Знаем ,че желанието е едно,възможността е съвсем различно. Човек живее благодарение на желания. Случващото се в животът му е в резултат на голяма част желания, които със положени усилия и целенасоченост се превръщат от желания във факти. Има факти случващи се в нашето ежедневие и без да са желани и дори нежелани. Това са онези детайли от ежедневието ни, които дори целенасочено да ги избягваме и да са нежелани, се случват въпреки всичко. И желаните и нежеланите факти случващи се в живота ни в някаква степен не зависят от нас и нашите действия.
Други обаче може да се смята ,че имат някаква зависимост. До колко обаче можем да очакваме фактът "Белене" и до колко той зависи от желанието ни? Чие желание е той, и какво изразява този избор? Дали 12% от българите искат "Белене" или искат нещо съвсем друго? имам усещането,че 2% искат "Белене", а други 10% ги подкрепят. На фона на 20% активност - можем да кажем ,че съществуват още теоритични 70-80% от неизразени или неподкрепени нечии желания.
Всъщност какво ли казаха с "ДА" тези 12%? Дали просто не се обозначиха?
Ако е така недоволните от политиката на управляващите ли е това или радетели за нова централа? Или и двете? Отговорите на тези въпроси,могат да загатнат за отговори на други въпроси с които се спекулира. Като например че: Народа иска "Белене"- по скоро не ! А резултатите и манипулаторите ни говорят,че е ДА. Друг резултат 12% е активната опозиция и неодобрение на политиката на управление. НЕ казаха обаче едни 8% от имащите право на глас. Още тук се вижда ,че реалната разлика е 4%. Толкова е афишираната ПОБЕДА и начало на края обявено от ДПС. 4% - на фона на останалата част от населението имащи глас - около70-80%, може ли да се каже ,че е убедителна и може ли да се твърди че това е "техническия" отговор на въпроса а не просто подкрепа на кауза? В същност какво казаха онези наши съграждани с "ДА"?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.