Отива ли си най-сетне "удобния" Станишев

Има лидери на политически партии, както знаете, толкова упорити да останат начело, че въпреки всичките им изборни неуспехи, са готови по-скоро да съсипят собствената си партия, отколкото да поемат съответната политическа отговорност. Като ирония при БСП това се случва с по-младия Станишев, вместо с лидера от прехода Първанов, чието завръщане там на председателския пост щеше да има силно отражение върху целия политически процес в България и в т.ч. относно потенциала на БСП да се представи на предстоящите избори. Както даже Бойко Борисов нееднократно е изразявал признателност към своеобразния си спаринг-партньор, самата му успеваемост в политическата кариера, ако не сте забелязали, се дължи именно на удобния политически опонент. Впрочем, немалка част от десния електорат също би трябвало да е благодарен на г-н Станишев заради онова, което направи по време на своето управление, и дори сега във връзка с издигането на Пламен Орешарски за следващ Премиер. И докато се питате, как е възможно всичко това в партия с тези идеологически устои и история, мисля, че съществена част от отговора го бе отбелязал още Джеймс Пардю в грамата от 29 април 2005 г. Цитирам: „... ще продължим да ангажираме умерените около Станишев и Президента, и да опитваме, доколкото можем, да изолираме хардлайнерите в БСП“