Късно ли е за нас

Да почувстват почит, респект към предците си, които са получавали такова уважение от съвременния им свят! Опитвам се да им обясня, че едно дърво без корен умира. Че не е едно и също да си някъде за малко, а съвсем друго, да няма къде да се върнеш! Не успявам! Боже! Защо не успявам?!

Дори се стигна до там, доброжелател да ми каже: Не лягай на релсите! Защо? Нима този народ, когото толкова много обичам, се е отказал от себе си и от бъдещето си? Примирил се е и чака края си? Как? Кажете ми как да го стресна и амбицирам да се бори за бъдещето си? Помогнете ми! Моля ви! Сега той се е поснал и разни безродници го ръфат жив!

Имам усещането, че сме уловена плячка и ни изяждат живи! Това ли сме? Късно ли е да се отскубнем от хищната паст и да се спасим? Имаме ли воля и сили да си излекуваме раните и да се възродим? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.