Нация от мразещи

Ако политическите сили у нашата европейска държава не се разберат кой да разпъне Христос, Възкресението е под въпрос.
И вече за никого не е тайна, че от 23 години вися на кръста на жестокия преход, а раните ме болят ли, болят... Войничето, дето ме пази от старите спомени на соца, се хили на среща ми и ми вика: - Брей, изглежда да си голем престъпник, щом се мъчиш тук на кръста вече толкова години!
Мълча гузно. Дори си мисля, че Пилат Понтийски сто на сто е бил българин, и това ми дава повод да се притеснявам, че ще продължа да се мъча още бая време. А край мен са наредени още стотина кръста, на които поставят крадците и мошениците на дългия уж демократичен преход, чиито банкови сметки гонят размера на фискалния резерв на държавата. Тях често ги сменят с нови и нови лица. А тия, които вече са свалени от кръста, стават уважавани бизнесмени, готови да се кандидатират за управници на ограбена България. Техните досиета са "строго секретни" и никой не смее да ги отвори. Само аз продължавам да вися на кръста заради идеята да воювам за гражданските си права, които са ми гарантирани с Хелзинската харта за правата на човека.
И както се бях размечтал, че ако след оставката на Бойковото правителство се появи някой незнаен спасител, изпратен от нашата еврокомисарка Кристалина Георгиева, за да ме освободи от незаслуженото мъчение за чужди грехове, ненадейно пред мен застана белобрад старец, който размахваше в ръката си указ, с който съм помилван, при условие че ще продължа да бъда изряден данъкоплатец. Зарадвах се и дори повярвах, че аз, българинът, ще имам щастлива съдба и само след някакви си 50 години ще съм част от най-отлаганата нация за нормален живот в Европа. Ако не ми вярвате, погледнете какво става в нашата държава. Че има ли у нас политик, който да не мрази политическия си опонент? МВР-то и независимите съдии са се хванали гуша за гуша, плюят се взаимно, а от тази необяснима омраза печелят мафиотите и продължават да ни правят за смях по света. И се питам: кога българинът ще разбере, че животът е дар Божи и ще стигне за всички?
Жената ме сбута в ребрата и викна ядосана: - Дедо, нема ли да спреш да се въртиш като шугав, че от твойто пъшкане и аз не мога да заспя!
Събудих се, плуванал в пот и лоши мисли, но си рекох, че човек, макар и беден българин, требе да има идеи за любов, а не за омраза.

Сър Андрешко