Евтаназия на 25 г.: Историята на Ноелия, подкрепена от стотици да се самоубие

Миналата седмица тълпа се събра в гаснещата светлина пред болница "Сант Камил" в село Сант Пере де Рибес, южно от Барселона. Сред хората имаше десетки телевизионни екипи, протестиращи, размахващи плакати с надписи "справедливост за Ноелия", и ултрахристиянски групи, проповядващи по мегафони.

Два дни по-рано, във вторник, по време на телевизионно интервю, младо испанско момиче с кестенява коса, вързана с бяла панделка, се обърна към камерата и каза тихо:

"Казвам се Ноелия Кастийо Рамос, на 25 години съм и, е, остават ми четири дни живот."

🇪🇸 A young Spanish woman will be euthanized today, after a group of illegal migrants gang-raped her while she was in state care.

In 2022, the teenager Noelia Castillo Ramos placed in a state institution amid family difficulties and placed in a state-run home together with North… pic.twitter.com/8Rrv76Alot

— Visegrád 24 (@visegrad24) March 26, 2026

Кастийо, парализирана и прикована към инвалидна количка, се бореше да сложи край на живота си почти две години, водейки ожесточена съдебна битка с баща си, който се опита да спаси живота й. В четвъртък около 18:00 часа Кастийо най-накрая получи това, което искаше, и почина чрез евтаназия.

Смъртта ѝ беше кулминацията на спор, който беше обсъждан в пет испански съдилища и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това е първото дело за евтаназия в Испания, което е разгледано в съда.

На 1 август 2024 г., денят преди първоначално насрочената смърт, баща ѝ, Джеронимо Кастийо, подаде петиция за отмяна на решението чрез ултраконсервативната католическа организация Abogados Cristianos (Християнски адвокати), твърдейки, че Кастийо е невменяема. 

Случаят на Кастийо разпали разгорещен обществен дебат за евтаназията в една дълбоко католическа страна и подчерта сложността на испанския закон за правото на смърт, който беше въведен едва през 2021 г.

Травматично детство

Историята на Кастийо е изпълнена с травми. Родителите ѝ се разделили, когато е била дете. Тя е изпратена в дом за социални грижи със сестра си, когато е на 13 години.

Като тийнейджърка тя е била сексуално малтретирана, а по-късно е изнасилена от трима мъже. Два пъти се  еопитала да сложи край на живота си. При последния опит, на 4 октомври 2022 г., дни след изнасилването, тя се хвърлила от прозорец и останала парализирана.

Според медицински доклади тя е страдала от гранично личностно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство с параноидни идеи и повтарящи се суицидни мисли. Момичето имало непоправимо увреждане на гръбначния мозък и инконтиненция, както и катетър, който трябвало да се сменя на всеки шест часа.

Съгласно испанските закони за евтаназия, правото на смърт може да бъде предоставено при тежък психологически стрес, както и при хронични заболявания.

Семейството на Кастийо обаче заяви, че държавата е изоставила дъщеря им и никога не е трябвало да ѝ позволява да умре.

"Имаше провал в здравната система на тази страна, момиче, което очевидно има много проблеми, което е имало много тежък живот, за който всички съжаляваме", каза Хосе Мария Фернандес, адвокат на бащата на Кастийо, пред болницата в четвъртък. "Единственото нещо, което здравните системи най-накрая успяха да ѝ дадат, беше смъртта".

Майка ѝ, Йоланда Рамос, каза в телевизионно интервю миналата седмица:

"Не съм съгласна, но винаги ще бъда до нея. Ако имах вълшебна пръчка, щях да извадя тази идея от главата ви - но нямам."

И все пак има хора, които са шокирани, че предполагаемото право на бащата да поддържа дъщеря си жива трябва да надделее над телесната автономия на възрастна жена.

Лая Караскон, която беше сред събралите се пред болница "Сант Камил" в четвъртък, каза, че е дошла с приятелка, за да "подкрепи" Кастийо, чиято история е проследила от новинарски репортажи.

"В нейното положение бих искала да напусна този свят и решението ми да бъде уважавано", каза 31-годишната Караскон. Тя добави, че е била поразена от сходството им във възрастта. "Когато мислим за евтаназия, не мислим за младите хора. Това е част от проблема."

Според Караскон няма смисъл да се удължават страданията на Кастийо.

"Представете си какъв живот ще има след 50 години", добави тя. "Кой ще се грижи за нея, когато родителите ѝ ги няма? Ако не си намери партньор, какво ще прави? Това не е живот."

Гонсало Гонсалес Ундурага, 36-годишен режисьор, също отиде пред болницата. През ноември 2021 г. баща му, на 74 години, беше един от първите в Каталуния, починали съгласно новия закон за асистирано умиране. Оттогава той направи филм по темата, който все още не е пуснат.

"Той имаше смесица от множествена склероза и болест на Паркинсон", споделя Ундурага. "Не можеше да ходи или да се храни добре. Не искаше да умре така, затова реши да умре достойно. Когато ми каза, беше болезнено, защото никой не иска да се изправи пред смъртта. Но в крайна сметка я приемаш."

Избор на правото да умреш

Законът за евтаназията в Испания влезе в сила през юни 2021 г. До края на 2024 г. 1123 души са получили право да умрат в Испания. В случаите на евтаназия лекарят извършва процедурата. При асистираното умиране това е пациентът.

Правото на смърт е законно само в четири страни от ЕС - Нидерландия, Белгия, Люксембург и Испания. .

За да бъде предоставена евтаназия или асистирано умиране в Испания, някой трябва да страда от сериозно хронично състояние или заболяване, но да е в здрав разум. Необходимо е доброволно, информирано официално искане да бъде направено в писмена форма и да има одобрението на поне двама лекари. Разрешението трябва да бъде получено и от регионалната Комисия за гарантиране и оценка (GAC), независим орган, който контролира разпоредбите за асистираното умиране и евтаназията.

Според най-новите налични данни, девет от десет души, които са се опитали да сложат край на живота си в Испания, са били на възраст над 50 години, като повечето са били над 80 години през 2024 г. Според Министерството на здравеопазването двама души на 22 и 23 години също са сложили край на живота си.

Кастийо подаде молбата си до GAC на Каталуния на 10 април 2024 г. и тя беше одобрена на 18 юли същата година. Намесата на баща ѝ през август в административния съд на Барселона предизвика изтощително дърпане на въже между Кастийо и родителите ѝ.

Кастийо свидетелства в съда през март 2025 г. Две седмици по-късно съдията разрешава процедурата по евтаназия. Адвокатите обжалват и делото е отнесено до Висшия съд на Каталуния, който потвърждава решението. Бащата на Кастийо обжалва отново пред върховния съд. Молбата на дъщеря му да умре е допълнително забавена.

Делото ескалира през съдилищата, докато не бъде отнесено до ЕСПЧ в Страсбург, където в крайна сметка е отхвърлено на 10 март - предоставяйки на Кастийо правото да умре.

Провал на държавата?

Мнозина възприемат съдебната битка на баща й като акт на контрол, а не като акт на бащина любов. Преди смъртта си Кастийо казва, че баща й е спрял да й се обажда или да й се посещава.

"Защо ме иска жива, само за да мога да остана в болница?", попита тя. "Надявам се най-накрая да мога да си почина, защото не мога повече да понасям това семейство, не мога повече да понасям болката, не мога да понасям всичко, което ме измъчва от преживяното."

Пред болницата в Сант Пере де Рибес, 45-годишната Ноеми Ернандес Санчес и 50-годишната Марикармен Агудо бяха сред протестиращите срещу евтаназията.

"Тук сме, за да осъдим настоящата система за закрила в Испания", каза Агудо. "В центровете има много Ноелии. Никой не ѝ е оказал необходимата подкрепа. Държавата е отговорна за смъртта ѝ."

Адвокати от Abogados Cristianos заявиха, че физическите неразположения на Кастийо не са били фактор за решението да сложи край на живота си, което предполага, че психическото ѝ страдание я е довело до самоубийство.

"Тя не е страдала. Не е изпитвала болка“, каза Полония Кастелянос, президент на Abogados Cristianos. "Тя е страдала само от психическите си страдания поради суицидните си мисли, защото има психично разстройство."

Кастийо каза, че е изпитвала болка от "години".

Тези, които вярват, че Кастийо не е била с всичкия си, посочиха телевизионното интервю от миналата седмица, в което тя каза:

"Искам да умра сладка, искам да умра красива". Кастийо също така каза в предаването, че иска да носи "най-красивата си рокля".

Кастеланос каза, че на Кастийо е трябвало да бъде наредено да се подложи на терапия.

"Бащата поиска това, преди да убие дъщеря си, да я настани на лечение за психичното ѝ заболяване. Правителството отказа."

Но Кристина Валес, президент на Асоциацията "Право на смърт с достойнство" в Каталуния, каза, че не само психичното здраве на Кастийо е довело до това съдилищата да ѝ предоставят правото на смърт.

"Тя изпитваше сериозно страдание, произтичащо от физическото ѝ състояние", каза тя. "Парализа и невропатична болка."

Случаят на Кастийо разкри пукнатини в испанското законодателство.

Валес призна, че законът "не е перфектен" и каза, че трябва да бъде променен, така че "никой да не може да прекъсва процес, който е бил одобрен". Кастеланос обаче каза, че "законът трябва да бъде отменен".

Това е дебат, който засега не показва признаци на затихване.