На София

Терминал 2.

Прибира се вкъщи за празниците Роднините я чакат. Роднините и добрата стара София, която сега посреща, но след месец пак през Терминал 2 ще изпрати толкова от децата си. Но затова ще мисли после, сега Света София ги приветства обратно. А от нея няма по-щастлив човек в този миг.
София, София, колко те обича тя сега!

Още утре тръгва, от колко месеца в главата си чертае програмата на престоя си! Ще отиде до Борисовата градина, до езерото Ариана, ще покара кънки на лед и ще се смее - на паданията на Мишо и Мила, на милувката на студа по бузите ѝ, ще се смее, защото си е вкъщи.
Ще се разходи из парка пред Народния театър, където ще погледа белобрадите старци да разиграват поредната партия шах с живота, а децата се гонят около фонтаните. Ще си уреди и тя среща на Пилоните пред НДК, където пак някой Ромео ще чака и нервно ще потропва с крак, отмервайки секундите, приближаващи го (или пък отдалечаващи го?) от една красива мечта.

Ще послуша уличните музиканти на ъгъла на Витошка, ще иде до ллощад Славейков с книгите и книжарите,. Ще седне с баща и син Славейкови и тримата заедно ще седят и гледат с тиха обич тези хора, които заедно се борят и с финансовата криза, и с неграмотността. Ще чуят и ще се вълнуват за сърдечните трепети на Манол (дето продава учебници и Закона за движение по пътищата) и за излизането на новата книга на Роулинг, за внучката на Мими (третата сергия отляво, държи книги на старо), която ще е абитуриентка и за референдума за Белене.

Ще мине по Раковска с изрисуваните електрически табла, откъдето те гледат и Вазов, и Яворов, и Пипи. Малко други ще ги забележат - всички бързат безумно, макар и те да не знаят накъде са тръгнали. Но за бързащия посоката няма значение, важно е самото бързане, да стигнеш, първи, веднага!

Ще седне и на пейките пред Свети Седмочисленици, за да гледа с часове разсеяно чешмата и да се обзалага. Колко ли хора ще се усмихват докато минават покрай нея? Колко ще говорят по телефон, мръщейки се на невидимия си събеседник, колко ли ще са нарамили торбите с шоколади и бонбони и пъстри коледни играчки? Обичаше да гледа хората. Градските дами, които стъпваха едва-едва, за да не се подхлъзнат и да счупят високите си токчета. Отегчените дечица, увиснали на майчината ръка, отегчени вече от пазара, глъчката и студа. Младежите, които викат, бутат се и са влюбени - един в друг, в живота, в зимата.

Накрая ще отиде до останките на Сердика, за да чуе шепота на старите тайни, ще се сгуши пред църквичката Свети Георги и ще посрещне падането на нощта заедно с призраците на отдавна изгубеното време и историите, останали само в архивите.

Месецът ще се изниже. Ще трябва пак да се качи на самолета и да се върне в мъгливата си и дъждовна действителност и да мечтае да се върне пак. "Лятото, мила моя София, лятото пак ще се прибера! При парковете и уличните кучета, при театрите и проблемите с боклука. Вкъщи.".
Сега обаче Терминал 2 я чака, има изпити да взима.

К.