Елементарно

Покушението срещу Доган беше новогодишният подарък за българските медии. След дългите и постни празници най-после нещо се случи. И като рукнаха едни приказки, едни версии, сценарии, изводи...Кадрите с извадения пищов и патакламата след това се повтарят непрестанно и вече ни се повръща от тях.

Без да се надценявам, ще се опитам да направя няколко елементарни извода. Дано да не бъда опроверган, но едва ли.

Няма атентат и опит за убийство. Има РИТУАЛНО УБИЙСТВО, което има за цел да докаже, че Сокола не е недосегаем, че и той е жив и уязвим човек. Само идиот би тръгнал с такова оръжие и с един куршум да убива. Елементарно. В старите и не толкова стари митологии може да се открият аналози.

Няма сценарий. Ако случилото се трябваше да докаже пагубното за нашето общество използване на „езика на омразата” или сценаристът на „цирка” да е назначен от ДПС, тогава просто атентаторът щеше да бъде етнически българин и да няма нищо общо с ДПС. Да си припомним, че половин век Америка не може да реши дали убийството на Кенеди е с лични мотиви от един човек или има политически заговор. А ние за две минути разиграхме сценария.

Срещу Доган има международен заговор. От Доклада стана ясно, че Бойко Борисов.прави задкулисни ходове в стремежа си да елиминира влиянието на Доган. Доколкото разбрахме, Доган трудно може да бъде определян като „агент на турското правителство”, след като първите мъже на България и Турция заговорничат срещу него зад гърба му.

Случилото се нанася още един шамар върху имиджа на България. Едва ли някой в Европа ще тръгне да разнищва сценарните хипотези на домораслите политици и анализатори. Просто има насилие, което няма нищо общо с демокрацията. Включително побоя над атентатора. От кадрите се вижда как за секунди у много делегати се отприщва първична ярост и тръгват да линчуват едни безпомощен вече човек, а други /Лютви Местан, Христо Бисеров/ за секунди осъзнават резила и се опитват да отстранят побойниците.
Когато по подобен начин реагират 16 годишни фенове с голи глави пред имотите на Цар Киро е едно, но когато виждаме делегати на една парламентарна партия в костюми, е съвсем друго.

И последно – прощалният доклад на Доган заслужава много повече внимание, отколкото му се отделя – поне до този момент. Да сравним написаното само от професионална гледна точка, като майсторлък – да го наречем. Между посланията на Доган и новогодишното приветствие на президента Плевнелиев, примерно, просто няма база за сравнение.От този доклад Станишев трябва да се учи на опозиционно говорене, а Бойко Борисов едва ли ще разбере или ще иска да разбере всичко написано в него. Може би защото Доган е решил да прояви и малко интелектуално високомерие... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.