Аз не съм роб

Аз не съм роб! Горко вам, ако се чувствате такива. И трижди по-горко ви, ако още от крехка възраст се чувствате такива. Нищо чудно, че държавата ни е на този хал. Щом младите хора по цял ден „висят” в социалните мрежи и приемат себе си като роби. Като за това винят правителството, държавата, кризата, международното положение и кой ли още не. Само не и себе си!

А защо аз не съм роб? Ами защото работя! И работя много! И това ми дава свободата да не съм роб.
И когато се разхождам из България не виждам само мор, разруха, бедност и мизерия. А там където ги виждам, съм убедена, че вината за това не е в правителството. И ако улицата, по която минавам е мръсна, то не е защото Дянков не е дал пари за това, а защото българинът, който минава от там цапа и смята това за нещо нормално.

И когато пътувам виждам нови пътища и нови, красиви сгради. И там, където виждам разбити улици, не мисля, че вината е у Бойко Борисов. Убедена съм, че за това е виновен някой, който е взел пари за тази работа, а не я е свършил. И докато не започнем да назоваваме виновниците с истинските им имена, те ще продължават да не вършат работата, за която им плащаме ние. И докато ни е виновен някой ефимерен, неназован, безименен злодей, никой няма да си върши работата какато трябва.

И когато видя хора, които протестират за неизплатените си заплати, ги подкрепям с цялото си сърце. Но когато слушам за протестите срещу закриване и съкращаване на нерентабилни предприятия не мога да не се възмутя! Ами как по-точно тези хора очакват държавата да субсидира и изкуствено да поддържа неефективно производство комбинирано с раздут щат? И най-вече защо?

И по силата на каква логика млади хора протестират, че са без работа. И се оплакват, че нямали възможности. Хора, вие имате всички шансове на света. Вие имате хиляди пъти повече възможности от нас, родените и израстнали през комунизма. Всички врати са отворени за вас. Трябва само да посегнете към бравата и да направите първата крачка. Що за абсурд, момиче на 18г да говори за роби. Ако в тази възраст го няма пламъчето на амбицията, то какво ще стане с нея след 10тина годинки. Ако действително тя е писала така обсъждания текст – в което дълбоко се съмнявам.

И пак да се върна на това, от което започнах. Държавата ни действително не отива на добре, щом младите окайват робското си положение, вместо да се захванат за работа. И не само себе си да издърпат от калта, но и да помогнат на възрастните си роднини, така щото и те да изживеят шравото си да се радват на достойни и спокойни старини. И така, лека полека и държавата ще се промени. Ако всеки заработи, вместо да се оплаква. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.