканите и какво ли още не. Поради дългото ненамиране на правилното решение Македония се превърна от национален идеал в национален комплекс.

Съвременната трактовка на този въпрос съвсем не е по - проста от историческата и неговото решаване не се задава на хоризонта.От двете страни на границата управляват самовлюбени в себе си популисти, които са хвърлили всички свои сили да събират вътрешно-политически дивиденти за сметка на добосъседските отношения между нашите два народа. Някакви младоци, които не могат да се похвалят с решаването на семейните си и сексуални проблеми се впуснаха да решават историческия македонски проблем. Размахаха пръст, очертаха червени линии, заплашиха с блокиране на процеса на присъединяване на Македония към ЕС. О, неразумни, нима не съзнавате, че сте еднодневки, че след пет години никой няма да си спомня за вас.

Македония ще съществува и ще продължава да е наша съседка. Нашите два народа са исторически обречени да живеят по съседски, а старите хора казват, че съседът ти е по-близък и от роднината. Защо се престраших да напиша този текст. Имам си своите наследствени, емоционални, житейски и морални причини, а те са: Аз съм потомък на българи от Егейска Македония, които за по-кратко са се наричали егейски македонци. Моят пра-пра дядо Георги Чолаков, моят пра - дядо Андон Георгиев, моят дядо Георги Чолаков са родом от Боймията, там където Вардар прави последния си завой излизайки от Циганското ждрело и навлизайки в Солунското поле, загърлено от запад от Паяк планина. Всички са били родолюбци до такава степен, че са дали живота си за България: пра-пра дядо ми е положил костите си по време на първото въстание на българите - македонци след Освобождението на България от турско робство- Кресненско - Разложкото през ноември 1878г. като доверен четник на ръководителя на въстанието Стоян войвода. Пра- дядо ми е загинал някъде под Крушево като четник на известния войвода Лазар Делев, дядо ми е участвал в Първата световна война и се е бил при Кукуш, гръцки пленник и преселник в Нова Загора. Баща ми пред 1943 е служил в новоосвободените земи на Македония.

Аз работих две години като търговски представител на България в Скопие, инициатор и съосновател съм на Македоно-Българската стопанска камара, регистрирана в Скопие и имам претенциите да съм запознат с проблема от вътре. Македонският въпрос може да се решава единствено от позицията на взаимното уважение и добросъседските отношения. Има неща, които могат да се изчистят за година-две, има проблеми, които изискват по-голямо търпение и по-дълго време, но още от сега трябва да се започне да се работи по въпроса, повтарям от позицията на взаимното зачитане и уважение. В момента между нас зее пропаст: нямаме договор да сътрудничество и добросъседски отношения, нямаме икономически пакт, съвместна икономическа комисия, железопътна линия, магистрала, пряка самолетна връзка, не разпространяваме пресата си, медиите ни са представени само от чалга каналите, политиците ни се репчат един на друг.

Какво можем да очакваме от такива отношения? Не решаване, а задълбочаване на съществуващите проблеми. Проблем има само там, където има непознаване и неразбиране. Какво, ние не познаваме, или не разбираме предците си? Несмисъл! Просто не искаме да влезем в положението на онези, които след всички преживени исторически перипетии сега искат да бъдат свободни и самостоятелни. Не, че македонските политици са адекватни, но и те като нашите са еднодневки. Ние трябва да гледаме народите, а към политиците да се отнасяме с онази хладна вежливост, която дипломацията изисква и която се прилага от европейските политици. Всяко аматьорско изказване и размахване на пръст влошава климата на Балканите. Можем да отстояваме интересите си и без проявата на лош вкус. Можем и трябва да засилим дипломатическото си присъствие на по-високо ниво и да престанем да си говорим чрез пресата. Нека правим разлика между народ и правителство, между народна любов и политическа омраза.

Уверявам Ви, в македонския народ има много любов към българските му събратя, а така е и с българския народ към македонските му събратя! Със заплахи зейналата пропаст няма да се запълни.Тук се иска уважение, прошка, взаимно разбиране и приближаване. Ако ние спрем Македония по пътя за Европа, тя никога няма да ни прости това. ТЯ Е ПО-СКЛОННА ДА ПРОСТИ НА ГЪРЦИЯ, ЗАЩОТО Е ЧУЖДА, НО НА СВОИТЕ НЯМА ДА ПРОСТИ НИКОГА, ПРОСТО ТОВА Е ЗАЛОЖЕНО В НАШИЯ ГЕН. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.