Туморът на демокрацията

Уважаеми приятели. От вчера туморът „ГЕРБ” влезе в ремисия. За някои може думата „тумор” да е доста груба, но нека поразсъждаваме.

            Туморът „ГЕРБ” се появи, защото в политическото пространство се появиха хранителни условия на организма, наречен България. Борбата между лявото и дясното се изроди. Дясното започна да мутира и произведе туморна клетка, която излъга имунната система, че всъщност не е тумор. А нова, по-добра версия на дясното. Преди четири години туморът набра скорост на разпространение и вече нямаше нужда да се преструва, че е десен. Той набързо скъса с дясното, защото вече нямаше нужда от него. Той вече беше способен да се развива сам.

ГЕРБ се появи с гръмки обещания и харизматичност. Приспа организма с естествените си седитиви, а борбата срещу тумора беше невъзможна. Традиционния враг на дясното е лявото. Традиционния враг на лявото е дясното. Старите врагове не можеха да се борят с новия враг. Защото нямат арсенал срещу него. А и не могат да се обединят срещу новия враг, защото са антиподи. Така туморът започна да получава все по-големите ресурси на организма под формата на огромно обществено доверие.

Възползвайки се от това, туморът ГЕРБ метастазира във всички системи и бавно започна да изсмуква енергията на демокрацията. Проблемът на всеки един тумор е, че черпи огромни ресурси и изтощава организма, в който се развива. А последния трудно може да се пребори с такова злокачествено образувание. Традиционната борба просто не върши работа. Туморът е способен да абсорбира всеки разумен аргумент и да го превърне в обвинение. Туморът може да лъже безобразно нервната и имунната система с простичките си послания, че на организма му е трудно, но ще стане по-добре. Освен че черпи огромни ресурси обаче, туморът изхвърля в организма много токсини, които водят до вторични заболявания. Понякога туморът причинява временни обриви и подувания, като спорадични и кратки браншови протести, които бързо се разнасят. Това е сигнал за пациента, който обаче често го игнорира  и смята, че това е нещо нормално за един демократичен организъм. Въпреки все по-голямата си слабост, организма продължава да живее в заблуждението, че все още е дееспособна демокрация, живееща в трудни времена, а не болен индивид, в който се развива нещо, което бавно го погубва. За да удължи блаженото си съществуване и за да поддържа заблудата, туморът непрестанно секретира в кръвоносната и лимфната система на медиите, че отвън за нас се говорят все хубави неща. Че в огледалото „Брюксел” организма не изглежда слаб. А по-скоро фискално атлетичен. Туморът спря развитието и на важните енергиини мускули на организма, защото ресурсите за изграждането им са необходими на самия него.

Но колкото и да е хитър туморът, той е деструктивен по природа и винаги натрупва критична маса, която се възпалява. Колкото и да лъже туморът ГЕРБ, в една зимна утрин болната демокрация осъзна, че с нея се случва нещо много лошо. Бавното и методично източване на живителните й сили я изправиха пред грозната истина, че вече е прекалено слаба за да живее нормално. Пациентът е шокиран. Пациентът е в паника, но пациентът не осъзнава напълно от какво е болен.

Изхвърля в битка  наежените си антитела, които излизат в кръвоносната и лимфната системи и започват да водят деструктивна война. „Но по-добре безцелна война”, си казва пациента, „отколкото никаква”. Пациентът е и раздвоен. От една страна разбира, че е болен, но от друга отказва да повярва, че е толкова зле. Все още смята, че за състоянието му е отговорна самата й органично-политическа структура, а не туморът, който постъпателно я е разрушавал през последните години. С многобройните си обвинения, показност, фалш и демонстрации на развитие, туморът ГЕРБ създаде в съзнанието на пациента една фалшива картина, в която работещата преди  политическа система всъщност изглежда като стар крадлив гротеск.

            Заблудите на тумора обаче вече не вършат работа. Младата демокрация вдигна температура, осъзна че живее в заблуда. Разбра, че трябва да се лекува. Логичният ход на тумора е да се капсулира с надеждата, че всичко ще се поуталожи и това е само временно сътресение в отслабения организъм.

На пациентът обаче му предстои трудна борба. Най-вече със самият себе си. Той е изправен пред мъчителен избор. От една страна стои химиотерапията, която цели промяна на конституцията, промяна на логиката на работа на демокрацията, но която може и да я убие. От друга  страна пациентът може да предпочете крайно болезнените многобройни хирургически интервенции, които трябва да отстранят тумора от всяка система, от всеки лимфен възел в който се е загнездил. А може би лечението включва и двата метода. В късната пролет на тази година пациентът трябва да реши какво да прави със себе си.

            Не е трудно младата демокрация да погледне собствените си снимки преди четири – пет  години. Макар и бавно тя навлизаше в пубертета. Е, имаше си пъпките, странните миризми и непознатите окосмявания, но се развиваше правилно. Сега е изтощена, бедна, болна и гневна. Но не и безсилна. Защото макар и болна, е  демокрация.