НЕОБХОДИМ Е НОВ ПРЕХОД

За да можем да стигнем там, където искаме, трябва да знаем къде се намираме и къде искаме да отидем. Това налага точен и реален анализ на състоянието на нещата в момента. Много ми е интересно защо социолозите не сондират пълноценно това, което става като процеси у нас, а стигат само до сравнения и предизборна борба. А статистиката е показателна. Изключително високо ниво на корупция. Там лидери са политическата, съдебната и административната системи. Външните инвестиции напуснаха страната по две причини. Първата е корупцията, а втората-липсата на гаранции за инвестициите им. У нас е правило политикът и администраторът да искат висок подкуп или процентно участие във фирмата. Това отблъсква инвеститорите и затова у нас няма растеж. Самият бизнес-климат също е на много ниско ниво. За година фалират по 100 000 фирми. Вътрешнофирменият дълг е повече от 100 млрд лева. Това е близо два годишни бюджета. Основен виновник за това е неразплащането или забавянето на парите от държавата към фирмите изпълнители. Високите лихви на банковите кредити отчайват дребния и среден бизнес. Липсата на желание от страна на административната власт да подпомага бизнеса чрез установяване на бизнес срещи с други държави, провинции и общини удря върху износа и производството. Толерират се отделни фирми, свързани с определени политически партии, когато са на власт. По същият начин същите фирми печелят поръчки по ЗОП. Така се стига до забогатяване на определени малко на брой фирми, а останалите вегетират и фалират. Парите от европейските фондове също са определени за приближените фирми. Липсата на добри закони за бизнеса не се компенсират с нищо. А това би могло да стане по два начина:

Чрез създаване на кризисни фондове и

Чрез гласуване на Закона за кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси, който лежи в Парламента още от 1990 г.
Това е фактическата обстановка при бизнеса.

Да разгледаме законодателния процес. Обществена тайна е, че депутатите гласуват закони, които са от полза не на обществото, а от една малка прослойка олигарси, мафиоти и партийни групи. Вместо обществен договор, законодателите създават текстове в полза на малцинството. Това е в пряко нарушение на конституцията и обществения морал. Дори и в такъв деформиран вид политиците и правоохранителите не съблюдават законите и нарушават законите и обществения морал.

За изпълнителната власт няма смисъл да говоря надълго и нашироко. На всекиго е ясно, че ако вместо министър напишеш корупционер никой няма да се учуди. Същото се отнася и за администрацията надолу.
Но нека разгледаме нещата такива, каквито са. Нека разгледаме конституцията и как се нарушава ежедневно и грубо.

По конституция сме Парламентарна република. Това означава първенство на парламентаризма и ненамеса в работата на парламента. Това означава, че решенията на Народното събрание не могат да бъдат бламирани от никоя друга институция. Но дали е така?

Първият и най-голям удар върху конституцията се нарича политическа партия. Доколко в България има политически партии е доста спорно, защото те се използват като търговски дружества. Става така, че председателите на партиите при спечелване на изборите като правило стават министър-председатели. Това, от своя страна, води до тежък конфликт на интереси. Защото партийният лидер управлява парламентарната група чрез партийни решения и така изпълнителната власт диктува на законодателната какви закони да приема и какви да не приема. По този начин текстът в конституцията, че сме парламентарна република се обезсмисля. Ние се превръщаме в партийна република, която си има свой чл. Първи от комунистическата конституция. Така де факто България остава старата социалистическа държава, само че има една театрална „демократична многопартийна” дрешка. Има много противоконституционни текстове в законите и подзаконовите нормативни актове, което показва, че ние на практика живеем със суспендирана конституция.

Другият проблем е, че парламентът и президентът избират преобладаващата част от членовете на всички важни институции. Това са на първо място членовете на КС и ВСС. Същото се отнася и до държавните комисии и обществените медии. Принципът на избиране на членовете е строго партиен и по този начин дефинитивно опорочен. Това лишава обществото от възможността да се самоизлекува от тоталитаризма и мафиотската политическа, административна и съдебна система. Като прибавим и обществените медии, става ясно, че ако търсим начин да се оправим ще стигнем до едни много радикални неизбежни изводи как да оправим държавата си. Пресен и одиозен е случаят с бламирането на Венета Марковска за член на КС. Тя бе избрана с решение на Народното събрание с най-много гласове. И когато се появиха сигналите за нарушения и престъпления от страна на най-близкия и човек, както и натискът от страна на ЕС вместо да пререшат в НС кандидатурата и оставиха президента Плевнелиев да потъпче грубо конституцията и да бламира решение на Народното събрание.

Още по-страшно е, че нито прокуратурата, нито КС изобщо се сетиха да протестират срещу това. Точно обратното. Те го приеха като нещо нормално и естествено, което ярко показа пълното незачитане на конституцията от органите, които самата тя е избрала да я пазят от нарушаването и. Това означава, че тя самата не може да отстоява конституционализма в държавата. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.