Йосиф Сталин и краят на света

Ако за нещо мога да благодаря на проведението че живея в днешните врамена, то е че съм свидетел на нещо епохално, за което само бях чел в дебелите книги. Станах свидетел на невиждана, титанична борба на същности, на митове, на светогледи за бъдещето на човешкия вид. Никога досега в подобна битка не са се срещали в единство дух и материя, земя и небе, минало и бъдеще. Никога като залог на такава битка не е било планетарното и вселенско съществуване на човечеството. Причината за възникналия глобален проблем на съвременността е, че механизма осигурявал икономическо развитие на човечеството няколко века, е изчерпан. Разделителната линия, границата между противниците, е световния комунистически идеал материализиран в съветския проект. Именно митологичната база на проекта е феномена „Сталин”. Половин век след своята смърт, той остава знаме и пътеводител на човешките стремежи към справедливост и щастие. Според отявленият антисталинист Славой Жижек, „със своето исторически творчество Сталин спасил човешкото в човека !” . Не ви ли прави впечатление, че в българските средства за масово осведомяване не минава и ден някой някъде да не се докопа до пеша на шинела на Сталин ? Какво значи това ? Смъртта превърна Сталин в универсално понятие – символ, след като той умря като сингулярно индивидуално име.

Сталин принадлежи на метаисторията и не може да бъде разбран извън нея. Какво е история в тази интерпретация ? Историята е взаимодействието межде субстрата на историческия процес и системата в която този процес е въплотен. Метаисторията е доминиране на субстрата над системата, когато той излиза на първи план. Метаисторията прехвърля мост към метафизиката, която разглежда ролята на странните атрактори в условията на хаос, когато цялото поведение на процеса или на обекта е напълно лишено от доводите на логиката. Подобно завързано определение има прост смисъл– метаисторията е история на последиците от действията на личността, на историческия субективен фактор в единство с природноисторическия процес. И имено по степен на субективност, метаисторичност и метафизика, Сталин е абсолютно фантастична фигура без аналози в цялата човешка история. Не можем по друг начин да си обясним много от делата на Сталин. Не можем изобщо нищо да си обясним използвайки понятия от същия ранг, с каквито си обясняваме посевдневния бит. При

Сталин имаме работа с удивителен наглед на политическо преминаване от сакралното към профанното и обратно, т.е. материализиране на сакралното до битието, както и неговата обратна коеволюционна промяна. Мисли ли някой, че съвременният „демократичен” политически башибозук мрази Сталин заради тиранията, колективизацията, ГУЛАГ и изселванията ? Не, разбира се. Причината е много по-дълбока и фундаментална. Мразят Сталин защото е комунист, защото превърна утопията в реалност и й придаде космически измерения. В негово лице мразят комунизма, мразят неговия мироглед, неговите принципи за правата и задълженията на човека, за самите основания на човешкия живот и на човешкото общество. Оценката на обществено-политическа и икономическа формация не се прави с произволна бродерия от факти, а по нейната сумарна насоченост и резултати : в полза на кого от народа тази формация работи, какви исторически перспективи предоставя на мнозинството от хората, как тя се грижи за производството и възпроизводството на
техния действителен живот. Само от такава гледна точка може обективно да се прецени действителното място на формацията в природно-историческия процес и в процеса на развитието. Историята, която се изучава в училищата и в университетите не е истинската история. По всяка вероятност истинската история едва ли трябва да се преподава – тя е за самата Историята.

Истинската история може да се оприличи на сюрреалистична картина, изцапана с кръв и претъпкана с трупове, натъпкана с бандити, мошеници, дребни джебчии и едри тирани, убийци, психопати, развратници, болни ненормалници, наркомани, педерасти, содомисти, окултисти и всякаква друга сган, която не се интересува от себеподобните си и върху техните мъки гради дребните удоволствия на престъпния си живот. Истинската история е низ от нечовешки страдания, невиждани жестокости, животински страсти, потресаващи заблуди, нелогични постъпки на цели народи, изчезване на етноси, разрушаване на изградени и придобити с кървав труд матерални ценности, абсурдни надежди и още по абсурдни разочарования. Тази история е само за поука. Тя трябва да остане извън човешкия живот, в неговата предистория. Но, гласовете на историята ни говорят и напомнят :много от въпросите, които си задаваме са имали отговори и тези отговори трябва да се занаят. Съвременният глобализъм чрез своите слуги и прислужници, превърнаха разпространяваня демоничен образ на Сталин в мит и успяха да ги набият в съзнанието на младите хора. Но да си спомним забележителната мисъл на Хегел : „За слугите и прислужниците няма велики хора, но не защото такива наистина няма, а защото те- слугите и прислужниците- си остават слуги и прислежници”. Като оставим настрана фалшификатите, главния довод на сталинските противници може да се обобщи с юридическия термин per se, т.е. отделния факт се взема и се разглежда сам за себе си, без връзка с минали обстоятелства и с бъдещи последици. По този въпрос достатъчно аргументирано се е изказал Хегел : „Отделният факт е труп, оставил след себе си тенденцията”. Вторатахватка на съвремените манипулатори е свързана с информационното осъвременяване на идеите на Фройд. В социопсихологическия анализ това се нарича „подмяна на мисленето с емоциите”. Една снимка на анонимно и неизвестно страдащо момиченце заедно с неговото проскубано коте, може да обърне и да насочи заблуденото обществено мнение срещу какъвто си измислите враг.В теорията на прапагандата за този похват име специално название –емоционален резонанс, и се базира на феномена социална индукция. С други думи, да се залага на обществения разум в конфронтационна борба е напълно безмислено и губещо – залага се на обществената емоция. За изненада, в идеологическата борба срещу съветската епоха емоционалния подход не показва такава ефикасност. Може би за това помага и „феноменът Сталин”. При него очевидността на ситуацията е толкова смазваща, че никакви изкуствено подгрявани емоции не могат да я преодолеят. Ако трябва да останем в битовата сфера, в сферата на профанното, картината още по-вече се прояснява, даже в терминологията на днешните ни разбирания. Дадено е : съветската страна и поставените за решаване цели. Търси се – постигнатите резултати – прословутата в съвременността постановка за ефективност.

Сталин разбра историческите задачи поставени от историята пред съветския народ и пред съветската държава и ги реши. Те включваха : сакрална (смисъла на човешкия живот), политическа, културна, социална, инфраструктурна, военна. Реши ги, както знаеше и както можеше за известна цена. Това не значи, че той е добър или лош. Значи, че УСПЯ ! И който може по-добре, нека опита.

Засега никой не е успял. И докато такъв успех няма, след още десетина години, ще гледаме съвремените критикари само в музея на фосъчните фигури на мадам Тисо. Да се реши проблема „феномена Сталин” и наистина да се победи неговия образ и паметта за него, може само по един единствен начин : в подобни обстоятелста да се решат по-мащабни задачи от колкото е решавал Сталин – с по-малко загуби и на по-ниска цена. Останалото е лъжа и измама ! Ще завърша краткото си експозе с поучителен исторически пример. Веднага след смъртта на Сталин (5.03.1953 г.), в английския парламент започват изказвания пълни със злоба и ненавист. Още в началото, присъстващият Уинстън Чърчил демонстративно напуска и се прибира у дома си. Репортерите се втурват след него и искат да знаят какви са мотивите на постъпката му. Чърчил приема само двама и им казва : „Причините да напусна са две : (1), не желая да слушам как се глумят над паметта на гения и (2), искам сам със събе си да изпитам радостта от смъртта на моя велик враг”. Който както иска така да интерпретира думите на Чърчил. Така или иначе, Уистън Чърчил не е днешните доморасли антисталинисти. Уинстън Чърчил е английски аристократ. Това все пак значи нещо.

“Сталин не изчезна в миналото – ще каже след неговата смърт генерал Шарл де Гол – той се разствори в бъдещето, колкото това и да натъжава много хора”. Ще добавя нещо лично. Аз не съм истински сталинист. Но като гледам нашия президент, „народните избраници”, „елита” на парламентарно представените партии, министрите, животинската разюзденост по радиа и телевизии, лицата на тези, които ни учат на „ум и разум” се убеждавам, че щом се огледа около себе си, всеки нормален човек не може да не стане поне малко сталинист. И какъв смисъл крие съвпадането на разтръбения „край на света” с рожденния ден на Йосиф Сталин ? За кой и на какво трябва да идва края ? Можи би си струва да помислим затова ! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.