Ако Борисов е искрен, изходът е прост

Реакцията на ЕС дойде точно заради значимостта на този орган, в който би следвало да бъдат избирани юристи с безспорните качества на професионалисти и хора. Поради същата причина, символично в дебата се включи и президентът, който олицетворява единството на нацията. Напомням фактите с идеята да върна дискусията там, където и е мястото. В парадигмата на онова политическо мислене, което има способността да премерва отговорността за стабилността на институциите и злободневните страсти. И да дава верният отговор.

Погледнато така, веднага става ясно колко падна нивото на разговора през последните седмици. След като бе отменено решението за избирането на Марковска, след всичко изписано и изговорено за опасността от конституционна криза и без да подценявам междупартийните търкания, все пак си мисля, че в момента най-важното е да бъде стабилизиран Конституционният съд. При това не с механично запълване на бройката, а с избора на фигура от десницата, способна чрез умението си да балансира и печели доверие, да изпълни тази функция.

Не разбирам добре позицията на Синята коалиция, която заяви, че няма да издига свой кандидат. Още по-малко разбирам защо нейните народни представители се отказаха (ако това наистина е така) от кандидатурата на Екатерина Михайлова, която макар и чрез гласуване “въздържал се”, получи подкрепата на всички народни представители. Казвам го, защото разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно, половин година преди изборите да спечелиш в един раздиран от крамоли парламент резултат, при който никой не гласува срещу теб.

Също така не разбирам защо ГЕРБ подкани СДС да издигне “своя” кандидатура и така влезе в колизия, която излишно нагнети обстановката. Каквито и да са отношенията в СДС, а те не са обект на този коментар, синята партия има своите депутати. По Конституция те имат свободен мандат и олицетворяват целия народ. Но също така функционират в легитимността на една парламентарна група, чиято бюлетина гласоподавателите избраха на последните избори. От тази гледна точка да призоваваш ръководството на СДС да номинира “свой” кандидат, на политически език означава да го поощряваш да бламира своите парламентаристи. Не звучи много добре, но не бих отдала това на злонамереност. Според мен е по-скоро рефлекс на неопитност и на недооценяване на партийните йерархии в контекста на Основния закон.

Лидерът на ГЕРБ вече заяви, че партията му би приела и кандидатура на Синята коалиция, или дори кандидатура на ДСБ.

Ако това е вярно и ако Борисов е искрен, изходът е прост.
Тъй като кандидатура на Синята коалиция вече има, остава тя да бъде припозната от ГЕРБ. Чрез нейното фактическо номиниране и от лидера на партията Бойко Борисов.

Така Конституционният съд ще спечели един достоен конституционен съдия. А българската десница, за миг поне, ще излезе от спиралата на безплодната конфронтация.

За кавги винаги ще има време.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.