Наследството на ГЕРБ

Оставката беше единствения изход за правителството на ГЕРБ, след като официално признаха провала на своя мандат

4г. скандал след скандал и силно закъснели опити за замазване на положението. Това изигра лоша шега на управляващите, защото точно в края на своя мандат се стигна до положение, в което дори оставката на правителството няма да удовлетвори хората. Защото признатите провали на ГЕРБ и политиката им “след нас и потоп” няма да се решат с тази оставка. Медиите въобще не анализират и не задават въпроса какво ще остане след управлението на Борисов. А поредния опит на Бойко Борисов да замаже положението като хвърли главата на поредния министър и да покани “представител на протестиращите”, който се оказа обвързан с властта  разгневи хората още повече. Но какво ще остане след ГЕРБ?  

КАКТО ЗАПОЧНА ТАКА И СВЪРШИ – СЪС СКАНДАЛИ И ПРАХ В ОЧИТЕ

Още в началото на мандата си Борисов беше въвлечен в първия крупен скандал. Започна истерично подслушване подсигурено финансово от Симеон Дянков.  Жертва на скандални СРС-та стана самия Борисов, когато изтекоха скандални записи между него и шефа на митниците Вальо Танов, в които Борисов звъни на Танов и го пита защо се извършва проверка в завода на Мишо “Бирата” и заявявайки категорично, служителите извърващи проверката да се махат оттам той опъна чадър над бизнесмена.

И се започнаха противоречията.

“Аз този Мишо Бирата не го познавам въобще…”

Да, обаче има доста снимки на които Борисов е заедно с него. Но по-шокиращото беше, че в последствие Премиера призна, че записите са автентични! И в негов стил обясни, че всичко е така “само псувни срещу Първанов са изтрити”.

Медиите както винаги срамежливи и услужливи на властта претупаха нещата, само за да се стигне до следващия скандал. И така месец след месец, година по година правителството оцеляваше благодарение на услужливостта на медиите, късата памет на народа и постоянните скандали, като всеки нов отлвичаше вниманието от стария.

В един момент обаче колкото и проблемна да е краткосрочната памет на народа те станаха толкова много, че и да искаш няма как да не ти се натрупат в главата. 

Липса на последователна и планирана политика, провалени министри и хора издигнати от Борисов на принципа “тая я намерих на един завой”

Обещанията за осъдени министри пък се изчерпаха с едно бутнато барбекю на Ахмед Доган. Но по-страшното бяха провалите на собствените му министри. 8 сменени министри за 3 години! Каква последователна и планувана политика и държавност при това положение. Министрите играеха ролята на бушони, които Борисов с лека ръка оставяше да гръмнат, за да не трупа самият той негативите. Това за народа обаче е все едно – резултата от политиката на хората, които той издигна доведоха до логичното масово протестиране на гражданското общество, което показа, че не е мъртво, а тепърва се утвърждава. 

След като си сменил 8 министри за 3г. това значи, че в политиката ти няма последователност, нито планиране, а държавата се управлява като стар рейс без шофьор. След като изгони толкова много министри, за да потуши скандалите възникнали от провалената им политика в дадените ресори нито един от тях не беше подведен под правова отговорност за политиката, която е ощетила цялата държава и хората! Накрая се стигна дотам, че в опит да задържи положението Борисов пожертва и най-големия си “бушон” – Симеон Дянков. След него остана само Цветанов, но се видя, че с такива жертво-приношения този път народа няма да се успокои. 

ЕКШЪН,ЗРЕЛИЩА И “МВР PICTURES ENTERTAIMENT”

Да, в криза сме! Не, че някога българите не са били в криза…

Затягайте коланите, ще ядете постна пица без зеленчуци в името на “финансовата стабилност”. Това призова министъра на финансиите г-н Симеон Дянков. С това се опитаха да оправдаят липсата на никаква социална политика, липсата на повишаване на доходите (поне нищожно). Финансовата стабилност на държавата е доста относителна – имало стабилност, обаче нямало никаква бизнес активност…за какво говорим тогава? Плюс това не може да гледаш на държавата като предприятие с малоумни работници, държавата това е народа, а спрямо него липсваше политика за увеличаване на стандарта или поне облекчаване и създаване на буфери, които да спомогнат съществуването на обикновенния човек.

Борисов постоянно се оправдаваше с “предишните”, изкара се най-големия “антикомунист” и за всички негови провали накрая се оказваха виновни “предишните”. Това в един момент ни писна да го слушаме, когато вече мандата на ГЕРБ беше преполовен, а той продължаваше да се държи така сякаш управлява от 3 дена. 

Наглите изказвания на Дянков, че пенсионерите живеели добре, а глупавия народ не знаел за какво протестира не бяха по-малко фрапиращи от изказванията на самия премиер. “Дайте една пържолка на кучето, което намери трупа, а семейството на момичето да се извини” – този цинизъм и не зачитане живота на своя народ веднага избуява сред всичката простащина и наглост. Може би самия премиер осъзна колко тежко е да управляваш и започна да се дразни осъзнавайки, че е негоден за поста, който заема. Безсилен пред фактите той започна да се нахвърля върху хората и медиите.

Същевременно изтеглиха няколко кредита, очевидно за да запълнят дупките в бюджета, които без никой да ни е попитал, ние, неуведомения народ ще връщаме за напред. Грешно поставени приоритети, безумни харчове за неща, които не се правят по време на световна икономическа криза. Като древен римски император Борисов управляваше еднолично и единствената му грижа за народа беше зрелищата. Построихме спортна зала. Страхотно съоражение, но това ли е приоритет на фона на високата безработица, инфлацията, ниските доходи и световната криза?! 

Редно ли беше силовите ведомства да получават най-много пари? Но явно от самото начало Борисов реши, че ще управлява като Овчар стадото овце, което накрая не издържа и напълни улиците. Репресивния апарат получаваше средства от рода – 20млн. за подслушвания, а ни обясняваха как нямало пари, как трябвало да затягаме коланите и за това липсвала социална политика. ПР ходовете вече бяха безмислени. Например веднъж Борисов “откри” завод, който функционираше от месеци насам. И за тези рязания на лентички само през 2012г. Борисов е похарчил 13 млн. лв. за полети с военния хеликоптер. Само тези два примера са липсващите пари за много неща, които можеше да бъдат направени за хората, но просто не бяха приоритет на правителството. Накрая Борисов, подавайки оставката на Дянков сам призна, че той не се е справил във финансовата си политика спрямо народа. Още по-показателно беше изказването на бащата на С.Дянков:

ВСЕКИ ДЕН – НОВО ПРОТИВОРЕЧИЕ

След като смениха дузина министри и очевидно им лиспваше последователност в политиката, нямаше как и позициите, най-вече на премиера да не бяха взаимно-противоречащи си. Един ден – така, другия ден – инак! До последно Борисов си противоречеше за всичко. (вижте например позициите му за АЕЦ Белене и др. противоречия). Противоречиво е цялото управление на ГЕРБ, което не успя да оцелее до изборите, които те държаха да организират, за да се случат фарсовете, за които Европа предупреди 2011г. на местните и президентски избори. Обаче под риска да се повтарят нещата от 1997г. Борисов подаде оставка. На къде след него? Не възлагайте големи надежди на следващите управляващи, те най-вероятно ще са “старите муцуни”, но този път управлението им ще е в една задълбочена от предишното правителство (ГЕРБ) криза и техните “капани”, които заложиха водейки се от политиката “след нас и потоп”.