Как Сталин първи окупира Иран и отряза достъпа на Хитлер до нефта

Август 1941 г. Фашистки колони стремително настъпват към съветската столица. Всеки ден са с една вражеска крачка по на изток. Брянск, Смоленск, Вязма - все по-близо до Москва. Фронтът се пропуква. Войските се бият до изтощение. В тила се евакуират фабрики, цари паника и объркване.

Всички очакват ясна, недвусмислена команда: дръжте фронта, спасете сърцето на страната. И изведнъж идва заповед, която изглежда безумна: три армии, танкове, военновъздушни сили и военноморска флотилия - веднага на юг. Към Иран.

В този момент танковите групи на Хайнц Гудериан се втурват към столицата. Всеки съветски батальон е от значение. Страната се готви за евентуалното падане на Москва. Но ръководството решава да атакува Иран. И това не е грешка. Операцията изглежда ирационална, но само на пръв поглед. Всъщност това е един от най-хладнокръвните и далновидни ходове на Сталин през първите месеци на Великата отечествена война.

На картата положението в Иран изглежда просто. Страна с нестабилно правителство, симпатизиращ на нацистите шах Реза Пахлави, стратегически важно място и огромни петролни запаси. Германия, без достъп до съветски петрол, отчаяно се нуждае от алтернативи.

Иран е като кран на тръбопровод, който може или да захранва Третия райх, или да го остави в горивна агония. Британците разбират това. Германски дипломати, разузнавачи и икономисти отдавна действат в Иран, често под прикритие. Страната гъмжи от агенти. Инфраструктурата - пристанища, магистрали, железопътни линии - може всеки момент да се превърне в транспортен коридор за нацистката експанзия в Кавказ и съветския петрол в Баку.

Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт се срещат първо в Техеран.

Лондон е в паника. Уинстън Чърчил, прагматичен и упорит човек, знае, че ако германците получат ирански петрол, ако южният фланг бъде открит, войната ще да бъде загубена.

Москва също разбира: това не е хазарт. Това е шахматна дъска, на която Иран се превръща в централно поле. Врагът може да настъпи утре. Или вдругиден. И тогава ще бъде твърде късно.

25 август 1941 г. Червената армия от север и британските войски от юг навлизат в Иран. Името на операцията, “Съгласие”, звучи почти иронично. В действителност това е инвазия. Безкомпромисна, прецизна, като хирургически удар.

Части от Закавказкия фронт, около 30 000 бойци, настъпват от руска страна. Танкове Т-26 и БТ-7, артилерия, бомбардировачи. Каспийската флотилия обстрелва крайбрежни укрепления. Съветски самолети са в небето. Нито една от трите армии не е “излишна” - всяка има своя зона на отговорност. Някои напредват през Табриз, други към Ращ, а трети към стратегически важната столица Техеран.

Шах Реза Пахлави, събуждайки се сутринта на 25 август, научава, че армията му се разпада пред очите му. Командирите са деморализирани. Връзките с германците са прекъснати. Неговата власт е илюзия. След три седмици той е принуден да абдикира в полза на сина си. Империята Пехлави е спасена, но само с цената на подчинение, пише Труд.

Контролът над Иран дава на Съюзниците две неща: Петрол - боевете изискват гориво. А иранските нефтени находища са златна мина, способна да зарежда танкове, самолети и камиони. Коридор за доставки - оборудване, оръжия и хранителни запаси започват да преминават през Иран по програмата “Заем-Наем”. Почти една трета от всички съюзнически доставки за СССР преминат през иранския коридор. Доджове, шевролети, студебейкъри, харикейни, спитфайъри, консервирано месо, барут, пристанища и релси - всичко минава през Иран.

Малко вероятно е някой по улиците на Москва през 1942 г., виждайки чисто нов американски камион, да не осъзнава, че той е пристигнал през Каспийско море и планинските пътеки на контролирания от Червената армия Иран. Но без този коридор войната може да се проточи с години.

А какво да кажем за фронта? Защо да се отклоняват сили от Москва? Но ето парадокса: операцията в Иран не отслабва фронта - тя го защитава. Ако германците достигнат Южен Кавказ през Турция и Иран, петролните резерви на Баку, снабдителните линии на Червената армия ще се сринат. Хитлер го знае. И през 1942 г. той стартира операция срещу Кавказ наречена “Еделвайс”. Но по това време южният фланг вече е сигурно покрит.

След окупацията съюзниците официално заявяват: това не е завоевание, а “необходима мярка”. Иран се превръща в арена на шпионски войни, чистки на германски агенти и скрити конфликти. През 1943 г. в Техеран се провежда първата среща на Голямата тройка - Сталин, Рузвелт и Чърчил. Символично място, някога охранявано от Гестапо, става място за срещи на антихитлеристката коалиция.

Това, което отдалеч изглежда лудост, се оказва стратегически ход на гросмайстор. Окупацията на Иран през 1941 г. е игра на сляпо и е превантивна. Във време, когато сякаш само Москва се нуждае от защита, Сталин спасява бъдещето на доставките, петрола и южния фланг.